Най-важното от политическата седмица: Правителство има, кризата продължава

Засега е ясно, че центърът на управлението на държавата е изместен в парламента - положение, което макар и конституционно заложено, в България се е осъществявало рядко. Ясно е и друго: битката между промяна и статукво не е приключила. Напротив - тя ще бъде още по-ожесточена, а границите ѝ все по-контурни, заради разпределението на силите в Народното събрание, а и заради електоралните нагласи, които всъщност са първоизточникът на сложното уравнение. Последното само изглежда решено със съставянето на правителство. В действителност задачата стана още по-трудна.

В следващите редове ще потърсим отговори на по-важните въпроси след съставянето на кабинета, който в първите девет месеца от ротационното му управление ще бъде под контрола на премиера Николай Денков (ПП-ДБ), а вторите - под контрола на Мария Габриел (ГЕРБ).

Кабинетът "Денков – Габриел" е първият опит за ротационен кабинет в България Фотограф : Цветелина Белутова

След като беше избрано правителство, свърши ли политическата криза?

Накратко: Не, но има надежда

С избора на кабинета "Денков - Габриел" политическата криза в България навлиза в нов етап. Причините са най-разнообразни, но главната сред тях е, че подкрепящите го формации са (и вероятно ще продължат да бъдат) яростни опоненти. И ГЕРБ, и ПП-ДБ твърдят официално, че не си вярват. Затова е вероятно тези подозрения на думи често да прерастват в конфликти на дела.

Пред правителството стоят що-годе ясни задачи, свързани с "Шенген", еврозоната, приемане на бюджет, какъвто все още няма, нищо, че вече е почти лято. Не така стои въпросът откъм работата на парламента, който всъщност ще дирижира правителствените процеси. Дори и кабинетът да извърши всичко необходимо за приемането на еврото буквално под конец, ако в Народното събрание се появи познатият вече разлом по оста "Алексей Петров" и Застрахователния кодекс, работата ще зацикли, а проблемите ще се върнат в изходна позиция.

Плаващите мнозинства, които белязаха работата на парламента още във втория ден на кабинета, ще са огромна пречка. Нещо повече - прокурорско-политическата сага, която прерасна във война между политическата класа и Иван Гешев, очевидно вече намира своя финал. Изборът на следващ главен прокурор от ВСС ще покаже дали ГЕРБ и ДПС са се опитвали да се освободят от бивш свой ортак, превърнал се във враг, или действително са започнали да осъзнават, че трябва да освободят правораздавателната система от самите себе си.

На този етап - в първата седмица на правителството "Денков - Габриел" все още има надежда. Бързо ще стане ясно дали е била напразна и политическата криза ще се задълбочава. Или напротив - възлите ще започнат да се разплитат.

Как ще се вземат решенията в ротационното управление?

Накратко: никой не знае

Това е един от сериозните въпроси, които стоят пред правителството. И фактът, че няма механизъм, уговорен между ПП-ДБ и ГЕРБ показва, че евентуалните резултати от тяхното управление няма да дойдат веднага.

В началото на работата на парламента двете формации постигнаха т.нар. джентълменска договорка по законодателната дейност на парламента. Впоследствие обаче оспориха елементи от нея, после отново декларираха, че са достигнали съгласие, а покрай сюжета "Иван Гешев" и създаването на кабинета, разговорът за законодателство съвсем замря. Така че засега не е ясно нито как ще започне работата на мнозинството, нито как ще се координира, нито как ще се постига политическо съгласие.

Това се дължи основно на факта, че за да избегнат да нарекат формата коалиционен, ГЕРБ и ПП-ДБ приложиха неприлаганата до момента в България ротационна формула. При нея не е ясно кой, кога и как ще носи политическата отговорност. И главното: липсата на коалиция предполага липса на коалиционно споразумение, което да даде регламент на управлението.

Досега решенията по съставянето на правителството се вземаха на т.нар. лидерски срещи, в които участваха председателите на ротиращите се партии. "Капитал" опита да потърси отговор дали този формат ще се запази, дали евентуално в него ще се включат и напълно формално настоящият премиер Николай Денков и бъдещият му наследник Мария Габриел, за да има координация на институционално ниво между парламент и кабинет, но никой не успява да отговори на подобен въпрос. Причината: не е обсъждан.

Фотограф : ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Има ли приоритети и програма?

Накратко: приоритети има, програма - не

Още в началото на преговорите между ПП-ДБ и ГЕРБ за съставяне на правителство с втория мандат формациите се обединиха около няколко, наречени от тях структурни приоритета. Впоследствие и Николай Денков, и Мария Габриел декларираха, че те самите са гаранти за изпълнението им. А ангажиментът, който поеха е, че при неизпълнение на който и да било от тях ще си подадат оставките.

Приоритетите на кабинета, заявени още в началото на преговорите и впоследствие препотвърдени са:

• да реализира конституционна реформа за промени в структурата на прокуратурата и ВСС
• да внесе в срок редовен бюджет с до 3% дефицит при запазване на социалните плащания и без увеличение на данъците
• да изпълни законодателната програма и да спази приоритетите за Шенген и еврозоната
• да промени Изборния кодекс, така че да се върне машинният вот, както и да промени състава на ЦИК, така че да се гарантира честността на вота на българските граждани
• да изработи механизъм за избор на състав на регулатори с изтекъл мандат с цел подбор на личности с високи професионални и морални качества
• да внесе законодателни промени за освобождаване на ръководствата на българските служби за сигурност от чуждо влияние.

Програма за изпълнението на въпросните приоритети няма. Известен е само срокът на ротацията - 18 месеца, като обаче съществува и уговорката, че може да бъде удължен.

Какво е управляващото мнозинство?

Накратко: има конституционно, има официално, а ще има и неофициално

Въпросът за управляващото мнозинство е ключов за правителството. Пред скоба беше извадена конституционна реформа, която е и първият приоритет на кабинета. Затова освен управляващо мнозинство зад правителството "Денков - Габриел" би следвало да стои и конституционно. В него е включено и Движението за права и свободи (ДПС).

За да се осигури бърза писта на конституционните промени, заявени от ПП-ДБ, обаче са нужни 180 гласа. Оттам дойде и ангажиментът поет във вторник от Христо Иванов, че в разговорите за конструиране на конституционно мнозинство ще бъдат включени и БСП, и ИТН, и дори "Възраждане". Дали те ще влязат засега не е ясно. Лидерката на БСП Корнелия Нинова коментира темата, но не даде еднозначен отговор. ИТН и "Възраждане" на конкретни въпроси в тази посока не са отговаряли.

Извън конституционното мнозинство, за да съществува кабинетът са необходими минимум 120 гласа. ГЕРБ и ПП-ДБ имат 132-ма народни представители. Тези формации и официално застават зад кабинета. Съвсем отделен е въпросът обаче, че липсата на коалиционно споразумение, прави възможни и т.нар. плаващи мнозинства в парламента. Още първия ден след гласуването на правителството видяхме, че "ротационното мнозинство" не е монолитно: ПП-ДБ гласуваха "против" избора на Делян Пеевски в конституционната комисия, а ГЕРБ, ДПС и ИТН "за" него. Успешното инсталиране на Пеевски в парламентарното звено се случи с подкрепата на "Възраждане", които не взеха участие в ключовото гласуване и така направиха възможен избора. Т.е. ясно е кое ще бъде и неофициалното, алтернативно мнозинство - ГЕРБ, ДПС и ИТН, подкрепяни с различни маневри от "Възраждане".

Кой какво влияние има в кабинета?

Накратко: въздействието, което могат да упражняват пряко ГЕРБ, ще бъде върху пет ресора.

Въпреки че ротацията като форма изключва важността на въпроса с чий мандат точно е направен кабинетът, тъй като той след 9 месеца така или иначе ще се смени, още по време на преговорите за правителство ПП-ДБ подчертаваха, че министрите "ще са на промяната", а ГЕРБ само ще подкрепят. Впоследствие беше възприета друга стратегия - партиите на промяната признаха очевидно - хората на Борисов първо ще имат вицепремиер, а впоследствие и премиер. Масовото официално обяснение е, че "с това се изчерпва присъствието на ГЕРБ" в ротационното правителство.

Подобно твърдение не отговаря на истината, защото партията на Борисов има "свои" номинации, макар те да не са явни партийни лица.

Единствената такава, разбираемо, е Мария Габриел, която ще е външен министър и вицепремиер, а после и премиер. ГЕРБ обаче стои зад идеята началникът на ГДБОП Калин Стоянов да оглави вътрешното министерство. Макар Стоянов да оглавява знаковата за МВР дирекция по времето на служебния министър Бойко Рашков, той се смята за добре приеман от ГЕРБ. Затова и е бил лично предложение на Бойко Борисов по време на преговорите. Лидерите на ПП-ДБ не отричат това.

Друга близка до ГЕРБ фигура е министърката на иновациите Милена Стойчева. За същия пост тя беше предложена през миналата година, когато ГЕРБ обявиха проекта на кабинета "Габровски", който не получи парламентарна подкрепа.

Смятан за близък до партията на Борисов е и министърът на културата Кръстьо Кръстев, който оглавява Драматичен театър - Пловдив, в първия мандат на ГЕРБ, когато министър на културата е Вежди Рашидов.

