Пловдив има план за справяне с мръсния въздух, но не го изпълнява

Проект чист въздух за Пловдив

Според официалните данни на местната власт за изминалите 10 години битовото отопление е един от основните източници на замърсяване - около 60% от фините прахови частици (ФПЧ) във въздуха. Затова в "Програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на областния град" за периода 2018-2023 обновлението на битовото отопление е заложено като основна задача.

За целта са отделени 12.85 млн. лв. от общия бюджет на програмата, който е 13.86 млн. лв. Според общината това е процес, "за който е нужно взаимодействие с гражданите и тяхната инициативност и желателност да вземат участие в обмена".

По всичко личи, че пловдивчани не проявяват такава инициативност. Само 2096 души са изявили желание за участие в проекта. Според самата община една от основните причини за нежеланието на гражданите да вземат участие в проекта е несигурността дали биха могли да си позволят сметката за отопление с новите уреди. Допълнителни финансови стимули не се очаква да има за семействата, които направят смяната, според допитване към общината. Като помощ ще се явява само закупуването на уредите и тяхната инсталация.

Към този момент местната власт планира да закупи 6098 отоплителни уреда. Над половината от тях ще са климатици.

По проекта "Чист въздух за Пловдив" има и още две обществени поръчки. Едната е за изпълнението на първата половина на самия проект - информирането на гражданите и събирането на информация, както и за стратегическата разработка на втората част от проекта, с краен срок от 31.12.2023. Това възлиза на 650 400 лв. Втората обществена поръчка към проекта е за разработване на зони с ниски емисии на територията на община Пловдив срещу 150 хил. лв.

От община Пловдив обясняват, че на този етап обновяването на отоплителни уреди е достъпно само за гражданите, но не потвърдиха дали има планове за друг проект, който да обхваща нуждите на администрацията.

Във връзка с разрастващата се индустриална зона и бизнеси на територията на Пловдив представителите на местната власт твърдят, че "(...) замърсяването от производствени дейности на територията на общината е пренебрежително малко и се определя като незначително в сравнение с височината, гъстотата и броя на личните съоръжения използвани за отопление от населението през зимата." От общината уверяват, че в по-голямата си част предприятията използват екологични и чисти горива.

Какво е свършила общината през последните 3 години

Справката за "Изпълнение на план за действие към програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух на територията на общината" към 30 декември 2021 г., изготвена от РИОСВ-Пловдив, сочи, че има 12 неизпълнени ангажимента, 17 частично или в процес на изпълнение и само 2 изпълнени такива, които са:

• Недопускане на системни превишения на нормите за допустими емисии.
• Недопускане на използването на пясък и други твърди минерални субстанции при зимното поддържане на уличната мрежа.

Поетият ангажимент за смяна отоплителните уреди все още не е изпълнен. Според сайта на община Пловдив договорите с желаещите за обмяната е трябвало да бъдат подписани на 1.12.2021. Общината не е предприела и действия, с които да стимулира използването на електромобили или поне на по-чисти горива за автомобилите на вътрешно горене.

Би следвало градският транспорт да е основен пример за подражание в тази насока. За момента обаче автобуси в употреба има от клас Евро 1, 2 и 3. Това е много под минималното изискване за стандарт от Евро 4 за чист въздух в Европа.

"Последните няколко години, предвид комплекса от дейности и усилия на общината се наблюдава трайна тенденция на ежегодно намаляване на регистрираните средно денонощни превишения и средногодишните концентрации, видно от годишните доклади на ИАОС към МОСВ", казват от общината и уверяват, че са въведени в ход процедури "за актуализация на стратегически планове с мерки, в т.ч. процедура по въвеждане зони с ниски емисии, контрол на дейност с емисии, промяна на местно законодателство и др., които влияят върху ефекта от комплексен подход по темата."

