🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Летище Русе - бижуто на следвоенната модернистична архитектура

Сградата очаква статут на културно наследство, а ще заработи ли отново - остава неясно

Интериорът на аерогарата е непокътнат - дори мебелите са на оригиналните си места.
Интериорът на аерогарата е непокътнат - дори мебелите са на оригиналните си места.
Интериорът на аерогарата е непокътнат - дори мебелите са на оригиналните си места.    ©  Цветелина Белутова
Интериорът на аерогарата е непокътнат - дори мебелите са на оригиналните си места.    ©  Цветелина Белутова
Имоти

Бюлетин на "Капитал" с мнения, данни и анализи за развитието на пазара на недвижими имоти в България и по света.

На 16 септември 2022 г. (петък) заедно със седмичния брой на "Капитал" беше разпространено и специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на област Русе.

На 29 септември 2022 г. (четвъртък) ще се проведе събитието Среща на бизнеса в Русе и региона. Може да се регистрирате за присъствие или гледане онлайн на сайта на събитието, където може да откриете програмата, темата и участниците в събитието.
Темата накратко
  • Летище Русе в с. Щръклево не функционира от 30 години, но сградата е съвърешно запазена.
  • Аерогарата е образец на следвоенната модернистична архитектура от световна величина и заслужава статут на културно наследство.
  • Преди няколко години се заговори за възстановяване на функциите му, но съдбата му остава неясна.

"Когато се озовахме на летище Русе преди два месеца, имахме усещането, че сме пристигнали преди първия полет за деня и всеки момент през вратата ще влязат поредната порция пътници и ще се наредят на гишето за паспортен контрол." Думите са на арх. Теодора Маданска, която участва в архитектурно проучване на летището за целите на изложбата "Тоталпроект", посветена на следвоенната модернистична архитектура у нас.

Толкова силно е усещането й за автентичност на сградата, която не функционира от 30 години, но е съвършено запазена. Фасадата, интериорът - всичко е непокътнато; мебелите са на оригиналните си места, а над 10-метровата окачена козирка над входа не е увиснала и сантиметър от построяването й през 1976 г. досега. Всичко това прави аерогара Русе пример за изключителен професионализъм при проектирането и изпълнението, от една страна, и от друга - за един от най-добре запазените обекти на модернизма от онова време.

Вятърът на промяната

Сградата тънеше в забвение допреди няколко години, когато усилено се заговори за възстановяване на функциите й. Първо беше мащабният малайзийско-български проект за логистичен парк на терени, съседни на летището, който пропадна. След това дойде заявка от българската авиокомпания GullivAir за възстановяване на вътрешните полети от и до Русе. Превозвачът, свързан с мажоритарния собственик на Първа инвестиционна банка Цеко Минев, обаче изпадна в затруднения и преди няколко месеца спря полетите си до Бургас, Скопие и Тирана. Официалната версия е, че няма самолети, с които да изпълнява разписанието си. "Нямаме информация авиокомпаниите да са преустановили интереса си", отговориха от община Русе на запитване на "Капитал".

Възродените инвестиционни намерения насочват вниманието на архитектурната общност към приемната сграда на летището най-вече заради притеснения, че автентичният й облик ще пострада. В последните две години текат няколко кампании за опазването й, инициирани от русенския арх. Венцислав Илиев, българската секция на холандската организация Docomomo International, която се занимава с модернистична архитектура, и от новосъздадената фондация "Ново архитектурно наследство". В резултат миналата година в НИНКН беше внесено заявление за предоставяне на статут на аерогара Русе.

"Сградата трябва да функционира - най-добре за това, за което си е проектирана. Проблемът идва от това, че за да се активизира като летище отново, трябва да се промени и има голям риск да загубим това, което е ценно. Това обаче не бива да ни спира. Трябва да се търси решение", каза арх. Емилия Кълева от "Ново архитектурно наследство" на дискусия в София за миналото и бъдещето на русенската аерогара. Ако сградата получи статут, това би било някаква гаранция за максимално запазване на оригиналния й вид.

