Стара Загора: нов общ устройствен план, нов главен архитект и нови надежди

Приемането на ОУП е проблем, с който много други общини не могат да се справят, а крайният срок всяка община да има такъв план наближава (виж карето). Такова е положението например в Царево, където вече няколко години не могат да се координират специфичните норми за парк "Странджа" с желанието за застрояване по Черноморието.

Съседният на Стара Загора Пловдив пък вече повече от 4 години не може да стигне до съгласие за изменението на общия устройствен план, а политическите представителите в града намират в това повод за противопоставяне. В София едва в началото на миналата година стартира поредица от срещи с експерти за изготвянето на нов план, който се очаква да бъде внесен за гласуване в средата на 2024 г.

Глад за терени за инвестиции

Най-голямото достойнство на този ОУП е, че той разширява обхвата на индустриалните зони в Стара Загора, вкл. общински и държавни терени. Около селата също се обособяват зони за инвестиции.

Живко Тодоров

кмет на Стара Загора

До момента тези зони не са били обхванати от общия устройствен план и са пречели на развитието на индустрията. Тодоров обясни, че индустриална зона "Загоре" е 116 дка, като от тях почти всички терени са заети, поради което на последната общинска сесия е гласувано нейното разширяване. Същото потвърди и д-р Румяна Грозева - изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие, Стара Загора.

"С новия общ устройствен план има предпоставки за привличане на нови инвеститори, но трябва да бъдем много гъвкави, защото това, което на нас в момента ни се струва подходящо, не означава, че утре ще бъде подходящо, нека не забравяме какво се готви за Стара Загора като регион и това, което e определено като територии, може да е недостатъчно и да не отговаря на изискванията на инвеститорите", припомня Грозева.

Тя отбеляза, че въпреки че инвестициите дават добавена стойност, много внимателно следва да се подхожда към употребата на земята, а и намирането на терени е необходимо, но недостатъчно условия за привличане на инвестиции, които наистина да развият региона, в което трябва да се намеси и държавата.

В допълнение към това новият общ градоустройствен план включва всички 51 села в рамките на общината за разлика от досега действащия, в който влизат едва една четвърт от тях. Това е било проблем заради покачващия се интерес към старозагорските села както по отношение на жилищно застрояване, така и в посока на изграждане на промишлени обекти.

Бъдещето на летището

По думите на кмета Тодоров това е и най-големият проект, заложен в ОУП-а, като за разширяване на индустриалните възможности на града на терените на бившето летище ще бъдат водени разговори, за да се включат в плановете ѝ за развитие на индустриалните зони. "С оглед на зелената сделка и това, което предстои като трансформация в региона, би било много хубаво тези 2200 дка се развиват като зона за индустрия и там да се създадат работни места, които да поемат бъдещите свободни работници", допълни Живко Тодоров.

Румяна Грозева обясни обаче, че терените на бившето летище са зона, много близка до жилищен квартал в града и до териториите на близките села. Това води до смесване на жилищни и индустриални зони и решенията трябва да се взимат предпазливо.

Какъвто и инвеститор да се привлече там, производството трябва да е чисто и наистина да подобрява качеството на живот, а не да го влошава от гледна точка на повече замърсяване на въздуха, водите и почвите.

Румяна Грозева

ИД на АРИР Стара Загора

Тя добави още, че не вижда светлина в тунела за решаване на казуса с държавата и с Държавната консолидационна компания относно летището. "Доколкото ми е известно, върху летището има и запори. Много дълга сага ще бъде това", добавя Румяна Грозева.

Официално зелено

Проблемът там е, че голяма част от терените са частни след протеклата реституция. По предходен общ устройствен план от 2011 г. и приет въз основа на него ПУП близо 400 дка от парка са отредени за жилищен квартал, а през 2016 г. започва и строителството на кооперации, което предизвика протести и бурни реакции в града. Оттогава до днес многократно са водени разговори между местната власт, протестиращите и собствениците на терените, на които ОУП-ът постави край.

Зеления статут на парка "Бедечка" бе затвърден посредством новия общ устройствен план след редица протести и един местен референдум Фотограф : Анелия Николова

"Това, че се повтаря волята тази зона да е парк, е похвално. Очевидно е в синхрон с обществения интерес и в известна степен е пример, че подобни казуси могат да се обръщат - тоест след като десетилетия наред се е вървяло в посока застрояване, сега се върви в посока запазване на озеленената територия. Това, което предстои, е затвърждаване на тази воля през приемане на подробен устройствен план, но това не променя факта, че общия устройствен план потвърждава парка, тъй като това е рамката и има приоритетен статус" , коментира политологът Първан Симеонов, един от дейците по запазването на "Бедечка".

По думите на кмета Тодоров предстои да бъдат придобити от общината терените в парка чрез замени за общински терени, които администрацията притежава. Симеонов пък е категоричен, че коректните собственици трябва да бъдат адекватно овъзмездени и че темповете, с които това ще се случи, изцяло зависят от общинската администрация.

Също така при приемането на миналия ОУП параметрите му не са били спазвани и са били приемани ПУП-ове в несъответствие с него. Така се стига до ситуация, в която ОУП-ът казва едно, а ПУП-овете - друго. Сега тези ПУП-ове - незаконни спрямо стария план, са отчетени и параметрите им за съответните терени са отразени в новия ОУП, така че да няма разминаване между документите.

Планът е единодушно приет от общинския съвет и вече е в действие. "Към него имаме в момента общо 12 жалби, като от тях 10 са отпаднали, а другите 2 се разглеждат в съда. Но те не го спират изцяло, а само в засегнатите от обжалването части. Двете жалби са на собственици, които не искат имотите им да бъдат вписани по този начин, както е по новия ОУП", обясни Тодоров.

Новото лице на строителството

Става въпрос за разрешение, което арх. Грозева е издала за изработване на подробен устройствен план на дружество, собственост на съпруга ѝ през 2020 г., а сигналът в КПКОНПИ е подаден през 2021 г. по думите на Живко Тодоров.

"Аз съм провел разговор с нея, че ако това решение бъде потвърдено, ще я помоля да напусне, тъй като това не изглежда добре. Веднага след решението говорихме. Тя си подаде първоначално молба за преназначаване на друг пост в общинската администрация. Но при повторен разговор с нея сметнах, че не е добре да остава в администрацията, така че я помолих да си подаде молба за напускане", разказа за "Капитал" Тодоров.

Арх. Грозева е назначена също с конкурс, след като през 2016 г. нейният предшественик арх. Иван Кирчев е отстранен отново заради конфликт на интереси - този път свързани със съпругата му и отношението ѝ към строителство в парка "Бедечка". За разлика от Пловдив, където настоящият главен архитект Димитър Ахрянов е назначен от кмета Здравко Димитров без провеждане на конкурс, в Стара Загора след отстраняването на арх. Грозева веднага се организира конкурс.

В дадения от общината срок кандидатури са подали само двама души. Ниският интерес към конкурса за главен архитект Живко Тодоров обяснява с ниските заплати в общинската администрация за сметка на заплатите на архитектите и проектантите в частния сектор. Спечелилият кандидат е арх. Младен Иванов, който родом е от Стара Загора, но досега е живял и работил в София.