Компромисна фигура между ПП-ДБ и ГЕРБ е и министърът на енергетиката Румен Радев. Като цяло той е стоял встрани от политиката. По време на правителствата на ГЕРБ през 2015 г. и по-късно през 2018 г. той и служители на "Холдинг Загора" са протестирали срещу енергийната политика и високите цени на тока в онези моменти. Но има и периоди, в които Радев и "Холдинг Загора" изглеждат близки до управлението на ГЕРБ. Например през лятото на 2019 г. именно холдингът на Радев бе един от малкото, които получиха евтина енергия от АЕЦ "Козлодуй" след спорен търг. Също така през септември 2022 г. местната власт в Стара Загора, която е доминирана от ГЕРБ, даде съгласие за учредяване на безвъзмездно право на строеж върху 206 декара общински имот в землището на село Еленино за изграждане на фотоволтаична централа и производство на зелен водород от сдружението "Водородна долина Стара Загора", в което водещ партньор е "Холдинг Загора".

Радев се вписва в типичната фигура на "експерт, с когото се разбират", която в момента е търсена от хората на Бойко Борисов. От партията вече декларираха, че ще предлагат и сходен профил за заместник-министри. Така например по думите на Деница Сачева ГЕРБ ще предложат заместник-министри в правителство, но ще са по-скоро експерти, а не партийни лица.

Когато за първи път Николай Денков беше представен за кандидат-премиер той коментира, че по-скоро ГЕРБ няма да имат заместници във ведомствата, а всеки министър сам ще избира екипа си. "Ако има промяна - ще ви уведомим", каза тогава той. От думите на Сачева става ясно, че промяната в тази позиция явно е настъпила.

Въпреки това повечето от министрите в кабинета "Денков - Габриел" са излъчени от ПП-ДБ, а в съставът на кабинета се включиха дори и от "Да, България", които първоначално отказваха. Те излъчиха само министъра на правосъдието - Атанас Славов.

Какви назначения предстоят и кой ще ги прави?

Накратко: 17 мандатни институции трябва да бъдат попълнени. Кой ще извърши подбора не е ясно

Общо 17 институции - регулаторни и контролни органи, чакат от Народното събрание да избере нови членове на място на тези с изтекли мандати. Смяната на състава на някои от тях е по-важна и належаща от други. Висшият съдебен съвет, който в момента има ключова роля около скандалите и опита за отстраняване на компрометирания главен прокурор, например чака 11 нови членове от парламентарната квота, както и нов главен инспектор и 10 инспектори в Инспектората към ВСС. Освен това трябва да бъдат избрани управители на БНБ, на финансовия надзор, на НОИ, на Сметната палата, на КЕВР, на КПКОНПИ и други.

Смяната на състава на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също е в дневния ред, макар формално мандатът на сегашната да не е изтекъл - той бе удължен от 5 на 7 години със законови поправки в края на последното управление на ГЕРБ. По времето на Борисов КЗК, оглавявана от близката до него Юлия Ненкова - майка на депутата Александър Ненков, се ползваше за натиск над неудобни на властта бизнесмени чрез огромни глоби, за пренареждане на обществени поръчки и концесии, както и за затваряне на очите за монополи и картели.

Изборът на нови състави на всички тези регулаторни и контролни органи няма да е лесен. От една страна, договорките за общоприемливи кадри между двете формации в правителствотото няма да са гарантирано безконфликтни. А от друга, за част от тези органи - като ВСС и Инспектората например, се изисква квалифицирано мнозинство, което означава договорки и с други партии.

Вече беше анонсирана идеята подборът на кандидатите да се прави от "борд", който да преценява професионализма и интегритета на номинациите. Дали такъв борд ще съществува наистина не е ясно, както не е ясно и на какъв принцип ще бъде съставян. Според ДБ в него трябва да влизат обществени фигури с авторитет, които да бъдат гарант, че няма да има партиен натиск и злоупотреби, ГЕРБ настояват формирането му да е на политически принцип, а ПП застъпват вид смесена формула.

Бонус въпрос: какъв е смисълът от това толкова трудно обединение?

По всичко личи, че управлението ще бъде трудно, компромисите - неизбежни, електоралните щети (най-вече за ПП-ДБ) почти сигурно вече са факт. Затова въпросът "защо" е неизбежен. Сложните въпроси обаче не предполагат прости отговори. Затова и тук става дума за комплекс от причини. Сред тях са:

• Дългото и напълно безконтролно управление на президента Румен Радев.
• Набиращата сила "Възраждане", която се "храни" от дестабилизацията с голяма степен на сигурност би събрала повече подкрепа при нови предсрочни избори.
• Геополитическата ориентация на България (пряко свързана с първите два аргумента)
• Разразилата се политико-прокурорска вражда отваря съществен прозорец във времето, който може да се окаже решаващ за усилията, полагани системно от 2014 г. досега за постигане на конституционни промени, които да развържат съдебната власт от политическата.
• Приемането на еврото, влизането в Шенген и като цяло по-пълното интегриране на България в ЕС.
• Използването на парите от плана за възстановяване за реална ударна модернизация на българската икономика.