🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Едно френско Non спира преговори със Скопие и Тирана за членство в ЕС

Франция иска стопиране на целия процес на разширяване, за да се промени методологията му

Премиерът на Северна Македония Зоран Заев и досегашният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер на среща в Брюксел през юни т.г.
Премиерът на Северна Македония Зоран Заев и досегашният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер на среща в Брюксел през юни т.г.
Премиерът на Северна Македония Зоран Заев и досегашният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер на среща в Брюксел през юни т.г.    ©  Reuters
Премиерът на Северна Македония Зоран Заев и досегашният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер на среща в Брюксел през юни т.г.    ©  Reuters

Външните министри на ЕС днес и утре трябва намерят формулата, по която Северна Македония и Албания да започнат преговори за членство в ЕС. Ако това не стане, въпросът ще трябва да бъде решен от лидерите на страните членки на 17-18 октомври, но вероятността тогава да бъде намерен компромис е малка.

В петък Франция е настояла, че преди да се премине към покана за преговори с нови страни, трябва да се промени цялата методология на разширяването. Няколко дипломатически източника казаха за "Капитал", че не са наясно какво точно иска Париж, но вероятно става дума за стопиране на целия процес на разширяване.

Към момента страните членки са разделени на няколко групи. Най-голямата настоява ЕС да даде началото на преговорите с двете страни без никакви предварителни или допълнителни условия. Тази позиция залегна и в проекта на заключенията от предстоящата тази седмица среща на върха на 27-те, който беше изготвен от финландското председателство на Съвета на ЕС.

Заради опозицията на няколко страни обаче това няма как да се случи. Германия и Холандия например са позитивно настроени към Северна Македония, но не и към Албания. Франция пък е твърд противник на преговорите с нови кандидат-членки вече от няколко години.

Затова преди десет дни Берлин предложи компромис, според който Скопие и Тирана трябва да бъдат поканени да започнат преговори за членство, но технически разговорите да започнат едва когото двете страни изпълнят дълъг списък от условия. По-този начин западнобалканските страни биха били разделени, тъй като Албания ще има много повече задачи за изпълнение. По подобен начин през 1997 г. България и Румъния бяха поканени да започнат преговори за членство заедно с останалите кандидатки от Централна и Източна Европа, но реално тяхното начало се забави спрямо другите източноевропейски страни.

Предложението на Германия (което следва резолюция на Бундестага) е приемливо не само за Берлин, Амстердам и Копенхаген, но и за българското правителство, което бързо го възприе. От една страна, Северна Македония ще бъде поканена за членство в ЕС, но в същото време страната ще трябва да изпълнява допълнителни условия, с които тя едва ли би се ангажирала, ако вратата към ЕС остава затворена.

Франция досега не е смекчила подхода си, дори напротив. През миналата година, когато страните членки трябваше да вземат решение за Северна Македония и Албания, Париж настояваше, че преди самият ЕС да бъде реформиран, няма как да се приемат нови членки. Въпреки това Скопие и Тирана правеха мъчителен прогрес. През юни 2018 лидерите на страните от ЕС заключиха, че Европейският съвет "се съгласява да отговори позитивно на посочения по-горе прогрес, постигнат от бившата югославска република Македония, и полага пътеката за отваряне на преговори за присъединяване през юни 2019 г.". Този юни обаче въпросът беше оставен за октомври, когато ЕС да вземе "решително решение".

Дали такова решение ще се вземе обаче все още не е ясно, тъй като Франция, стига да иска, може и самостоятелно да блокира поканата към Северна Македония и Албания. Подкрепата за двете страни пък не е чак толкова силна, за да се притисне Париж по друга линия.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар