Как да избегнем коронавируса в клас

"Заразяванията в училищата са неизбежни, но има и добри новини", казва инфекционистът Ото Хелве от Финландския здравен институт, цитиран от специализираното сп. Science. Според него с някои промени в ежедневните правила ползите от посещаването на училище, изглежда, превишават рисковете - поне там, където честотата на зараза в общността е ниска и здравните власти са добре подготвени да проследяват контакти и карантинират случаи.

Ето и какво е научила досега медицинската наука по някои от най-важните аспекти за безопасното преотваряне на училищата.

1. Колко вероятно е децата да се заразят и да предадат вируса?

Няколко проучвания дотук сочат, че шансът деца под 18-годишна възраст да се заразят с коронавирус е средно с между 50 и 35% по-нисък в сравнение с възрастните. Най-малък е рискът при деца под 10 години, докато при по-големите расте, като заразността на 17-19-годишните ученици е близка до тази на възрастните.

Причините може да са физиологични. Авторите на едно от по-мащабните проучвания от Южна Корея например предполагат, че малките деца издишват по-малко въздух, който съдържа вируса и са по-ниски, така че капчици и аерозоли, носители на заразата, по-трудно достигат до възрастните. Според други проучвания по-малките деца не са развили добре своите ACE2 рецептори, които вирусът използва, за да влезе в тялото.

Но причините може да са и външни. По-малките имат по-ограничена среда на общуване, докато тийнейджърите прекарват повече време навън и могат да прихванат заразата от повече места.

Едно от големите проучвания на френския институт "Пастьор" е в гимназия в парижкото предградие Крепи-ан-Валоа, където голямо огнище избухва още в края на февруари. То показва, че в гимназията 38% от учениците, 43% от учителите и 59% от непедагогическия персонал имат антитела. Там е имало и случаи с по-тежки усложнения. В същото време изследване в шест основни училища в градчето сочи, че заразени деца е имало, но те не са предали вируса у дома и сред учителите. Така нивото на зараза в тях е останало много ниско.

Подобни изводи се налагат и от други проучвания в училища в Израел, Нова Зеландия, Германия и др. Но има и изключения. В израелско начално училище в Яфа например са били засегнати 33 ученици и петима служители. В начално училище в Канада пък 9 от 11 ученици в класа са били заразени от едно дете.

От института "Пастьор" правят и интересен извод, проследявайки заразата в Крепи-ан-Валоа във времева линия. В гимназията новите инфекции рязко спадат с началото на зимната ваканция. Но сред децата от началните училища процентът на новите случаи остава стабилен, макар и нисък. Това предполага, че докато гимназистите са хващали вируса предимно в училище, по-малките ученици са се заразявали у дома.

Предвид всичко това често здравни експерти съветват в гимназиите да се използва хибриден модел на обучения - онлайн и присъствено в малки групи, когато е възможно.

2. Трябва ли децата да играят заедно?

Докато училища преотваряха в по-ранните месеци на епидемията, много от тях въведоха физическо дистанциране. Това е ефективна стратегия, но да се забрани на децата да играят с други, да не говорят с приятелите си, да пазят дистанция при влизане или излизане е трудно, неприятно, а и рисково за психичното здраве на децата. Затова много училища потърсиха компромисни и по-креативни варианти.

В Холандия намалиха размерите на класовете наполовина, но не наложиха дистанциране сред учениците под 12 години. Датските училища пък разпределиха децата в малки групи, които могат да се събират в почивките, и намериха творчески начини да им предоставят възможно най-много място и чист въздух - в музеи, паркове, библиотеки. Едно училище дори водеше класове в гробищен парк. В Белгия пък училища водеха часове в църкви, за да има пространство за раздалечаване на учениците. Финландия запази нормални размери на класове, но не позволи класовете да се смесват помежду си. Във Франция не се изисква дистанция в предучилищните групи, но по-възрастните ученици се съветват да стоят поне на 1 метър от другите, докато са вътре - навън могат да играят и общуват свободно с другите в своя клас.

Често обаче училищните сгради са ограничаващи. В Израел, където през май класните стаи посрещнаха обичайните си 30 до 40 ученици, раздалечаването е било невъзможно и страната прие друга защитна стратегия - маски.

3. Трябва ли децата да носят маски?

Маските са ефективни. Вече се знае, че заразата се пренася основно от дихателните капчици и аерозоли и маската е пречка в пътя им. На децата обаче им липсва самодисциплина, още повече че трябва да ги носят с часове. И все пак дискомфортът не отменя потенциалната полза.

В Китай, Южна Корея, Япония и Виетнам, където маските по принцип са широко приети особено в грипния сезон, училищата ги изискват за почти всички ученици и учители. В Китай децата могат да ги свалят само в столовата, където така или иначе са разделени от плексигласови прегради.

