България влиза в изключително остра фаза на растеж на епидемията

Реални и ефективни мерки на централно ниво обаче премиерът Борисов, макар и самият той заразен, все още не е наложил, въпреки настоятелните призиви на цялата система и тревожните прогнози. Известни ограничения въведоха няколко областни щабове - основно затваряне на нощните заведения и ограничения за масови мероприятия, но на фона на стръмния ръст на епидемията и дифузното разпространение на заразата те сами по себе си не са достатъчни за ограничаването му. Нужни са спешни и много по-комплексни мерки, каквито има вече в много други страни - като затваряне на всички заведения, стадиони и други спортни центрове, кина и театри, дори големи търговски центрове, както и училища. Техният ефект би се усетил след едва две седмици, което е ще е мъчително дълго време за здравната система, но всяко забавяне ще удължи фатално този срок.

Тежка ситуация за болниците

Вече сме на границата на възможностите на здравната система, а те не са много, коментира пред БНР днес пулмологът проф. Коста Костов.

"За последните две денонощия общият брой на заразените с коронавирус лекари и персонал в "Пирогов" е 61. Има и 60 пациенти, които са заразени в болницата", каза и директорът на болницата проф. Асен Балтов пред bTV. От днес в лечебното заведение ще започне преразпределение на етажите и два от тях ще бъдат отделени за новозаразените с COVID-19. Единият етаж ще е за пациентите, а другият - за заразените лекари и друг персонал на "Пирогов", които имат нужда от лечение.

Балтов призова за по-строги мерки срещу разпространението на коронавируса. "Иначе няма да можем да лекуваме никого", предупреди лекарят. В момента в "Пирогов" заради липса на персонал не работят три клиники - коремната хирургия, неврологията и едната травматология. По данни на "Капитал" в спешната болница работят 2360 души, което означава, че заразени са 2.5% от персонала.

Всичките 70 легла в Пулмологията и в Инфекциозното отделение на столичната болница "Света Анна" са заети, както и 5-те реанимационни легла за пациенти с Covid. В белодробната болница "Св. София", която разполага с 49 легла за пациенти с коронавирус, от които 5 интензивни, също няма места, съобщи директорът д-р Любчо Пенев. В университетската болница "Св. Иван Рилски" има общо 40 легла, но само за пациенти диагностицирани с коронавирус по време на лечението си там. И ако това е състоянието на водещите големи столични болници, то в областните и общински градове ситуацията е много по-лоша.

"Очаквано стигнахме до тази ситуация. Задълбочено проучване сочи, че след като се отворят училища, ръстът на новоинфектираните е минимум с 25%. В момента консумираме най-вече ефекта от започването на учебната година. Сега е моментът да преосмислим нашето отношение към мерките", каза пък проф. Костов. "Където не може да се спазва дистанция, трябва да бъдат въведени ограничения. Такива места са стадионите, нощните заведения. Нищо няма да загубим, ако временно спрем възможността да спрем събирането на много хора на едно място, смята той.

Тревожни прогнози

Очакванията на щаба за идния месец са тревожни, стана ясно от медийните изяви на математика на НОЩ проф. Николай Витанов в последните дни. Той отказва да разкрие по-песимистичните модели, за да "не всява паника сред хората", но днес пред "Нова" съобщи "оптимистичната" прогноза за новозаразените през ноември - 68 500, или по около 1000 случая на ден. Витанов уточни, че "песимистичните" числа ще бъдат съобщени от щаба, ако той прецени. И допълни: "Радвам се, че няма да ги казвам аз".

От думите му стана ясно, че броят на реалните случаи е поне 8 пъти по-голям, т.е. активните случаи са не 20 хил., а около 160 хил., но огромна част от тези хора не знаят, че са заразени и продължават да разпространяват заразата. По изчисленията му базовото репродуктивно число е 1.56, тоест 100 заразени предават инфекцията на 156 други - това е доста високо темпо на разпространение на инфекцията, при което епидемията видимо расте динамично.

На този фон проблем остават и ниските нива на тестване. България продължава да има силно ограничен капацитет - около 2000 теста се правят дневно от РЗИ, няколкостотин са изследванията в болници при прием, а останалата, основна на практика, част от тестовете, се правят в частните лаборатории. Дотук най-големият брой изследвания е 11 500 теста дневно, което вероятно е близо до тавана на възможностите. Острият ръст на инфекциите обаче изисква много повече тестове, така че да се обхване много по-голяма част от периферните контакти на заразените. При липсата им съответно и делът на положителните проби очаквано е висок, като днес той достигна рекордните 29.3%.