Мерките за инфлацията: с бензин срещу огъня

България не е иноватор. Антикризисни пакети за борба с растящите цени се принудиха да изготвят и повечето страни в ЕС - с ясното съзнание, че няма да преборят инфлацията, а по-скоро ще успокоят електората. Защото овладяването на ръста на цените зависи най-вече от големите централни банки (които с политиката си за лесни пари и ниски лихви създадоха свръхликвидност на пазарите и сега трябва да започнат да ги вдигат) и от развитието на войната (която доведе до ръст на цените на енергийните източници, металите и храните в Европа).

Може ли да се бори инфлацията

Преди взирането в мерките е важен по-едрият поглед на ситуацията и рамката, в която може да действа правителството. Засега икономическите прогнози са ръстът на цените да продължи поне до средата на тази година. Тоест достигнатите 14.4% през април ще бъдат надскочени. Водещият двигател на инфлацията в страната обаче е външен - енергийните ресурси (и отчасти храните), като очакванията са след юни цените им да започнат да се успокояват и през 2023 г. да отчетат дори малка дефлация на фона на спад на котировките на петрола и газа на световните пазари.

На тези процеси България няма как да противодейства - като малка и отворена икономика лесно "внася" инфлационните процеси отвън. Страната е и във валутен борд, т.е. не може да провежда собствена парична политика, нея също я "внася" от ЕЦБ. Така единственият инструмент за противодействие на растящата инфлация остава фискалната политика.

Принципът на действие тук е точно обратният на това, което би направило всяко правителство - държавните разходи трябва да се ограничат, а ръстът на доходите да се задуши. Което логично ще доведе до протести, политическа нестабилност и по-нисък икономически растеж. Така политиците обикновено избират да предложат някакви палиативни мерки за подкрепа на доходите. Ако са за всички, рискът е от допълнителна инфлация. Затова и според повечето икономисти е по-добре да се приложат мерки, таргетирани към определени нискодоходни групи от населението, на които поскъпването се отразява най-силно.

Другият вариант е да се работи с данъчни стимули, с презумпцията, че ако се намалят косвените данъци като ДДС и акцизи, ще паднат крайните цени. С подобна политика обаче невинаги се постига ефект. Справка - намаленият ДДС за заведенията не доведе до по-ниски цени, имаше антикризисна роля по време на COVID-19 за самия бизнес, но сега трудно ще се премахне.

Могат да се понижат и преките данъци с идея, че ще остане повече разполагаем доход в хора и бизнес. Това обаче означава по-малко приходи в бюджета, които трябва да се компенсират отнякъде - с още дълг, друг данък или свиване на разходи. И в момента обаче бюджетът е доста либерално планиран - с дефицит 4.1% от БВП и 7.3 млрд. лв. нов дълг през тази година.

Две добри мерки

На този фон управляващите предложиха пакет от 11 мерки, чиято стойност се оценява на около 2 млрд. лв. за половин година. По думите на финансовия министър Асен Василев средствата от тях ще дойдат от повече приходи, т.е. тази година няма да се налага да се раздува дефицитът или дългът. Истината е, че правителството има и резерви - в частта капиталови разходи, които тази година са рекордни (над 8 млрд. лв.), но не се изпълняват. А и по-високата инфлация пълни повече бюджета.

Мерките ще започнат да действат от юли, като много от тях са предвидени да приключат в края на годината. Други ще са с хоризонт една година, а трети са дългосрочни. Все още няма достатъчно информация как точно ще се прилагат и какъв ефект се очаква от тях. Но пък при представянето им управляващите държаха да подчертаят, че след спор и диалог застават пред хората, обединени около точно тези идеи.

Част от мерките нямат общо с кризата, но пък ще имат положителен ефект за бизнес средата. Това са идеята за понижение на лихвата, която фирмите и хората дължат при просрочени плащания към НАП за данъци и осигуровки, комунални услуги, по някои банкови заеми. В момента тя се формира на база основния лихвен процент (който се определя от БНБ и от години е нула) плюс надбавка от 10 процентни пункта. Идеята е да стане ОЛП+8% за фирми и ОЛП+4% за физически лица. Подобна промяна ще облекчи длъжниците - високата наказателна лихва понякога прави забавените плащания несъбираеми. Освен това ще остави и повече ресурс във фирмите. Друга подобна идея е вдигане на прага за регистрация по ДДС от 50 на 100 хил. лв. С този ход ще се облекчи дребният бизнес, който ще има по-малко разходи за счетоводни и административни услуги.