В Европа обаче маските са вторична мярка, ако въобще я има. В някои училища в Германия например учениците ги носят в коридорите и други общи помещения, но могат да ги свалят, когато са седнали на своите отдалечени на разстояние чинове. Австрия бе приела същия подход, но го отмени, след като случаите намаляха силно в страната. В Дания, Норвегия, Обединеното кралство и Швеция маските не са задължителни нито за учениците, нито за учителите.

Интересен пример е Израел, където при преотварянето на училищата през май са въведени строги изисквания за носене на маски - за най-малките те бяха задължителни само в класните стаи, а над четвърти клас те са задължителни през целия ден - в училищните автобуси, в училищните дворове и т.н. В средата на май гореща вълна с температури до 40°C обаче удари Израел. В жегата маските стават нетърпими и здравното министерство позволява учениците и учителите да ги свалят за седмица. Две седмици по-късно (колкото е типичният инкубационният период на COVID-19) избухва голямо огнище в гимназия в Ерусалим. Разбира се, не може да каже със сигурност, че епидемията е била подхранвана от липсата на маски, но времето на появата ѝ подсказва този сценарий.

Ако в местната общност има много заразени, училищата лесно ще се превърнат в инкубатори на вируса, каквито и предпазни мерки да вземат Източник: Shutterstock

4. Училищата разпространяват ли вируса сред широката общност?

Децата рядко развиват тежки симптоми, но по-голям е рискът за учители, служители и членове на семейството. В Швеция например, където в по-голяма част от училищата не бяха въведени мерки, има няколко починали учители от усложнения на COVID-19.

Ранните данни от европейските страни все пак предполагат, че рискът за широката общност е малък, поне когато местните нива на инфекция са ниски, а отварянето на училища е с някои предпазни мерки. В Дания, Холандия, Финландия, Белгия и Австрия например няма данни за ръст на новите случаи след отварянето на училищата. Все пак това е трудно да се твърди категорично, защото на повечето места училищата се отваряха на фона на други предпазни мерки за обществения живот.

От друга страна, в Германия делът на нови инфекции при деца под 19 години отчита около 10% ръст в началото на май, когато училищата отново се отварят, и 20% ръст към края на юни. Но по-широкото тестване и спадът на случаите сред възрастните хора също може да обясни увеличението. В Израел инфекциите сред деца се увеличават непрекъснато след отварянето на училищата, но успоредно с това нарастват и случаите в цялата страна. Така не е ясно дали нарастващият брой на случаите в страната е допринесъл за увеличението в училищата или обратно.

5. Как да се действа при случаи на зараза в училищата?

Краткият отговор: Никой не знае. Основно защото няма достатъчно данни колко още безсимптомни и неоткриваеми случаи съпровождат един или два болестни случая в училищата. В Германия например съученици и учители на заразен ученик се изпращат вкъщи за 2 седмици карантина, но не се затваря цялото училище. На други места служителите са по-предпазливи. В Израел училищата са затваряни за само един регистриран случай.

Широко тестване в училищата може да помогне с информация в тази насока. Наскоро Великобритания стартира мащабно проучване в училища в цялата страна, като всички в тях ще бъдат тествани по няколко пъти за поне 6 месеца - както за вируса, така и за антитела, в опит да се картографират моделите на разпространението на вируса. Подобни проучвания започнаха и в училища в Берлин и в Бавария.

6. По-голям ли ще е рискът наесен?

Един от големите проблеми пред новия училищен сезон, който ще стартира наесен в голяма част от света, са грипът и другите респираторни вируси, които се разпространяват особено активно в училищата. Това ще направи картината още по-мътна.

Все пак мнозина здравни експерти отбелязват, че ако училищата поддържат комбинация от мерки за някаква дистанция, носене на маски и хигиена и те се спазват наистина, има голям шанс да бъде превентиран по-добре не само коронавирусът, но и всички други сезонни инфекции.

Като фон на всичко това обаче е общото ниво на разпространение на вируса в общността. Ако то е високо, училищата могат да се превърнат лесно в инкубатори на вируса, каквито и мерки да вземат ръководствата им. "В места, където вирусът бушува силно, като например щатите Калифорния, Флорида или Тексас, отварянето на училищата би било поемане на абсурдно голям риск. В тези ситуации онлайн обучението би било най-сигурно", казва за Wired инфекционистът проф. Тина Тан от Северозападния университет.

За момента обаче няма общовалидна фиксирана граница над какви нива на заболеваемост отварянето на училищата за физическо присъствие е неприемливо и под какви е. Нито пък има категорични научни изводи, които вземащите решения да могат да следват. Така политиките ще зависят до голяма степен както от здравия разум, така за жалост вероятно и от популистки подбуди.