Паниката за "Омикрон" е преждевременна - около него още има много загадки

Най-важните въпроси

В момента още не е ясно как действат мутациите. Има три ефекта, които са особено важни и които в момента се изследват: дали вариантът на вируса е по-заразен, дали е по-малко или повече смъртоносен и дали по-трудно се разпознава от антителата, т.е. дали естественият или ваксинацонният имунитет ще са по-нискоефективни срещу него. Но тъй като тези проучвания отнемат време, а вариантът е открит в сравнително по-слабо разпространена фаза в сравнение с по-ранните варианти, ще са необходими няколко седмици, за да има повече яснота. Има обаче тревожни признаци, които накараха южноафриканските учени и СЗО да алармират света за варианта.

Някои от мутациите могат да направят вируса по-заразен. Това е вероятно най важната от неизвестните около омикрон, тъй като тя определя дали вариантът може да се разпространи в световен мащаб и да стане доминиращ, както например варианта алфа, който беше по-преносим от оригиналния щам, а след това делта, който пък беше по-преносим и от алфа. Варианти като бета и гама, от друга стана, останаха до сега незначителни в световен мащаб, тъй като са по малко по-преносими от делта.

От Южна Африка идват знаци за по-висока заразност на варианта. Случаите са започнали да се увеличават силно през последните дни в провинцията Хаутенг, в която се намира Йоханесбург и с която са свързани първо откритите случаи от омикрон. Вариантът би могъл да има роля за това, но част от ефекта може да се дължи и на премахването на ограниченията там в края на септември. Има и признаци, че омикрон се разпространява по-бързо от делта в региона, но тъй като общият брой на случаите е нисък, това може да се дължи отчасти и на случайни ефекти.

Ако се окаже, че омикрон е по-заразен от делта и заеме мястото му като глобално доминиращ вариант, голямо значение ще имат и другите му свойства. По-голямата заразност сама по себе си може да води до по-високи вълни на инфекциите и да прави по-трудно ограничаването и контролирането на вируса чрез намаляване на контактите. Ефектът на варианта освен това зависи и основно от това дали той води до по-тежко или - в най-добрия случай - до по-леко протичане на заболяването. Има първи наблюдения, че случаите в Южна Африка са предимно леки. Дали обаче омикрон е повече или по-малко смъртоносен от делта изисква комплексен анализ, който вероятно ще отнеме седмици.

Друг въпрос е как мутациите му могат да влияят на защитата на имунната ни система. Големият брой мутации прави вероятно антителата, получени от ваксинация или предишна инфекция и насочени предимно срещу други варианти, да действат по-слабо срещу омикрон. Но колко голям е този ефект е все още рано да се каже. Главният изпълнителен директор на Moderna Стефан Банцел заяви в интервю за Financial Times, че очаква съществено намаляване на ефекта от ваксините, докато Угур Сахин от BionTech казва пред Reuters, че очаква ваксините да продължават да са ефективни срещу тежко протичане на болестта, което според него означава нужда от болнично лечение.

Нужно е малко време, за да научим повече

Лабораторните изследвания, проверяващи колко добре антителата се прицелват в омикрон, могат да дадат резултати бързо. Други части на имунната система като Т-клетки и Б-клетки обаче са по-трудни за измерване, но обикновено осигуряват по-универсална и по-дълготрайна защита от самите антитела. Поради това за проучванията, описващи пълния имунен отговор в реални условия, трябва повече време. Това важи и за проучвания по въпроса дали е по-вероятно омикрон да заразява хора, които са преминали инфекция с други варианти. Това изглежда възможно, като се има предвид броят на мутациите, но степента е несигурна.

Компаниите вече работят по адаптирането на своите ваксини, за да бъдат по-добре насочени към омикрон, ако се окаже нужно. Ще минат обаче месеци, преди такива ваксини да бъдат пуснати на пазара. Все още например на пазара няма ваксина, специфична за делта.

Многото мутации също така правят вероятно някои лекарства с антитела, използвани срещу тежки заболявания, да загубят ефективността си. Директорът на компанията Regeneron казва в интервю за CNBC, че очаква нейният коктейл от антитела - използван от Доналд Тръмп по време на заразяването му - да губи част от ефективност срещу варианта.

За тестовете има по голяма яснота. СЗО казва, че в момента се провеждат проучвания, за да се определи дали вариантът има някакво въздействие върху бързите антигенни тестове. Първите резултати показват, че поне някои от тях продължават да работят. PCR тестовете продължават да откриват варианта, казва СЗО. Те дори предлагат кратки инструкции за разграничаване на омикрон от делта.

Обикновено методът, по който може да се идентифицира със сигурност вариант, е секвенирането - разчитането на генетичния код на вируса буква по буква. Но секвениране се извършва само на малка част от анализираните проби. Омикрон обаче включва мутация, позната от алфа, която кара някои PCR тестове да показват различен сигнал от този на делта. Насочването на секвенирането само към такива проби може да ускори откриването.

В момента това се прави в различни страни, за да се установи дали омикрон вече присъства там и от колко време. Това също може да подскаже доколко той е трансмисивен, дали присъства от дълго време и се развива бавно, или се е появил наскоро и расте бързо. Нигерия е открила варианта в проба от октомври. В Холандия е намерен в проба от 19 ноември. Идентифицирането му в много страни би могло също така да помогне за премахване на забраните за пътуване срещу Южна Африка и нейните съседи, наложени от много държави и критикувани от СЗО. В лошия случай обаче могат да дойдат нови забрани към повече държави.

В България също се търси вариантът. Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) моли лабораториите да им изпратят проби, които се окажат подозрителни при PCR тестването. В момента такава проба не е открита, каза директорката му Ива Христова. Дали вариантът е вече тук също не е ясно. "Вероятно още не е навлязъл, но това неминуемо ще се случи и вероятно ще е скоро", смята Христова. "Този вариант вероятно вече е у нас, но ще отнеме време да се докаже", казва и Нина Янчева, ръководител на Катедрата по инфекциозни болести в Медицинския университет в София.