Още в началото на седмицата управляващите представиха и енергиен пакет за бизнеса, което реално отмени насрочени от работодателите протести. Заради високите цени на електроенергията и природния газ компаниите ще получат значително по-големи компенсации от предишните месеци, така че буквално няма да усетят увеличението на цената на газа от началото на май, а токът ще бъде дори по-евтин. Това ще струва 350 - 400 млн. лв. на месец, но за разлика от другите помощи и данъчни облекчения тук средствата идват от самия енергиен сектор - от рекордните печалби на АЕЦ "Козлодуй" и увеличените приходи във фонда "Сигурност на електроенергийната система" (от квоти CO2 и 5-процентната вноска от приходите на енергийните дружества).

Това реално може да се определи като антиинфлационна мярка, тъй като директно намалява разходите при бизнеса и производителите и би трябвало да потиска повишаването на крайните цени. Практически въпреки флуктуациите на енергийната борса за българските фирми цената на тока остава почти непроменена от септември насам. Въпросът е докога ще се поддържа тази система и какви дългосрочни мерки може да бъдат взети. Към момента е ясно, че се работи върху законопроект, който да регулира финансовите потоци в сектора, така че да не се налагат постоянни решения на правителството и да се гарантира сигурност. Намаляването на зависимостта от вносни енергийни ресурси и стабилност на цените обаче може да стане само с бърза реализация на проектите за нови ВЕИ мощности и ефективност на потреблението.

Популистките идеи

И ако горните идеи не изискват бюджетни средства, не така стои въпросът с другите мерки на коалицията. Най-безсмислената и популистка от тях е тази за нулев ДДС за хляба. По информация на "Капитал" тя е на БСП и ИТН и първоначално е била отхвърлена по време на коалиционния съвет. В хода на обсъждането обаче се е оказало, че не е била приета нито една от предложените от партията на Слави Трифонов мерки и от ПП са предложили да се приеме нулевата ставка за хляба срещу увеличението на ставката за бира и вино в заведенията.

Не е ясно какъв ефект се очаква от този очевидно политически компромис, но едва ли той ще е по-ниска цена за крайния потребител, както обявиха премиерът Кирил Петков и вицепремиерът Корнелия Нинова. А и финансовият министър Асен Василев многократно е коментирал, че по-ниската ставка на ДДС при свободен пазар не води до понижение на цените, а че по-добрата мярка при растящи цени е таргетирана помощ за най-уязвимите групи от обществото. Създава се и нов прецедент - всеки сектор вече може да поиска по-нисък данък с аргумент повишаващи се цени.

Дори и да предположим, че намаленият ДДС върху хляба ще има някакъв ефект върху крайната продажна цена обаче, това означава отстъпка в рамките на стотинки, която ще спести 10-20 лв. на месец. В същото време не е ясно как мярката ще се администрира ефективно. Данъчни консултанти коментират, че се създават изкушения за търговците на сходни продукти да ги продават като хлебни изделия. Например пастите също се правят от брашно.

Другата популистка мярка е предложението за 25 ст. отстъпка на всеки литър зареден бензин А95 без добавки или дизел. Първо, все още не е ясно как ще се контролира дали няма да има злоупотреби, тъй като фокусът е върху физическите лица, но се създава изкушение за фирмите. Второ, не е ясно дали тази отстъпка няма да потъне в поредното увеличение на цените на петрола и, трето, мярката реално обхваща хората с коли, които пътуват по много. А това не е най-бедната част от населението. Това всъщност е проблемът и на много от останалите мерки - с тях се раздават пари от бюджета "на калпак", с което се насърчава потреблението, а оттам - и инфлацията, а не се таргетират хората с ниски доходи.

