🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Евентуалният локдаун е в режим на "обществено обсъждане"

Искания за финансови компенсации вече валят от страна на бизнеса, управяващите още не са коментирали мерките за засегнатите от очакваното затваряне

Предложението за налагане на доста строг локдаун в България дойде до голяма степен изненадващо в понеделник следобед. Не защото подобни мерки не са крайно наложителни, но защото досега те бяха категорично отхвърляни от премиера. По-малко от час преди здравният министър и щабът да обявят идеите за затягане на мерките, Борисов пак повтори познатите си аргументи - хората са против, трябва да пазим психичното им здраве, "с нито една мярка да не ги тревожим", да пазим и икономиката.

Самата пресконференция също остави усещане за нещо недовършено. Проф. Костадин Ангелов бе емоционален, подчерта, че мерките са предложени, но кабинетът ще реши окончателно за тях в сряда, а за икономически стимули за засегнатите сектори не бе спомената и дума.

Това подсказва, че, първо, идеята за локдаун все още не е получила окончателно одобрение и зелена светлина. И, второ, времето до заседанието на правителството в сряда очевидно ще бъде "тестов период" за мерките - да се видят обществените реакции, да се прецени колко силна ще е съпротивата и подкрепата, какви ще са и финансовите претенции за засегнатите. Това вероятно ще послужи и като база за решение кои от предложените мерки да бъдат смекчени или да отпаднат въобще и кои не.

"Общественият дебат" започна още снощи, продължава и днес - със заплахи за протести, искания за финансови стимули, алтернативни предложения и молби от страна на бизнеса, докато учители и лекари призовават управляващите да не се поддават и да не се отстъпват, защото последиците ще бъдат фатални. Неприятното в този "дебат" е, че той излишно противопоставя двете страни, без да има нужда. И лекарите, и бизнесът са прави в исканията и аргументите си, но те са съвместими, както сочи и опитът в много други страни: затваряне, за да се предпази здравната система, но с достатъчни и най-вече бързи компенсации за засегнатите.

И докато мненията за затварянето и сред хората очаквано са крайно поляризирани, политическите оценки по самите антиепидемични мерки почти липсват, а коментарите се насочват най-вече към финансовата страна на темата.

Къде е финансовата подкрепа?

Очаквано първите остри реакции дойдоха от ресторантьорите и хотелиерите. В позиция от снощи асоциацията на заведенията заплашва с "масово, неконтролируемо и нежелано струпване на хора" и поставя исканията си за компенсации на оборотите, разсрочване на плащания към банките и общините и подкрепа за запазване на работните места. Собствениците на заведения също така питат и какъв е планът на правителството занапред - при какви условия заведенията ще отворят пак, както и какви ще бъдат следващите стъпки, ако наложените забрани не дадат желания резултат.

Хотелиерската асоциация също публикува позиция, в която подкрепя мерките, но посочва, че "ако хората трябва "да избират дали да умират от глад или от COVID-19", мерките се обезсмислят. Организацията припомня, че е изпращала на кабинета множество предложения, които досега не са били чути - държавата да поеме разходите за заплати и осигуровки на служителите в затворени бизнеси, за помощ за разсрочване на банковите им кредити, за осигуряване на ликвидни средства, за финансова подкрепа, за разсрочване на задълженията към общини и държава, за редуциране на част от тях, за подпомагане на работодателите със затворен бизнес с процент от оборота им през 2019 г.

Още по-конкретни са от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА). "Искаме максимално бързо да бъдат отпуснати допълнително 55 млн. лв. като най-неотложна мярка на туроператорите и туристическите агенти", заяви председателят й Димитър Попов, цитиран от TravelNews.

От Българската стопанска камара също посочиха в свое обръщение още вчера, че подобни решения в други европейски държави са съпътствани с мащабни икономически мерки и настояха за обособяване на Национална програма за подпомагане на засегнатия бизнес, която да дава възможност за бързо получаване на компенсации за сметка на държавата. "Една от мерките би могла да бъде подкрепа за непокрити фиксирани разходи на дружествата", пише камарата. Днес Асоциацията на работодателските организации изпрати писмо до премиера и няколко министри, в което предлага освен подкрепата за непокрити фиксирани разходи за фирми с поне 30% спад в оборота на годишна база и до 3 млн. евро на предприятие, също и отсрочване на данъци и осигуровки.

Против затваряне са и търговските вериги от нехранителния сектор, като техните аргументи са основно огромните финансови пропуски, които и те самите, а и икономиката ще понесат насред сезона на коледното пазаруване. Вместо това те ще искат алтернативни варианти като намалено работно време или пропускателен режим с таван на максималния брой клиенти едновременно. Актуален е и въпросът трябва ли да затворят хипермаркетите от типа "направи си сам". Компании от сектора в България са изпратили справка до министъра на икономиката преди дни, според която тези магазини остават отворени в повечето европейски държави, тъй като стоките им се считат за такива от съществено значение поради нуждите на потребителите от спешни ремонти в дома по време на локдаун.

Собствениците на молове пък изпратиха отворено писмо до правителството, че затварянето трябва да стане, след като бъдат официално информирани каква държавна подкрепа ще получат. Припомнят, че през март не са получили никаква подкрепа. Пишат още, че евентуално затваряне сега ще съвпадне с най-активния период от годината за тях, а множество търговци ще фалират като резултат. Напомнят и че в последните месеци са инвестирани немалки суми за безопасност.

