Арх. Елица Панайотова: Колата все още е царят в нашата столица. Това трябва да се промени

Да, тази година кандидатствахме за втори път в конкурса и от общо 16 града бяхме класирани на 2-ро място по точки, със само 2 т. разлика от Хелсинбори. Талин бяха след нас с 2 т по-малко, а Краков - с 13 т. по-малко от София. Когато тези градове стигнат финала, точките вече нямат значение и всички градове са равни и трябва да защитават титлата. Тоест, няма второ, трето и четвърто място сред класираните финалисти.

На каква база се оценяват градовете?

Експерти от комисията оценяват кандидатите, като дават точки на градовете по всеки един от общо 12 показателя (справяне с климатичните промени, устойчива градска мобилност, качество на въздуха, водни ресурси, биооразнобразие, зелени иновации и др.) Това, което комисията иска да види, е какъв напредък отбелязват градовете в тези 12 области. Те подават данни, които могат да бъдат 5 или 10 години назад, и се гледа как са се променили към последната година, в която ги има събрани. Експертите обръщат и голямо внимание на стратегическите документи, които администрацията е приела, бъдещите планове, комуникацията и участието на гражданите в целия процес.

А как всеки град защитава титлата на финала?

Всеки град има 45 минути, в които да представи своята кандидатура, като акцентът вече не е върху това какво е постигнато, а по-скоро върху това какво оттук нататък ще се прави. Ние подготвихме презентация с видео и история - обяснихме откъде тръгват промените в България - а те тръгват точно от екологичните движения и протести против замърсяването. Искахме да ги запознаем със София. Тя реално е първият град от Югоизточна Европа, който стига до финал. Всички знаем, че проблемите са различни с тези в Централна Европа и това е важно, защото изходната позиция е различна и ако до този момент журито е слушало финалисти от друга реалност, все пак трябва да знае откъде тръгваме ние.

Тоест журито има предвид историческия опит на града и региона, в който се намира?

Точно така. Както и иска да чуе какви ангажименти ще бъдат поети. Затова в презентацията наблегнахме и на бъдещите зелени проекти, които са приети вече от общинския съвет, на готовността на администрацията, както и на комуникацията с хора от различни възрастови групи.

И каква обратна връзка получихте след представянето?

Журито ни каза, че ние сме били абсолютно на косъм от спечелването на титлата и че са били впечатлени. Насърчиха ни да кандидатстваме отново и ние го заявихме ясно, защото идеята не е просто да спечелим титлата, а това да е още един повод, който подтиква усилията в тази посока. Очаквахме Талин да спечели - те все пак са основател на наградата преди 15 години, освен това са кандидатствали пет пъти, от които три пъти са били на финал.

Да, но какво прави един град "зелен"? Много хора не биха нарекли София зелена, особено когато други финалисти в конкурса впечатляват със стотици километри велоалеи, нови паркове, пешеходен център... На нас тези неща ни звучат далечни и изниква въпросът какво сме направили ние, че да се наредим до тези градове, очевидно полагали усилия от години, за да спечелят титлата?

Ако сравняваме София с Осло, тя никога няма да стане зелена столица, както и много други градове също няма да станат зелена столица, дори Барселона. Тоест сравнението не е за да може да се каже кои са най-зелените, това не е награда за тези които са "най". Tова е конкурс, който да мотивира да се полагат усилия и да има напредък. Не е състезание за това кой е най-добрият а как всеки спрямо своята изходна позиция напредва. Оценяват се и гражданските инициативи и гражданската активност, както и какво като цяло се случва в града, не само какво общината прави.

Тоест взима се предвид какви проблеми е успял да реши един град, за да бъде по-добър?

Да, гледа се откъде е тръгнал, къде е стигнал, какви са били проблемите. Например ако гледаме Лахти, който е носител на титлата тази година, това е град с около 120 хил. души, през 90-те преживява доста сериозна криза заради рухването на Съветския съюз. Тяхното езеро е било отровено от всички заводи, които са изхвърлили отпадните си води там. И това е изходната позиция, от която те тръгват. И самите Лахти споделяха, че във Финландия са известни с безработица и страшно много зависими. И сега изведнъж много хора от там се чудят как така те са станали зелена столица. Тоест всеки има своите вътрешни проблеми и реалности, които не винаги са много лицеприятни. Ние виждаме обикновено само лъскавата страна на тези градове, а те същото не знаят всички наши проблеми.

Кои показатели са ни извели нагоре при формирането на оценката за класиране? Например, както знаем, София има проблем с качеството на въздуха, което е един от показателите.

