Градове

Българският Ефес

Древноримският град Никополис ад Иструм има потенциал да стане световна туристическа дестинация, но за това ще са нужни допълнителни усилия

Одеонът (малък театър) е събирал около 300 души, като каменните седалки са били украсени с лъвски лапи

Ивайло Станчев

Одеонът (малък театър) е събирал около 300 души, като каменните седалки са били украсени с лъвски лапи © Ивайло Станчев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Cardo maximus. Така се нарича основната улица в древноримските градове, която е ориентирана по оста север-юг. Част от такава улица е разкрита в София под бул. "Мария Лузия", но човек не може да се разходи по нея, придобивайки усещането, че върви из античен град, както е например в Никея или Ефес. Атмосферата на древен Рим обаче е съхранена само на 10 километра от Велико Търново, където се намират руините на Никополис ад Иструм.

Основаното около 110 г. от император Траян селище определено заслужава да бъде световна дестинация най-малкото защото пресъздава напълно характера на древен римски град, със запазени улици, колони, паметници, водопровод и др.

Въпреки всичките си дадености обаче обектът все още е малко известен и туристите не са много. Показателен за отношението на държавата към подобна културна забележителност е пътят, по който се стига до там - без преувеличение той е в по-лошо състояние от 2000-годишните римски улици в древния град.

Историята накратко

Според археолозите Никополис ад Иструм е основан от император Траян (98-117 г.) в чест на победата на римската армия над даките. В превод от латински името означава Град на победата към (при) Дунав. Името на града се споменава в множество исторически извори, като е посочен и като главен град на провинция Долна Мизия. На запад териториите му са граничели с Мелта (Ловеч), а на юг - с Августа Траяна (Стара Загора). Никополис ад Иструм е бил разположен на главния път от Одесос (Варна) до Сердика (София) и на този от римския лагер Нове (при Свищов) към Константинопол (Истанбул).

Градът достига най-големия си разцвет през II и III век, когато сече и собствени монети. Сред множеството открити статуи тук е и една на древногръцкия бог-лечител Асклепий, като в света има известни още само 4 негови статуи.

Недостъпната забележителност

Макар разкрит още преди десетилетия и обновен с близо 2 млн. лв. по оперативна програма "Регионално развитие" през 2013 г., Никополис ад Иструм остава потулен. По главните пътища наоколо няма табели, които ясно и категорично да насочват туристите, тръгнали натам. Селището е буквално на 3 км от главния път Велико Търново - Русе, по който впрочем минава и голяма част от международния трафик по транспортен коридор номер 9, но без навигация отбивката няма как да бъде забелязана. Истинско изпитание за волята на туриста обаче започва след нея - останките от асфалт са по-малко и от златните монети в иманярски изкоп, поради което разстоянието от по-малко от три километра се изминава за поне 15 минути. Проблемът, оказва се, е банален - отсечката попада едновременно в областите Велико Търново и Горна Оряховица, между които не може да се постигне разбирателство за финансирането.

"Нарочно махнахме табелите от главния път, за да откажем хората, които тръгват по разбитата отсечка", обяснява археологът доц. Павлина Владкова, която от години работи на обекта. И обяснява, че има обходен маршрут, през село Никюп, който е в по-добро състояние.

Пред обекта обаче пак няма ясни и достатъчно видими табели, които да показват къде точно се е озовал човек. Много по-голямо и отчетливо например е таблото, което информира, че древното селище се охранява от "Делта гард".

Паркингът, изграден с евросредства, не е голям, но и напливът на туристи е скромен въпреки съботния ден. Официалните данни сочат, че мястото се посещава от около 10 хил. души на година, което е крайно малко на фона на повече от един милион, видели Цари Мали град през 2019 г.

Всичко на максимус

Входът към Никополис ад Иструм е през Северната порта, по голяма (широка над 6 метра и дълга повече от 200 м) добре разкрита улица с настилка от варовикови плочи. Предположението, че именно това е Cardo maximus, обаче е грешка - главната улица на римския град е малко по на запад, но все още не е разкрита, макар да е уточнено, че е напълно запазена, като нейната ширина достига 7.3 метра. Главната улица по оста изток-запад - Decumanus maximus, която е дълга 350 и широка 7.4 метра, е разкрита само в централната част, като също е запазена в цялост под земята.

Още с първите стъпки по Cardo 7 (както официално се нарича закритата улица от Северната порта), по която и преди 2000 години се е влизало в укрепения тогава град, човек наистина може да се пренесе в друг свят. Навсякъде личат следите на древните римляни: паметни надписи, колони, надгробни плочи, запазените на места бордюри. Всяка следваща крачка разкрива нови и по-внушителни артефакти, а човек неминуемо започва да си задава въпроси: Как е изградено всичко това без днешната техника? Колко ефективно са използвали древните пространството? Има ли такива бордюри по новопостроените софийски булеварди? А отговорите идват един по един. Например при устройството на града по аналогичен начин с древноримските полиси от Мала Азия като Ефес и Никея първо се е изграждала инфраструктурата. И то не само пътищата, а и подземната канализация, чийто главен колектор има звучното название - Cloaka maxima.

