🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Втората ковид Коледа

Четвъртата вълна и неясната опасност от новия вариант омикрон връщат ограниченията при пътуване и локдауните в някои страни в ЕС. Европейските политици опитват и да ускорят ваксинациите и бустерните дози

Австрия първа в ЕС върна отново пълния локдаун, а частично затваряне има в Нидерландия и Чехия
Австрия първа в ЕС върна отново пълния локдаун, а частично затваряне има в Нидерландия и Чехия
Австрия първа в ЕС върна отново пълния локдаун, а частично затваряне има в Нидерландия и Чехия    ©  Reuters
Австрия първа в ЕС върна отново пълния локдаун, а частично затваряне има в Нидерландия и Чехия    ©  Reuters
Темата накратко
  • Четвъртата вълна и "Омикрон" върнаха в Европа рисковете от локдаун и ограничения на пътуванията
  • Този път обаче ваксините и лекарствата срещу COVID-19 правят прогнозите за зимата по-оптимистични
  • От ниските нива на ваксинация в България следва, че ще има още вълни с висока смъртност

Управлението на ковид пандемията винаги е било тичане по тесния ръб между две дълбоки пропасти и развитието от последните дни - откриването на варианта омикрон, го показа отново. От едната страна е опасността от прекалено силна реакция - паника и ненужно тежки ограничения: в сряда председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен вероятно изправи на нокти половин Европа, като заяви, че ЕС трябва да започне дискусия за евентуална задължителна ваксинация в съюза. В другата пропаст са рисковете от това да се пренебрегне потенциална опасност и забавянето да доведе до голям брой предотвратими смъртни случаи. Балансът между тези две крайности ще определи как ще се пътува, работи и живее в Европа и по света през следващите месеци.

За България отговорът на въпроса как ще изглежда втората ковид зима е сравнително ясен. Последните три вълни бяха управлявани изцяло от дъното на пропастта с високата смъртност. От миналия ноември досега единственият ефективен инструмент за овладяване на епидемията е затварянето на училищата. Преговорите за нова коалиция и позициите на партиите в нея показват, че консенсус за управление на тази ситуация - с ограничения, или друг административен натиск за ваксинация, не може да бъде постигнат. Това означава, че през следващите месеци не са изключени нови вълни и съответните индивидуални рискове за това от претоварената здравна система.

Какво обаче ще стане в Европа

На запад от Балканите ситуацията е доста по-различна - най-малко нивото на ваксинации е много по-високо, а правилата за превенция се спазват по-стриктно.

Но въпреки това като цяло в момента Старият континент доста прилича на пациент, който е пренебрегнал указанията на лекаря и е спрял антибиотика си малко преждевременно: сега хем се влошава (четвъртата вълна в Европа влиза в разгара си), хем е изправен пред риск от нови усложнения (вариантът омикрон), но вече е и уморен и отказва лечението си (със средно 65% напълно ваксинирано население в ЕС, и то силно неравномерно разпределено, а част от неимунизираните остро се съпротивляват на ваксините).

След като през октомври удари по-силно от всякога Източна Европа, новата вълна сега носи абсолютни рекорди на случаите и в Чехия, Словакия, Белгия, Австрия, Холандия и Германия и др. Добрата новина е, че заради ваксините натискът върху здравните системи там сега е значително по-слаб (виж графиката), броят на жертвите също е несравним с предходните вълни, а арсеналът от варианти за лечение се увеличи с новите обещаващи медикаменти на Pfizer и Merck. Това дава и известен буфер на лидерите пред крайните решения.

Въпреки това новият пик се приема със силна тревога. От една страна, защото локално има достатъчно неваксинирани хора, които да напълнят болниците, и това вече е факт в региони на Австрия, Холандия, Белгия и др. А от друга, защото пиковете на заразата дори в държави с високи нива на ваксинации подкрепят версията за спадаща ефективност на ваксините. А страховете се задълбочават още повече от неяснотите около омикрон: дали ваксините ще са ефективни срещу него и колко?