Горе-долу такъв ефект ще има и понижената ставка на ДДС на 9% при доставките на топлоенергия и природен газ. До някаква степен това би се усетило в сметките за топлата вода през идващите летни месеци и повече в началото на следващия отоплителен сезон. Доста по-голям ефект върху бюджета ще има свалянето на ДДС при доставките на природен газ, което според изтекли сметки ще се отрази с близо 100 млн. лв. годишно. Тези мерки обаче са насочени към хората в големите градове, където са и най-високите доходи. В малките населени места отоплението по-масово е с дърва и въглища.

Източник: Shutterstock

Или както обобщава Никола Янков, управляващ партньор на "Експат капитал" и бивш зам.-министър на икономиката в своя фейсбук профил: "Това не е социална политика. Това е антисоциална политика. Субсидираш най-богатите (най-големите потребители) за сметка на най-бедните. Едно заможно семейство в София с голямо потребление ще получи според новите мерки на правителството няколкостотин лева на месец от държавата. Едно бедно семейство в малък град в Северозападна България ще получи няколко десетки лева, ако изобщо получи нещо."

В същата графа попада и още една иначе нелоша демографска мярка - за увеличение на данъчно облекчение за родители. В момента то е в размер на 4500 лв. на дете (с толкова се намалява данъчната основа), или реално държавата връща 450 лв. на година. Идеята е сумата да стане 600 лв. на дете, които ще могат да се възстановяват на всяко тримесечие. Което означава най-рано през октомври тази година. Мярката ще засегне около 430 хил. семейства.

Не е ясно с каква идея се увеличава и общата квота за ваучерите с 200 млн. лв. до 1.2 млрд. лв. през тази година. Вероятно тъй като те са освободени от данъци и осигуровки (до 200 лв. на месец), са предпочитана от бизнеса алтернатива за увеличение на заплатите.

Изкривен фокус върху пенсиите

За друга част от мерките управляващите говореха толкова много в аванс, че вече беше създадено очакване да бъдат приложени. Такова е увеличението на пенсиите с повече от това, което се предвижда по закон - ако се следва швейцарското правило, през юли те трябваше да се индексират с 6.1%. Сега обаче се предвижда ръстът да е с над 20%. За хората с минимална пенсия това означава с 37 лв. повече спрямо сумата, която взимат сега. На практика управляващите предлагат от първи юли около 10% индексация на пенсиите плюс добавката от 60 лв., която ще стане част от основното плащане. Все още няма достатъчно подробности, но според правителството така минималната пенсия ще стигне 467 лв., което е ръст над 55% за една година. Тук проблемът е, че под чисто политически натиск тя расте по-бързо от останалите, което намалява стимула хората да се осигуряват на реалните си доходи. Другият е, че ръстът на пенсиите може да генерира повече инфлация, защото директно ще доведе до повече потребление. В същото време това е и най-скъпата мярка - за нея са нужни над 1.2 млрд. лв. за половин година. А и като цяло разходите за пенсии през последно време растат с по няколко милиарда на година.

И това не е всичко - от 1 октомври ще бъдат преизчислени пенсиите на 770 хил. пенсионери, "стъпвайки на преизчислението от 2008 г. или на пенсията към момента на нейното отпускане, след което да се приложи швейцарското правило в благоприятен за пенсионера вариант: по-високото от ръста на средния осигурителен доход или от инфлацията за съответната година", обяви Василев. Той заяви още, че пак от октомври е предвидено вдигане на тавана на пенсиите до 3400 лв. и изравняването му с максималния осигурителен доход.

Правителството предложи и една приходна мярка - облагане на свръхпечалбите от продажба на електрическа енергия. Тук обаче трудността идва в определянето какво е свръхпечалба и как ще се администрира и приложи на всички дружества, част от които могат да я пренесат счетоводно в свои компании от други сектори.

Или както коментира още преди дни пред БНР депутатът от ДПС Хасан Адемов - трудно може да се каже, че тези пари са таргетирани към най-нуждаещите се. "Бюджетът ще бъде поставен пред сериозни изпитания. Ще започнат да ескалират и популистични искания, което ме кара да мисля, че управляващите трудно ще се държат като държавници, поставени в условия на ескалиращ популизъм", предрече той дни преди да бъде обявен пакетът от мерки на управляващите.

По темата работиха и Ивайло Станчев и Велина Господинова