🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Ан Щафър: България отива на съд за мръсния въздух заради провала на политическото ръководство

Директорът "Стратегии и кампании" в международната неправителствена организация HEAL пред "Капитал"

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Aн Щафър е директор "Стратегии и кампании" в международната неправителствена организация HEAL (Health and Environmental Alliance), която работи и с български сдружения като "Въздух за здраве". Мисията на тези организации е да се борят срещу замърсяването на въздуха и акцентират върху вредното му влияние върху човешкото здраве.

Щафър ръководи дейностите на HEAL по изменението на климата, енергията и качеството на въздуха и се занимава с ангажирането на заинтересованите страни из Европа. Тя има над 10-годишен опит по екологични здравни проблеми, като е била член на експертни групи към Генералната дирекция по околна среда в Европейската комисия по въпроси, свързани с мръсния въздух. През 2013 г. получава наградата за чист въздух в Лондон за приноса си за подобряване на качеството на въздуха в британската столица.

Какво прави вашата организация по темата за замърсяване на въздуха?

Ние сме съюз от над 90 организации. Някои от тях самите са европейски мрежи - например Европейското респираторно общество, което се състои от европейските лекари по белодробни заболявания. Членуват и пациентски организации. Ние сме микс от организации, но сме обединени около това да работим за чиста околна среда и срещу здравни последствия от замърсяването й. Има много научни изследвания, които показват, че замърсяването на въздуха от шум или химикали се отразяват на хората.

HEAL е основана през 2003 г. и имаме за цел да имаме добро качество на въздуха без вреди върху човешкото здраве оттогава. Напоследък това стана проблем за повече хора - има много граждани, които се тревожат за мръсния въздух както в България, така и в Източна Европа. Много хора си слагат измервателни станции на балконите, участват в определянето на качеството на въздуха и се чудят какво е влиянието върху здравето им. Същото се отнася за здравните работници, както и за общинските власти. За съжаление това, което липсва из Европа, често са правителствата, които изостават. Българското правителство също.

Виждате ли разлика в амбициите на местните или националните власти из Европа?

Мисля, че градовете се справят фантастично през последните години в целия регион. Мисля си за София и за кмета на София, която мисли как да подобри въздуха. Имаме доста напредничави градове в Полша като Краков, които имаха огромен проблем и бяха сред първите, които решиха да се борят с този проблем с битовото отопление. Градовете са движещата сила в голяма част от промените, но и стандартите за качество на въздуха са законово обвързващи и те бяха мотивация за градовете.

Настъпи и промяна на приоритетите на европейско ниво със зелената сделка. Има и заявки допустимите концентрации на замърсяване в ЕС да се приравнят с тези на Световната здравна организация. За съжаление на национално ниво нещата изостават и прогресът се блокира. Това се случва и в Западна, и в Източна Европа.

Защо смятате, че на държавно ниво има изоставане?

Част от отговора е, че на национално ниво на замърсяването на въздуха не се гледа като на здравен проблем. Мисленето е, че ако има мерки, ще струват много пари и фокусът е само върху разходите. Пренебрегват се здравните ползи, които също са фактор - тогава пък ще има по-малко тежест върху здравната система, по-малко хора ще се хоспитализират, ще бъдат по-продуктивни Това се пренебрегва. Цялата ни зависимост от изкопаеми горива идва с голяма "здравна сметка". Има замърсяване, което е прието за част от пейзажа. Затова ние подчертаваме тези здравни разходи. Картинката се променя, когато се вземат предвид всички те.

Защо според вас България за втори път отива на съд заради мръсния въздух - наистина ли има най-голям проблем със замърсяването?

Щом България отива на съд отново, това показва провала на политическото ръководство и на политическата воля да се справи със замърсяването. Добре е, че Европейската комисия завежда дело. Комисията е постоянна при адресирането на несъобразяването на страните членки със законодателството и това е добре за нас като граждани.

Има много проблеми по темата, когато говорим за България. Делото е заради липсата на планове за чист въздух.

Защо е трудно да се реши проблемът със замърсяването от битово отопление?