"Проблемът в Европа е комбинация от два фактора: недостатъчно ниво на първичните ваксинации и недостатъчно мащабно поставяне на бустерни дози сред вече ваксинираните. Трябва да бъдат вложени усилия и в двете посоки", казва Йенс Линдгрен, професор по инфекциозни болести към университета в Копенхаген, цитиран от FT.

Така лидерите ще трябва пак да прибегнат до трудни политически решения за повишаването на имунизациите и реимунизациите, а може би и до поредни тежки ограничения, каквито вече са факт в Австрия и частично в някои други страни. И за съжаление те този път сякаш нямат наистина печеливш ход:

  • Твърде мекият подход, както сочи източноевропейският опит, води до опасно претоварване на здравните системи и неприемливо много жертви.
  • С по-твърди действия като задължение за ваксинации или локдауни пък политиците престъпват червените линии, които преди година обещаха да не доближават: ваксините да бъдат свободен избор, а притежателите на зелени сертификати да имат свобода. Нарушаването им накърнява доверието в институциите.

Стягане на ваксинационните редици

В сряда председателката на ЕК заяви, че според нея "е разбираемо и подходящо" да се започне дискусия в ЕС за задължително ваксиниране срещу COVID-19 - с уговорката, че организацията на ваксинирането е изцяло национална компетенция. "Преди 3-4 години не можех и да си представя такава ужасна пандемия и да имаме ваксини, които спасяват живот и които не се използват адекватно", каза Фон дер Лайен, която е лекар по образование.

В Източна Европа ваксинациите остават на отчайващо ниско ниво и подобна мярка едва ли би била одобрена. В Западна Европа нивото на ваксинации във възрастовите групи, в които ваксините са одобрени, варира от 70 до 90% и обществената подкрепа за такава крайна мярка би била по-възможна.

Задачата обаче няма да е лесна. Опитите за принудителна ваксинация дори само на определени групи доведоха до протести. Италия направи ваксинациите задължителни за работници в публични и частни компании, Франция - за медици, полицаи и пожарникари, Германия - за армията, а Гърция тази седмици обяви, че неимунизирани хора над 60 години ще бъдат глобявани след 16 януари, макар и със сравнително ниска сума - малко над 100 евро. С протести от няколко десетки хиляди души беше посрещната новината за задължителна ваксинация за всички в Австрия от 1 февруари. Страната ще е първа в ЕС, приложила крайната мярка и останалите внимателно ще наблюдават опита й.

Много анализатори се съмняват, че тази принуда ще даде нужния резултат. Според Андреа Амон от Европейската агенция за контрол и превенция на заболяванията, цитирана от Economist, тя вероятно ще доведе до още по-твърд отговор от страна на противниците на ваксините, сред които има много последователи на крайнодесни организации, но също и либертарианци, почитатели на алтернативната медицина, "хипи" лайфстайла и др. Политиците направиха своите обещания за свободни ваксинации, когато интересът към тях бе висок, но сега с растящия риск от зимния сезон, делта и новия вариант натискът за задължителни ваксинации расте дори в Германия, където темата бе табу до скоро, отбелязва изданието.

Вече ваксинираните със сигурност са по-склонни да навият ръкава за трета доза, но има и такива чието търпение към несекващите здравни изисквания се изчерпва. Така че тази задача също върви с мека принуда на общоевропейско ниво - скоро се очаква ЕС да обяви официално, че зелените сертификати за пътуване в ЕС ще важат 9 месеца и ще бъдат безсрочни само за хора с бустер след 10 януари.

В ЕС досега бустери се поставяха предимно на уязвими групи и възрастни хора, но сега ЕС препоръча процесът да обхване всички над 18 години. Опитът на Великобритания, където реваксинацията тече от септември, и на Израел, който стартира пръв процеса в световен мащаб през лятото, е обнадеждаващ. Предполага се, че именно на реваксинацията се дължи ниската смъртност от COVID-19 на Острова - наполовина на средната за ЕС. В Израел пък в момента няма нова вълна, а жертвите са единици.