Молба към премиера мачовете от футболните първенства в първите три нива в страната да продължат, защото иначе щели да фалират, отправи пък временният президент на БФС Михаил Касабов. Призиви спортът да продължи дойдоха и от други федерации- баскетбол, волейбол и лека атлетика.

Лекарите: без отстъпление този път

Пълна подкрепа за мерките дойде разбираемо от лекарите, като Българският лекарски съюз посочи в своя позиция снощи, че "само така може да бъде скъсана веригата на заразата". Днес председателят на сдружението Иван Маджаров коментира пред "Нова", че "ще е безотговорно от страна на правителството, ако продължи да се съобразява със заплахи за протести. Ако не се приемат новите мерки, някой приема българските медици като жертвени агнета". Маджаров намекна, че ако не видят подкрепа в България, много лекари могат да потърсят реализация в Западна Европа, където трудът им е ценен.

Директори и зам.-директори на училища, които членуват в Съюза на работодателите в системата на образованието (СРСНПБ), подкрепят затварянето на образователната система до Коледа, заяви техният председател Диян Стаматов. "Това е очаквана и изключително адекватна мярка... Дистанционното обучение като временна алтернативна мярка е добра възможност за преподаване в безопасна среда за хиляди ученици", посочват от съюза.

Доколко родителите обаче подкрепят затварянето на всички училища и детски градини е друг въпрос, като мненията от седмици са поляризирани, още повече че има и икономически проблем - много родители на малки деца нямат алтернатива за грижата им при обучение от вкъщи, освен да останат с тях у дома, а това може сериозно да се отрази на работата им. Така мерките в образователната част е силно вероятно да претърпят промени и поне детските градини да останат на присъствено обучение.

Политическо мълчание

Въпреки сериозността на темата за затварянето на няколко сектора в страната за месец политически коментари по същество за мерките днес почти липсваха, включително и от страна на опозицията. Критиките и на БСП, и на ДПС се канализират основно по линия на бюджета за догодина, който според тях става неадекватен спрямо нужните нови и финансови мерки за хората и бизнеса в новата ситуации.

"Вчера в 16,30 ч премиерът каза, че не се налага никакво затваряне, само половин час по-късно здравният министър каза, че затваряме държавата. За да направите хаоса още по-пълен новите мерки по никакъв начин не са подкрепени с помощ за бизнеса", заяви днес Корнелия Нинова в парламента.

Хасан Адемов от ДПС от своя страна посочи пред БНР, че "най-накрая стигнахме до извода, макар и позакъснели доста във времето, че трябва да има по-сериозни мерки". Но изрази съмнения, че те ще бъдат подкрепени от обществото.

По-остри бяха от извънпарламентарната опозиция в лицето на "Демократична България", които също искат ревизия на бюджета, но критикуват и действията на управляващите като силно закъснели. "Строгите мерки, безкрайно закъснели и затова още по-строги, бяха неизбежни. Сега управляващите трябва незабавно да да предложат реален антикризисен бюджет за 2021 г. На първо място - програма за компенсации на малките фирми и самонаетите", написа във фейсбук евродепутатът Радан Кънев. "Мерките са адекватни и даже закъснели. Не по-малко наложително обаче е да има ясна и категорична подкрепа за бизнеса и за самоосигуряващите се лица, които издържат държавата, а за това няма и дума", добавя и общинският съветник Методи Лалов.

Мнението че мерките са силно наложителни и дори закъснели споделят доста обществени фигури, още толкова обаче се обявяват против тях. Проучване на агенция "Тренд" за в. "24 часа", публикувано днес, разкрива продължаващо тревожни нагласи: 52% смятат, че COVID-19 е изкуствено създадена болест, 40% смятат, че той е биологично оръжие, което цели да намали населението на земята, 33% го смятат за не по-опасен от сезонен грип, 14% са съгласни, че Бил Гейтс стои зад пандемията, за да чипира хората чрез ваксините, а 17% въобще не вярват, че коронавирусът съществува.

Това наистина прави въпросът за спазването на мерките - какъвто и вид да придобият те в сряда, актуален. Без нужния контрол опасността те да не бъдат достатъчно ефективни, докато в същото време носят щети за бизнеса, е напълно реална.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    hix32316977 avatar :-|
    hix32316977
    • - 4
    • + 4

    Дано се прояви здрав разум и да няма още ограничения. От 3 седмици сме в плато на бройките нови (макар и високо) и най-вероятно скоро общият брой заразени ще започне да намалява по-стръмно. Локдауна няма да има ефект, а само ще досъсипе десетки хиляди бизнеси и ще причини на стотици хиляди хора психични и здравни проблеми с дълъг негативен ефект. Колко от тях ще починат никой няма да измери разбира се.

    Нередност?
  • 3
    smileislife avatar :-?
    SML
    • - 1
    • + 1

    До коментар [#1] от "hix32316977":

    В никакво плато не сме. Платото се дължи изключително и само на намаленият брой PCR тестове, които се правят на ден и на решението да не се обявяват и признават официално резултатите от бързите антиген тестове. Държавата съвсем съзнателно реши да изкриви статистиката по този начин, за да не изглежда положението толкова трагично. "Да не се плашат хората" ако мога така да цитирам главния капацитет по всичко в държавата.

    Нередност?
Нов коментар