Бягството на София от въглерода

"За мен въглеродно неутралният град е нещо, което трудно ще го видиш. Но ще го усетиш. Колкото по-малко се вижда и усеща участието на администрацията, толкова по-добра работа върши градът. Качеството на живота обаче се вдига и това се усеща далеч във времето. Само че часовникът на планетата тиктака по-бързо и трябва да сме крайно решителни и настъпателни, за да обърнем процеса", казва Керезов.

Ръка за ръка с дигитализацията

Именно заради това, че хората усещат промените на микрониво - около дома си и в средата, в която живеят, фокусът на Европа попада там.

Очаква се европейските градове значително да допринесат за целта на Зелената сделка за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г., като наложат условия за по-чист въздух, по-безопасен и чист транспорт, по-малко задръствания и шум.

"Този път е различно, защото Европа не изсипва едни пари накуп. Тя иска да види, че сме наясно с тематиката и проблемите. Затова ще покажем какви резултати искаме да постигнем и ще бъдем креативни", казва Генчо Керезов, зам.-кмет по дигитализацията на Столичната община. Фотограф : Надежда Чипева

Технологията е инструментът, който би могъл да позволи климатична неутралност, счита Керезов. Най-малкото защото данните, които се генерират от всички системи в града, служат за качествени анализи. На база на тях пък могат да се взимат по-добри решения. "Умният град е град, който оптимизира процесите. Ако спестиш времето на един човек, това е успех. Това може да се случи и съвсем просто - като например направиш една административна услуга дигитална. Така човек няма да има нужда да ходи от т. А до т. Б, ще спести време от трафика и ще спести на града вредни газове. Например, когато направихме системата за записването на първокласниците онлайн, спестихме на гражданите минимум два дни ходене по институции. Ако го обърнеш във време, транспортирането от едно място до друго и отпечатък, който се оставя, и го умножиш по няколко десетки хиляди, в няколко случаи и повече, спестените емисии са значителни - именно заради дигитализацията", обяснява Керезов.

Той дава пример с Рейкявик, където благодарение на данните общината е предложила микс от мерки за постигането на въглеродна неутралност с фокус спестяване на нуждите от пътуване чрез дигитализирането на услуги. А това води до намаляване на трафика. Хоум офисът, който все още остава като възможност в повечето компании, също допринася за това.

Новите зелени бонуси за София

София е избрана сред близо 400 кандидатствали градове от ЕС и 12 извън ЕС с население над 10 хил. души (там влизат големи градове като Дъблин, Барселона, Мадрид, както и по-малки и неизвестни градове - съседна Гърция например има класирани шест града). До 2030 г. те ще имат за цел да действат като центрове за експерименти и иновации, за да могат всички европейски градове да последват примера им до 2050 г.

Мисията ще получи 360 млн. евро общо финансиране от Horizon Europe за тази и следващата година. Целта е да се стартира развитието на иновативни проекти за климатична неутралност до 2030 г. Те ще са насочени към чистата мобилност, енергийната ефективност и зеленото градско планиране и ще предложат възможност за изграждане на съвместни инициативи и засилване на сътрудничеството с други програми на ЕС.

"Това, което комисията ни предлага, е сделка. Ние като градове да поемем конкретни ангажименти за това какво и как ще оптимизираме, за да намалим въглеродните емисии по различни показатели, които предстои да се договарят за всеки град. А пък те в замяна ще ни дадат цялата подкрепа, която ни е необходима като експертиза, доказано добри практики и, разбира се, средства, с които да го постигнем. Но само срещу доказани резултати и тяхната проследимост", казва зам.-кметът Керезов.

И не на последно място, Европейската комисия ще даде на тези 100 града специален печат на тази мисия и благодарение на него София ще има бонус точки. Това значи, че нейните проекти, свързани със зелена трансформация, ще бъдат приоритетно разгледани за следващия програмен период.

"Град, който е част от мисията, ще получи финансиране приоритетно пред друг град, който не е от класираните. Ето защо беше много важно за нас да сме част от нея. Самата формулировка показва колко интегрирано трябва да се развиват вече всички системи, защото без умен град не може да има климатична неутралност", коментира Керезов.

Пари под условие

Най-важно за Европейската комисия при оценката на кандидатите е да докаже, че общините са запознати в дълбочина с темата, и да види дали има политическа воля за случването на промените. След което всеки град започва индивидуални преговори с комисията, като целта е да подпише договор, най-вероятно през есента. В него ще се казва какви ще са показателите, които София ще оптимизира, какви са целите ѝ, след което се преценява и какви проекти иска да се случат и колко ще струват. Нивата на отчетност са в пъти по-стриктни от преди.

От една страна, София вече има готови шест ключови проекта, дефинирани през ESG призмата, които ще са важен фокус. Те включват център за данни, е-мобилност, зелена енергия за всички детски градини и училища и др.

"Идеята е да кажем какви резултати искаме да постигнем, както и какви дейности трябва да се извършват в града и през какви проекти. И после започва търсенето на ресурси. Ние вече имахме една работна среща по отношение на финансирането", разказва Керезов.

Голям акцент ЕК слага върху публично-частните партньорства. Това си личи и в правилата за кандидатстване по новите европрограми, където се изискват няколко страни (например община, университет/научна институция, частна компания). Идеята е да се получи взаимен контрол и по-голяма стойност, която различните партньори могат да придадат на проектите.

Ако София подпише споразумението с ЕК, това няма да ѝ гарантира "безплатни пари" (както се случваше преди), а необходимата техническа и експертна помощ. Финансиране ще се търси заедно с комисията. То ще зависи от проектите - може да е грантово, може и да е чрез различните механизми, които банките на Европа позволяват, както и чрез публично-частно партньорство.

Така в близките месеци София ще има сложната задача да седне и да помисли върху проблемите, които се натрупаха през последните години (с многото коли, неслучващата се модернизация на "Топлофикация София" и др.). И най-сетне да задвижи техните решения, възползвайки се от предложената помощ.