Спорът за държавната намеса в заплатите: за кое е прав Асен Василев и за кое не

В тезата му, макар и провокативно изказана, има голяма доза истина. Това, което икономистите наричат обобщено производителност на труда, наистина не е толкова функция от уменията на всеки отделен работник, колкото от организацията на процесите в самите компании... По-добра производителност и ефективност се постигат много по-лесно например чрез модернизация и дигитализация на централно ниво, отколкото чрез обучения на индивидуално ниво и това важи още повече за нискоквалифицирания труд. А същевременно защитната теза на работодателите, че те са в малките населени места едва ли не от филантропски подбуди, е доста спорна. Реално те не оборват питането на Василев защо в чужбина същите необразовани служители получават по-високи заплати, а по-скоро минават в лични нападки с реплики като: "Да, в чужбина такива хора получават повече, но за такава работа и резултати, такова е и заплащането. В чужбина и министрите получават повече."

Разговорът по темата доходи реално идва заради плана на Василев с бюджет 2022 да увеличи минималната заплата от 650 лв. на 710 лв. и на максималния осигурителен праг от 3000 лв. на 3400 лв.

Както във всеки спор, има аргументи "за" и "против" дали държавата трябва да се намесва в посока силно административно повишение на доходи и осигуровки. Ето някои от тях:

Защо не?

• Минималното заплащане не е обвързано с никакви други показатели, определя се административно и по политически съображения от държавата и за някои дейности и региони вероятно силно изпреварва ръста на средното възнаграждение. Това важи например за заетите в нископроизводителни сектори или в дейности, които не изискват образователен ценз. В регионален план разликите също са драстични - ако минималната заплата стане 710 лв. от април, тя ще е едва 34% от средното възнаграждение в столицата, където към септември то достига 2073 лв. Но в останалата част на страната това съотношение е около или над 50%, като например в област Благоевград достига 70%.

• В година с растящи цени на суровини и електричество бизнесът реагира или със свиване на оперативната печалба (ако може да си го позволи), или с повишаване на цените на крайните клиенти. В тази ситуация държавата налага и по-високи разходи за труд (обикновено, ако вдигнеш заплатата на най-нискоквалифицираните си служители, трябва да компенсираш и останалите), които също трябва да се компенсират по някакъв начин. И тук решенията са няколко: по-високи цени на продукцията с риск компанията да стане по-неконкурентна, свиване на печалбата, ако има такава, или съкращаване на хора.
• Промяната и на ниския, и на високия праг може да изхвърли от бизнеса някои компании, което да доведе до ръст в безработицата. Например заплащането в ИТ сектора е над средното за страната, но част от компаниите тук работят на ишлеме, т.е. търси се съотношение между качество и цена на човекочас на глобално ниво.
• Непремереното вдигане на доходи допълнително инфлира цените и това може да увреди макропоказатели и да попречи на България за скорошно приемане на еврото (повече тук).
• Вдигането на максималните осигуровки, без това да носи реален принос за бъдещата пенсия, обезсърчава хората да се осигуряват на реалните си доходи. Например, докато таванът на максималната пенсия се увеличава с около 4% тази година, средната расте с 12%, а минималната - с 23%. Още повече че заради бързия темп на увеличение на минималната пенсия (370 лв. от Коледа без добавката от 60 лв.) тя се приближава все повече до средната, която е 574 лв. към януари по данни на НОИ.
• Намесата на държавата и вдигането през последните години на заплащането в публичните сфери доведе до аномалията средните заплати в държавния сектор да са над тези в частния. Към септември средната брутна заплата в публичния сектор е със 137 лв. над тази в частния и достига 1646 лв. по данни на НСИ.

Защо да?

• В България все още има голям дял сива икономика и вдигането на минималната заплата и осигуровки в някои сектори и компании всъщност води до изсветляване на доходите.
• България все още е най-бедната държава - членка на ЕС, и логично посоката е догонване на нивата на заплатите в останалите европейски страни. Един от начините е с леко подбутване от държавата, но то трябва да не е агресивно, да е комуникирано ясно и да е с ясен хоризонт, за да може бизнесът да направи своите разчети. Това всъщност беше и основната причина ИТ компаниите да реагират остро на идеята за покачване на максималния осигурителен праг от началото на годината - липсата на предвидимост.
• При дефицит на служители заплатите растат, движени от пазарни фактори, а държавата в тези случаи може да следва пазара с ръста в минималната заплата.
• И да, целта на страната е да привлича инвеститори с продукти и услуги с висока добавена стойност, оттам и добро заплащане към служители. Но това става с добра среда за правене на бизнес, а не с административно "изваждане" на някои работодатели.