Добре дошли във варненския "Український Дім"

Украинският културен център във Варна се превърна от скромно общностно място в една от най-важните точки за бежанците от войната

Светослав Тодоров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Седнете и вижте какво правим." Лесно е човек да се почувства излишен в суматохата в украинския дом (известен и като украинския културен център) във Варна - в него екип от украинци и българи събират дарения, храна и дрехи за бежанците от войната, но също така действа и като информационен и логистичен център: в конкретния ден, в който го посещаваме, те връчват подновени паспорти на хора, които се намират на територията на България и са вече с изтекъл срок на документите си. На опашката е момиче от Херсон, един от градовете, които пострадаха във войната.

Активистите в центъра са често в контакт и с хората, които се намират по курортите в близост до града, най-вече в Златни пясъци. На минути от украинския дом е и бежанският център в Спортната зала.

Създаването на една общност

Тази енергия до голяма степен съживява тягостната улица "Търговска" в квартал "Чайка" - павилионът им е най-живото място по тази отсечка на улицата, на която има опразнен пазар, изоставени видеотека, пекарна и детски стол, а част от пространствата, изглежда, са населявани от бездомни хора. Наоколо си контрастират строителството от времето на социализма с изникналите през последните десет години сгради в района. По ирония на съдбата и на фона на все по-острите преоценки на съветската история недалеч са двата основни паметника, които символизират тоталитарното минало - Пантеонът в Морската градина и Парк-паметникът на българо-съветската дружба до IV езикова гимназия. В тази атмосфера, в която ново и старо се сблъскват през няколко минути, активистите са изненадващо организирани и позитивни.

"Този център е малко парче от нашата родна земя", казва Алина Орловска, родена в малкия град Фастов, в близост до Киев. Тя живее във Варна със семейството си от точно десет години. Има семеен бизнес, по който работи от дистанция, но всичко е на заден план след началото на руската инвазия на 24 февруари. Тя е сред основните и най-дейни фигури в украинския дом. "Срещнахме най-отзивчивите варненци - стотина души ми звъннаха само през първите дни, сега дарителите са навярно хиляди. Хората предлагаха празни къщи и апартамент, стаи, реакцията беше мигновена", казва Алина с чувство на дълбока признателност и напиращи сълзи. Един от българите в центъра казва, че няма роднинска или по-особена връзка с Украйна, просто иска да помага.

Алина казва, че първите, които са дошли в града, не са от най-засегнатите области, а тези, които са се опасявали, че руската армия може да настъпи към западната част. "Първа тръгна уплашена Одеса." Междувременно се опитва да е в контакт с роднините си в окупираните територии, които упорито не искат да мигрират въпреки ситуацията.

Орловска разказва, че събитията покрай Евромайдана и вълната от протести срещу тогавашния прокремълски президент Виктор Янукович през 2013-2014 г. са били катализатор са сплотяването на украинската общност в града. Взаимопомощта става нужна и защото през 2015 г. затваря врати украинското консулство във Варна. През 2017 г. украинския дом отваря врати, а за финансирането му помагат хора от общността.

Приятелите стават активисти

До началото на войната пространството, някога сладкарница, се използва за честване на празници, в него се социализират както украински, така и българско-украински семейства. Според Алина през последните няколко години около стотина души са активните посетители на центъра. В сегашните условия петдесет души работят на смени и на доброволчески начала, за да успеят да помогнат на всички нуждаещи се. "Сега само мислим как да оцелее нашият народ. Държавата може да не е готова с план за реакция, но ние нямаме друг избор, освен да действаме."

Когато говорим, има около 60 хиляди бежанци в България, когато този текст е завършен, броят им е над 100 хиляди. По време на нашата среща те се справят с всички логистични нужни, през май има остър недостиг на бебешка храна, дамски хигиенни продукти, шампоани, сапуни, прах за пране. В края на април бежанците в село Дуранкулак живеят в най-тежки условия, през май липсите засягат всички. "Хората са много, складовете са празни", казват от украинския дом.

На фона на нарастващите нужди, във Варна започват да се появяват и инициативи като Независима доброволческа мрежа Mockingjay, които доставят продукти и средства по бежанците, които са настанени в хотели из Северното Черноморие, а също така организират кампании за набирането им, често с помощта на българските потребители на Twitter. Очаква се и отварянето на Младежки интеграционен клуб за украински бежанци във Варна.

За Алина е трудно да очертае някакъв обединяващ образ на бедстващите украинци: те варират изключително по възраст, професии, нужди. "Но всеки втори ми казва: "Искам вкъщи."

Повече за украинския център във Facebook, на ukrvarna.com и @ukrvarna в Instagram.