Новите стари мерки

Решенията за повишаване на ваксинациите обаче имат отложено действие - нужни са седмици, преди да се усети ефект. Така въпреки обещанията на политици, че животът с ваксините ще е вече нормален и няма да има повече локдауни, такъв вече има в Австрия - първата държава в ЕС, наложила отново пълно затваряне за всички, след като опитът то да важи само за неваксинирани не даде резултат.

Чехия и Нидерландия пък въведоха частични локдауни с вечерни часове за заведения, социална дистанция в културни институции и т.н. Случаите в Нидерландия, в която са ваксинирани над 84% от хората, са двойно повече от рекордите от минали вълни, макар тежките случаи и жертвите да са в доста умерени граници. Заразата расте особено остро сред децата между 4 и 12 години, които са неваксинирани. Подобна тенденция се наблюдава и в Германия, която предстои да вземе решение дали да наложи локдаун мерки. Общественият натиск в тази посока се засилва.

Засега други страни не бързат да рискуват с тежки мерки, но някои направиха крачки назад. Белгия, Франция и Дания например върнаха задължителните маски на закрито, а Ирландия, Поругалия и Италия вече не допускат хора с тестове в ресторанти, спортни клубове или кина - важат само сертификати за ваксинация и преболедуване. В Италия на локално ниво има и по-тежки мерки - над двадесет града в Южен Тирол например са с вечерен час заради ръст на инфекциите и ниски нива на ваксинация.

И пътуването пак е трудно

Заради ръста на случаите в ЕС се завърнаха и ограниченията по границите, които засягат дори хора със зелен сертификат. На практика притежателите му не могат да влязат само с него в Австрия, Белгия, Латвия, Словения, ако идват от страни в червената зона (в която е, общо взето, почти целият ЕС). Изисква се и негативен PCR тест. Естония и Литва пък въведоха задължителна 10-дневна карантина без алтернатива за идващи от червена зона.

Много държави върнаха и познатите от лятото документи за регистрация и локализация с QR код при влизане в страната.

Към това се добавят и рестрикциите заради новия вариант. ЕС подобно на други преустанови полетите от и до страни в Южна Африка. Някои европейски държави пък добавиха в списъка за задължително карантиниране и други страни - членки на ЕС, като Белгия, Нидерландия, Дания, Чехия, в които бяха открити и първи заразени с омикрон.

Така макар краят на медицинската криза да изглеждаше така близо само допреди месец, предвидимостта за ежедневието на хората и бизнеса за пореден път рязко се изпари. И то точно преди Коледа, а това ще има и осезаеми икономически последствия. Справедливо или не съвсем - гневът най-вероятно ще бъде насочен към политиците, които са изправени пред неясно доколко възможна задача - да защитят живота на стотици хиляди и същевременно да гарантират свободата на стотици милиони.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    srx1422179444388858 avatar :-|
    Димитър Димитров

    Проблемът на Европа е ,че не е държава която да организира правилно отговорът на една пандемия. Цялата световна кочина с малки изключения реагира неадекватно. Няма нужда от ваксини за да се ликвидира един респираторен вирус без латентна форма. Нито пък ваксините ще решат проблема, ако не се ваксинира цялото земно население за кратък период от време. Защото вирусът мутира. Има голям шанс мутациите да са в наша полза и да стане по-малко смъртоносен макар и повече заразен, но това е игра на руска рулетка. Трябваше всички държави да вземат сериозни мерки и да го ликвидират напълно чрез тестване ,проследяване и ограничаване контактите между хората. Само няколко страни го направиха. Сега ще пълним гушите на производителите на ваксини, но те не мога да преведат и нямат интерес да произведат достатъчно дози! Защо да убиват златната кокошка.

    Нередност?
Нов коментар