"Усилията ще продължат и занапред, като основен мотор на тази дейност е именно дейността и ангажираността на неправителствени организации, сдружения, клубове, съвети и др.", се казва още в становището. Според самата община резултатът от тези мерки и взаимодействия не би бил виден в краткия период, предвиден от 12-те месеца, посочени от ВКС за тяхното изпълнение.

В съдействие с гражданите

На 3 декември 2021, с участието на община Пловдив бе учреден Обществен съвет за подобряване качеството на въздуха. Като негов представител в общината ще бъде зам.-кмета по екология Анести Тимчев. Общественият съвет изиска общината да засили контрола по наредбите и законите, които регламентират опазването на околната среда. Също така кметът Здравко Димитров прие предложението на Невена Цветкова от Сдружение "Заедно за дърветата", за създаване на отдел "Зелена система". Такъв отдел до момента липсва на територията на Пловдив и това е една позитивна стъпка за по-чист въздух в града.

През септември 2021 бе учреден и граждански комитет, целящ да съдейства и следи за изпълнение на решението на Върховния касационен съд по делото за въздуха в Пловдив.

Един от учредителите на този комитет е адвокат Михаил Екимджиев. През 2011 г. той заедно с други известни пловдивски адвокати, както и над 100 други граждани, заведоха срещу община Пловдив първия колективен иск в България по темата за качеството на въздуха. Ищците нямат имуществена претенция - те не искат обезщетения и глоби за общината, а просто настояват местната власт да се погрижи за здравето на жителите на града. Именно с тази мотивация е сформиран и гражданският комитет. В него освен Екимджиев участват инженер Любозар Фратев, антропологът професор Мария Шнитер, сдруженията "Бъди активен" и "Бизнесът за Пловдив" и архитект Петкана Бакалова. С учредяването си гражданският комитет отправи 25 препоръки за действия, които местната власт реалистично може да изпълни.

От общината твърдят, че вече изпълняват една голяма част от предложенията. В отговор до "Капитал" се казва, че общинските власти се стремят "да подобрят ефективността на изпълнението на въпросните предложения. Става въпрос за дейности, свързани с контрол на източници на емисии, прозрачност и информираност на населението, поддържане на чистота и др."

Проблем с големи финансови последствия

В свое парламентарно изказване от 7 януари 2022 г. вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов обяви, че от страна на Европейската комисия срещу България има "16 наказателни процедури". Една от тях е именно за наднормените нива на фини прахови частици. Тази процедура е в съдебна фаза. Очаква се тя да доведе до сериозни глоби за България.

"За наднормените нива с ФПЧ няма как да очакваме друго решение освен осъдително. То ще бъде първо в такъв порядък. По 3156 евро на ден от 2017 година до сега, моментът, в който се произнесат по второто дело. Което е 11 млн. лева. 28 386 евро на ден след решението до преустановяване на проблема. Което означава 20 млн. лева на година, докато не преустановим проблема с наднормените нива на ФПЧ във въздуха", каза Сандов.

В този контекст въпросът за чистотата на въздуха във втория по големина град в страната е от национална значимост. Големи общини като Пловдив, а и София, която наскоро също загуби дело срещу своите граждани за чистия въздух, следва да бъдат пример за успешно справяне с екологичните проблеми. Те трябва да показват пътя за овладяване на създалата се ситуация с бърз и решителен темп.

На този етап обаче действията на пловдивските институциите са все още мудни и недостатъчни. Има добри намерения - създаването на Обществен съвет за подобряване качеството на въздуха и плана за създаване на звено "Зелена система". Това са инициативи, които целят да приобщават дейни граждани към решаване на проблема и търсене на нова експертиза извън общинската.

Таймингът и скоростта на тяхното изпълнение, както и дейността на общината по Проекта за чист въздух оставят усещането не за проактивно справяне с проблема, а за опит да се отчете някаква дейност. Междувременно последствията от замърсяването на въздуха заплащат гражданите - една растяща сметка от 20 млн. лв. на година, както и здравословни вреди.

По темата работи и Веселин Нанов