И от данните се вижда, че това е най-големият източник на замърсяване с фини прахови частици, а това е замърсителят, който е най-проблемен, когато става дума за здраве. Споменах, че в Краков е било от значение да се дадат правилните стимули. Това е социален въпрос, отнася се до бедността - какво използват хората, за да се отопляват у дома. В България и в Източна Европа го има проблема за енергийната бедност. Хората нямат адекватни средства и финанси, за да инсталират филтри или да използват нещо по-малко вредно за здравето им. Използват нискокачествени въглища, дърва, пластмаси - всякакви неща, защото нямат достатъчно пари. Това показват как околната среда, здравето и социалните фактори са взаимосвързани. До голяма степен е въпрос на финансови стимули. Не знам дали България има програми за подмяна на стари печки или стимули за използване на слънчева енергия например.

Трябва да се правят и кампании обаче. Добра практика е как на градско ниво да има посветени кампании с плакати, с реклами във вестниците, да канят гражданите на срещи и да ги питат за мнението им. Ключът е, като се включат хората. Свърши времето на подхода, в който просто им се казва какво да правят. Вече е важно да се съберат хората, да ги питаме за мнението им и да ги направим част от решението.

Освен това Планът за възстановяване може да е източник на финансиране на мерки срещу мръсния въздух. Бих призовала да се търсят всички начини за финансиране на зелена трансформация.

Кои са основните различия в нагласите, мерките и проблемите, свързани с мръсния въздух, между Западна и Източна Европа?

Когато става въпрос за рисковете за здравето, из цяла Европа хората са загрижени за тях. Но от данните от доклад на Европейската агенция по околна среда се вижда, че влиянието на замърсената околна среда [върху човешкото здраве] в Източна Европа е по-голямо. Степента на смъртност от замърсяване на околната среда в България е втората най-голяма в ЕС, само в Румъния е по-висока.

Когато погледнем енергийния сектор, в Източна Европа има фокус върху въглища, близо половината от електроенергия в България се произвежда от въглища. Това е най-замърсяващият източник на електроенергия. В транспортния сектор често пък колите са стари. Знам за проблема със старите дизели, които се внасят от Западна в Източна Европа. Има го и битовото отопление, където става въпрос и за социален проблем, за бедност. Това е важно послание от Европейската агенция по околна среда - че трябва да мислим за околната среда в комбинация със социални и здравни фактори. Трябва имаме интегриран подход, за да предпазим човешкото здраве.

В Източна Европа проблемът е в отоплението, докато в Западна Европа той е решен, но пък го има проблема със замърсяване от трафика. Има ли такова нещо като еволюция на замърсяването и преминаването от един проблем на друг, когато забогатява една държава, и как може да се избегне?

Мисля, че стратегията трябва да е холистична. Сложно е, тъй като има всякакви източници на замърсяване и трябва да се захващаме с тях наведнъж. В западноевропейските градове фокусът е бил подобряване на отоплението на домакинствата и после идва проблемът с трафика. Науката показва и колко земеделието допринася за въздушното замърсяване, а това не е особено в полезрението на хората. Трябва да е сигурно, че във всеки сектор има намаляване на емисиите. Въздухът е микс, пътува, замърсяването не познава граници. Затова трябва да има холистичен и изчерпателен подход. Важно е какви са целите, които си поставяме. Сега имаме нова, която е нула замърсяване. Трябва да се движим натам.

Проблемите на околната среда и човешкото здраве са огромни и ще се решат, когато трансформираме обществото и всички браншове. Не може да се сложи лейкопласт на един сектор, когато целият пациент е болен. Затова мерките трябва да са изчерпателни.

HEAL e основана през 2003 г., но през последните години има повече осведоменост по темата. Какво се промени?

Това е малко парадоксално, защото вече почти не виждаме замърсяването на въздуха, то е основно невидима заплаха, но е там. В България може би го виждате повече заради пушека от комините.

Част от причината е науката - имаме много повече изследвания. Виждаме вреди за здравето на по-ниски концентрации на замърсяване, отколкото си мислехме преди. Това е важно за допустимите стойности, които се приемат. Хората си мислят, че когато ги достигнем, всичко ще е наред. Но науката ни показва, че проблема го има дори когато замърсяването е малко. Освен това то е рисков фактор за много заболявания - както на дихателните пътища и сърцето, така и през последните години става ясно, че влияе на развитието на децата.

Интервюто взе Мила Чернева

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    rka44622423 avatar :-|
    Бланш

    Има "провал" на герои(такива са у нас) та затова не се брои.

    Нередност?
Нов коментар