Казахме, че София има своите проблеми, изброихме какви са източниците на замърсяване и какви решения се взимат. Казахме, че има и преносно замърсяване от градове близо до нас, по различни оценки между 30 и 40%. Така ако в Перник продължават да са на въглища, това ще се отразява на София. Винаги ще има проблем от този пренос на въздушни маси - съседни държави като Македония и Сърбия също имат този проблем и това ни влияе. Затова е важно да излизаме от рамките само на един град. Това също е тема и усилия, които трябва да полагаме. Понякога такива решения са на национално ниво, друг път става дума и за международно сътрудничество.

Да, но Програмата за подобряване качеството на въздуха в София например е просто един документ, който може и да не се изпълни. Тоест така излиза, че комисията оценява просто една формалност. Не е ли това риск?

Трябва да разглеждаме кандидатурата като една мотивация - това не са контролните структури на ЕС, това е едно комуникационно събитие, което тласка към тази посока. Има градове, които са били зелени столици, които след това са влошили своите параметри - например Бристол, който отдавна е бил зелена столица, а след това има проблеми с качеството на въздуха. Тоест конкурсът не е гаранция, той не е контролен механизъм.

Когато чуят "зелена столица", хората често си представят стотици километри велоалеи и паркове. Какво последно е направила София в тази посока?

Един от проектите, които сме предложили, е за велосипедна връзка между големите квартали и центъра, като се надяваме в следващите две години трасетата да се реализират. Необходимо е да има повече инфраструктура за велосипедистите и повече споделени улици, както и да се регламентира това, че велосипедистите в определени зони са равнопоставен участник в движението. Надявам се с въвеждането на нискоемисионната зона да се въведе и транспортно успокоена зона. Не навсякъде трябва да има велоалеи, това може да са и места със споделени улици например. Но трябва да имаме интегриран подход към това.

Надяваме се хората да не реагират толкова остро на проектите за новите велоалеи и тази инфраструктура да бъде абсолютно задължителна. За съжаление колата все още е царят в нашата столица и хората се грижат първо за нея и после мислят за всичко останало. И това е част от цялата комуникация, която трябва да проведем с хората. Това е процес, на който трябва да наблегнем.

Много градове наблягат в кандидатурите си върху новите си паркове, дори на мястото на кални паркинги, други активно отчуждават. А сякаш София от години се мъчи да направи това. Защо изглежда така и какви усилия ще положи столицата?

София отново има много силни страни в тази част, има и много какво да направи. В частта с парковете един от проектите е именно да опитаме да намерим нов модел, по който могат да се реализират публично-достъпни паркове върху частна собственост. Търси се друг начин освен отчуждаването, като целта е собствениците да имат приход от това, че върху техните терени има различни дейности, които са допустими в паркова среда. Това е един пилотен проект, който стартира и идеята е следващата година да има такава концепция, за да може да започне по-широко обсъждане, за да може това да бъде реално решение и да отпуши ситуацията с нереализираните "зелени клинове".

Подготвяме и конференция през ноември, която да е за зеленината в много по-широк аспект. Парковете са много повече от места за разходка. Те са начин да влизат по-нискотемпературни въздушни течения в централните части на града. Те вкарват пресен въздух в градовете, понижават температурите. Трябва да почнем да говорим за ролята на зеленината в нейния много комплексен вид - охлаждане, въздушни течения, водни течения и борба с наводнения, биоразнообразие, емисии, пешеходни и велотрасета, психическо и психическо здраве.

Какво следва сега? Какви ангажименти ще поеме София?

Кметът внесе доклад, който беше одобрен от общинския съвет, с ангажимент общината да изпълни седем проекта и седем мерки. Сред тях са: изграждане на първия участък от "Зеления ринг на София"; парк "Лозенец" - нов механизъм за обезщетения на частници; крайречен парк в "Манастирски ливади-изток"; пешеходна и велосипедна зона по речните корита: пешеходни пасарелки; училищни дворове - споделени паркове; велоалеи, свързващи големите квартали с центъра и др.

С какво финансиране ще бъдат изпълнени тези проекти?

Грубо сме изчислили, че бюджетът за изпълнение на инфраструктурните проекти и мерките ще бъде близо 40 млн. лева. В голямата си част средствата ще бъдат от бюджета на общината, с възможност по някои проекти да се ползва и друго финансиране.

И София ще кандидатства отново?

Да, когато ЕК обяви, че отново е отворена процедурата за кандидатстване, ще кандидатстваме. Продължаваме с надеждата да спечелим въпреки всички критики и въпросителни, които хората ще имат, но това е много добра мотивация за изпълнението на проекти и политики, така че София да става все по-зелен град не само като чистота, но и като мислене.

Интервюто взе Анина Сантова