България - "Малката Русия" в ЕС

Поглед назад в годините показва как Москва успява да задържи влиянието си върху българската политическа система. Могат да се проследят и сходни периоди натрансформация в двете странии особено след като властта в Кремъл пое бившият офицер от КГБ Владимир Путин - с концентрацията на политическа и икономическа власт, превръщането на институциите във фасада на олигархична система, атака срещу либералната демокрация и възход на агресивния национализъм, свиване на независимите медии до пълното им унищожаване в Русия след инвазията в Украйна през миналата година.

Как се инсценира преход

"В България липсата на критичност към руското влияние в управлението благоприятства стария държавен апарат да се запази и след 1989 г., а политическото влияние да остане и впоследствие да се наложи като икономическо", казва в разговор с "Капитал" Евгений Кънев. Нарича го контролиран преход: запазването на силните връзки и позиции на досегашните силови структури, през които да продължи да тече руското влияние в България.

"Преходът трябваше да осъществи гигантска трансформация на българската икономика, политика, обществените структури, но и на съзнанието на хората", казва Кънев. Това обаче не съвпада с руския интерес в страната. "За да запази лостовете на културно и икономическо влияние, Русия се нуждаеше от силно политическо лоби. А за целта трябваше да създаде или затвърди зависимости в политическата класа."

Преименуваната на БСП след падането на Тодор Живков БКП е първият лост, през който руското влияние се изразява след 10 ноември 1989 г. "Никога през цялото си съществуване под различни имена - БКП, БСП, БРП, партията не е заемала позиция в противоречие с текущата воля на Кремъл", добавя Кънев.

Само в кратки, но решаващи периоди през изминалите над 30 години управлението на България не е отразявало руските интереси. Един от тях е, когато заради драматично развиваща се икономическа криза през декември 1996 г. правителството на Жан Виденов подава оставка и президентът Петър Стоянов отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново. След нови избори управлението поема правителството на "Обединените демократични сили" начело с Иван Костов. Именно през тези четири години - до 2001, България поставя основите на присъединяването си към ЕС и НАТО.

"Когато на власт дойдат партии, които могат да наранят руските интереси, разбираш, че е необходимо да се овладее цялото политическо пространство, за да ги защитиш. От днешна гледна точка това най-вероятно е станало чрез руските енергийни доставки, където част от заплатените от българската държава суми са се връщали обратно. По този начин Русия успя да наложи съществен контрол над българските политически решения", посочва Евгений Кънев.

Политическа система на разположение

След провала на правителството на Жан Виденов и на ключовия за Русия тогава проект "Топенерджи" започва процес по диверсификация на играчите в българския политически спектър, чрез които Русия да продължи да канализира интересите си. Докладът The Kremlin Playbook от 2016 г. проследява как Москва директно и индиректно влияе на поне пет парламентарни партии в България чрез създаването на зависимости на ключови политици в тях от участие като посредници в инвестиционни сделки или инфраструктурни проекти.

В интервю за "Капитал" през 2022 г. руският опозиционен политик Генадий Гудков потвърждава механизмите, по които това става. "Агентурна мрежа на високи нива в България съществуваше и продължава да съществува. Нейната основна задача е да задава определен политически курс, да финансира партии и политици, структурите в енергийния сектор, където нивата на корупция в Русия са много високи, а т.нар. износ на корупция - изключително активен", казва политикът в изгнание, който познава отвътре и работата на руските служби.

Връзката на политици и партии с руските интереси е очевидна, макар българските служби рядко да показват активност в това отношение. През 2016 г. източник на "Капитал" от службите разказва за един от малкото доклади за установени близки отношения на лидера на "Атака" Волен Сидеров с конкретни служители на руското посолство в София. След залеза на Сидеров изгря звездата на друга националистическа партия - "Възраждане", и лидера й Костадин Костадинов, който стана и един от най-успешните промотъри на руската хибридна стратегия с дезинформация, показва анализ на "Капитал" от 2022 г.

Връзки на политици с Кремъл стават ясни при почти всяка енергийна сделка през изминалите години, а те почти неизменно са в полза руските срещу българските интереси. Когато през 2016 г. бившият премиер Борисов обявява построяването на руския "Турски поток" през България, решението е изцяло в полза на Русия, посочва анализ на "Капитал" . За връзки между ГЕРБ и руско влияние Красен Станчев говори в интервю за "Капитал" още през 2013 г..

Бойко Борисов подарява куче на Владимир Путин по време на еднодневното му посещение в България през 2010 г. Фотограф : Надежда Чипева

Влиянието проличава и с двойствената позиция, която България заема при всяка прояви на руска агресия - и през 2008 г., и след анексирането на Крим през 2014 г. До политическа колизия се стигна едва през 2022 г., когато президентът Румен Радев обяви за "войнолюбци" политиците, които обявиха подкрепата си за нападнатата Украйна. След свалянето на правителството на промяната България е представяна само от Радев, който все повече я отдалечава от все по-сближените позиции на съюзниците й в ЕС и НАТО. Гласуванията в Европейския парламент също са индикатор кой кой е в прокарването на руските интереси.

БСП и привърженици на партията на протест срещу войната в Украйна и в подкрепа на Русия през 2015 г. Фотограф : Надежда Чипева

Митове вместо факти

"България не успя да направи равносметка за десетилетията, в които беше под комунистически режим. Липсата й пречи за разбирането какво и как се е случвало. Преходът започна с много големи очаквания, че ще станем една богата западна демокрация бързо и безпроблемно. Хората не разбираха, че трябва промяна и в мисленето. Липсата й е причината руското влияние да процъфтява в България", казва Евгений Кънев.

Проучване на агенция ЕСТАТ от 2022 г. за обществените нагласи спрямо Русия показва масово непознаване на фактите в отношенията на България с Русия. А поддържаната на политическо ниво носталгия по "миналото" отчете успех в проучване на "Алфа рисърч" през 2014 г., в което 55% одобряваха фигурата на Тодор Живков спрямо едва 16% през 1991 г.

Ролята на медиите

Мащабът на руското влияние се вижда в проучването на Евробарометър за нагласите към войната в Украйна година след инвазията на Русия. Значителната разлика в мисленето на българските и другите европейци говори за различна публична среда, която във всяка страна се оформя от медиите. Дори в БНР и БНТ открито се пропагандира военната агресия на Русия, което е немислимо за обществени медии в развитите европейски страни. И без съмнение отразява държавната политика.

Както при всичко останало, в последните години държавната политика по отношение на медиите също следваше модела в Русия. "Моделът беше разделяне на медийното пространство на два балона: голям - с около 70% контролирани медии, както държавни, така и медийни групи на олигарси, и малък - с в значителна степен независими и опозиционно настроени медии, в които ограничението в свободата на словото беше минимално. По този начин образованият либерално настроен елит си живееше в своя по-малък информационен балон, а огромното мнозинство битуваше в своя балон от медии, които рециклираха спуснати централно тези. Пресичане или диалог между двата балона практически нямаше", обясни пред "Капитал" Христо Грозев, директор на разследващата агенция "Белингкат" и един от авторите на спечелилия "Оскар" документален филм за руския опозиционен лидер Навални.

Приликите са безспорни. И въпреки че заради войната в самата Русия този ефикасен за режима модел беше разрушен и заменен от драконовска цензура, в България "балонизирането" работи.