Историята

От и до Русе се извършват полети много преди решението за изграждане на сегашната приемна сграда в близкото село Щръклево. То е взето в началото на 70-те години, когато гражданската авиация у нас е във възход - летища и регионални аерогари се строят във Видин, Хасково, Кърджали, в Стара Загора, Бургас, Варна, Силистра, Търговище, Горна Оряховица. Повечето от тях са легнали модернистични обеми, които носят характерните белези на следвоенната епоха - растерни остъклени витрини, отворени светли пространства.

И въпреки тези сходства на аерогара Русе с останалите летища тя се откроява с едно безкомпромисно отношение към архитектурния детайл както в интериора, така и в екстериорно отношение. Проектирана е от русенския архитект Йордан Бояджиев, който е перфекционист до такава степен, че проектира всичко до най-дребния детайл, следи изграждането и сам изпълнява част от елементите.

След завършването му през 1976 г. летище Русе се превръща в еталон на БГА "Балкан". От него се изпълняват редовни полети до София 3 пъти дневно, като през лятото се увеличават до 6. Гражданските полети са прекратени в началото на 90-те години, като за това време летището е обслужвало около 100 хил. пътници годишно.

Летящата сграда

Летището в Русе е сграда в полет. Интерпретации на самолет, птици, летеж, издигане и безтегловност се откриват при всички нива на архитектура и дизайн. Този подход е застъпен още от градоустройството и гледана отгоре, сградата и подходът към нея приличат на самолет.

Светлината и преливащите се пространства доминират и създават усещане за лекота и отново полет. Стъклените витрини отлепят таваните, дървената ламперия е отделена от пода, стълбите "висят".

Темата за полета е последователно проведена и във всички архитектурни детайли на приемната сграда. И в екстериор, и в интериор те са оформени по начин, който оставя усещането, че отделните равнини не се допират. Контрастиращата каменна облицовка отвън например е отделена с тъмна лента от сутерена и така цялата сграда сякаш се носи над терена. Страничната фасада е разделена с нарочна фуга. Дори специално проектираните от арх. Бояджиев кожени столове с метална база приличат на силует на птица, разперила криле в далечината.

Главен акцент в интериорното пространство е едрата месингова пластика - кълбо от видния български скулптор Галин Малакчиев (1931 - 1987), също родом от Русе. Тя се рее във въздуха на приемната зала, окачена за стените чрез снопове от струни, и създава усещането за сателит, за атом, за уловено във времето движение - неизменна част от прогресивния дух на епохата.

Въпреки безспорните качества на сградата - оказва се - архиви няма. Тук е и основният принос на архитектите от "Ново архитектурно наследство", които за половин ден успяват да заснемат летището и да създадат чертежи и модел на летището, така че да оставят свидетелства за това културно наследство от световна величина.

Кой е арх. Йордан Бояджиев

Йордан Бояджиев е роден в Русе и завършва архитектура през 1953 г. в за кратко просъществувал курс към варненската Държавна политехника. Той работи в родния си град и проектира много почивни бази за различни предприятия, ресторанти, вили и мотели в Русе и областта. Почти през цялата си кариера той преподава и в Техникума по строителство и архитектура в града.

Сградите на арх. Бояджиев носят чистите линии и ясните послания на модерното движение. Легендарен работохолик, той проектира всичко до най-дребния детайл, включително декорации, пластики и др. Чертае проектите си сам, следи изпълнението им и нерядко изпълнява елементи от сградите си собственоръчно. Сред популярните му проекти са сладкарница "Куба" в центъра на Русе (в която е сниман филмът "Понеделник сутрин" от 1966 г.), профилакториуми на завод "Петър Караминчев" и "Трансстрой" в крайречния парк, ресторант "Лебед" по пътя към лесопарк "Липник", мотел с ресторант "Дервента" по пътя Русе - Варна и, разбира се, приемната сграда на аерогара Русе. Всички негови реализации се отличават с прецизен детайл и безкомпромисно изпълнение.



*За статията са използвани материали от проучване на Фондация "Ново архитектурно наследство"

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    vmware_bulgaria avatar :-?
    vmware_bulgaria
    • - 1

    страхотна сграда!

    Нередност?
Нов коментар