Това, което отличава Никополис ад Иструм, е липсата на всякаква съвременна намеса. "За разлика от други археологически обекти тук не са използвани фалшиви строежи, нови тухли и мазилки, за да се пресъздаде някоя сграда. Всичко е автентично и това е ценното. По-добре нещата да се случат бавно, докато се осигури нужното финансиране, но да се направи както трябва - повечето елементи могат да бъдат възстановени в цялост с наличните на терена останки", казва Владкова.

Всъщност към момента са разкрити едва 5% града, който се разпростира на площ от почти 22 хектара (правоъгълник с размери от 512 и 407 метра). И това близо 130 години след локализирнето му от австро-унгарския пътешественик и археолог Феликс Каниц. Той открива и варовиков постамент за бронзова статуя в чест на Юлия Домна, съпруга на император Септимий Север (II-III в.).

За първи път реални археологически проучвания на обекта извършва френският епиграф Жорж Сьор. Това става през 1900 г. по покана и с личното финансиране на княз Фердинанд. В следващия един век след това са направени няколко проучвания на римския град, но така и не се стига до пълното му разкриване и обособяване като голям музей на открито, защото липсва финансиране.

Точно заради недовършените реставрации е препоръчително всички информационни табели да се четат внимателно, за да се придобие по-ясна представа за градската среда, а най-добре да се закупи и предлаганата на място брошура, която подробно описва древната архитектура и предлага 3D възстановки и схеми. Входната такса е ниска (6 лв. за семейство с две деца) и компенсира допълнителните разходи вътре.

В комплекса са запазени редица обществени сгради като Булевтерион, Термоперипатос, Одеон, Гражданска базилика, дори сграда с подово отопление (хипокауст). От крепостните стени са останали само основите, защото през Средновековието, а и през XX век каменният материал е преизползван за строежи в близки населени места. Установено е например, че само в един стар мост над река Росица са вградени над 2000 каменни блока от Никополис ад Иструм.

Пътят на водата

Всички жители на древния Никополис ад Иструм са имали водоснабдяване и канализация. Главният водопровод на града води началото си от пещера до днешното село Мусина, на около 25 км на запад. В зависимост от терена той е подземен или надземен (акведукт) и е достигал до специален воден резервоар (castellum aquae) на 150 метра от Западната порта на Никополис ад Иструм (чиито останки също може да се видят).

За гарантирането на водоснабдяването е имало още два водоизточника, а при разкопките са открити глинени и оловни водопроводи за захранване на различните сгради.

Канализационната мрежа свързва всички сгради, а под всяка улица има канал, който събира и отвежда и дъждовната вода, като използва естествения наклон на терена към близкото дере. Интересно и че на места са запазени своеобразни ревизиони шахти, които са били нужни за почистване на тази канализация.

И много липси

В момента разкопките продължават. "Нямаме нито една разкрита жилищна сграда", казва доц. Павлина Владкова. А това е важно, защото жилищните сгради обикновено крият много повече находки, отколкото обществените. Друга голяма липса на обекта е храм. Такъв все още не е разкрит, макар да е сигурно, че има няколко. Надеждите са откритието да бъде направено в западната част на форума, но за целта са нужни средства.

Според Владкова, за да се случва развитието на места като Никополис ад Иструм, е необходима изцяло нова държавна политика за управление на археологическите обекти. Целенасочено трябва да се финансират дейностите на ограничен брой места, за да може да се проучат и реставрират, след което да започнат да носят приходи и да се пристъпи към следващи обекти. Сега ресурсът е разпилян между много обекти, които обаче остават непроучени в продължение на години и се харчат огромни суми за консервацията им през зимните месеци. Самите забележителности пък остават неразбрани за туристите, тъй като не са завършени в цялост и съответно не могат да започнат да генерират постъпления.

Писмо от император

На 19 септември 2020 г. в Никополис ад Иструм бе представена за първи път каменна плоча с триметрово императорско писмо. Става дума за епиграфски паметник, който тежи близо два тона и е открит още в началото на миналия век от чеха Вацлав Добруски, който тогава е бил директор на Археологическия музей в София и ръководител на проучванията в римския град. Плочата е била счупена на парчета и със следи от силно обгаряне, а сега реставраторът Руен Хаджиниколов е консервирал и реставрирал фрагментите, които са съединени в едно цяло, какъвто е бил някога камъкът. Писмото е от император Септимий Север, с което е благодарил на жителите на Никополис ад Иструм за направено парично дарение в размер на 700 000 денара - изключително голяма сума за времето си. Целта е била да се "откупи" благоразположението на императора, след като в борбите за трона градът е подкрепил загубилия му опонент.