Ремонтът на центъра на Добрич: веднъж с европари, втори път - със заем

Q&A арх. Явор Панев и адв. Цвета Йоцова, Optimistas

Защо и кога решихте, че ще се намесите в Добрич?

С Добрич имаме предистория. Преди години им помогнахме с провеждането на конкурс за пазара, който беше новост, като процедура за общината. Не бяхме основните организатори, но ги подкрепихме в самото провеждане на конкурса. Вероятно тогава сме ги оставили с добро впечатление, защото в последствие се обърнаха към нас за конкурса на градския център. Но всъщност трябва да се обърне внимание и на това, че организирането на конкурси не е много популярна дейност и няма много организации, които да го правят. Например Столична община има повече опит и специалисти, които имат капацитет да организират конкурси, но това не е обичайна дейност за администрацията. Работата е много и специфична и е похвално, че община Добрич потърси външен организатор, в наше лице.

Как беше задвижен международният конкурс, какъв е процесът?

Фактически конкурсът е обществена поръчка и се провежда от общината. Ние сме само организатори. Разбира се, провеждането на конкурси е кауза, за която работим от дълго време и смятаме, че това е единствения реален, демократичен и справедлив начин да се избират проекти с голям обществен интерес. Камарата на Архитектите, Съюза на архитектите и всички организации, които имат отношение към добрата архитектура и градска среда настояват да се провеждат конкурси, защото е правилно, има значение и как се прави това, разбира се. За съжаление малко са общините, които рискуват, защото провеждането на такава процедура и трудоемка и сложна, а много по-лесно е да се възложи директно или още по-лесно е да се възложи направо изпълнението на строителството, като се избере строителна компания, която да направи и проектирането и изпълнението - т. нар. инженеринг. Така общината получава най-евтиния и лесно осъществим проект, но никога не знае какъв ще е крайният резултат. А лошото качество веднага се прехвърля на изпълнителя. Но отговорността започва още при избора на процедура, не са виновни само изпълнителите. Разделянето на процеса на отделни етапи и избора на различни участници, които взаимно се контролират е важно, защото работи в полза на възложителя.

Конкурсът е само първата стъпка към структурирането - избира се проект и то въз основа на неговите качества, без да се повлиява от авторитета и личността на автора. Журирането е анонимно от безпристрастни и необвързани журиращи. На победителят се възлага технически и работен проект, който поставя основата за качеството на бъдещия обект. Важно е да се подготвят детайлите, за да няма вариации в качеството на изпълнението. В това е смисъла на процеса. Правят се конкурси в България и се надяваме, че все повече ще се правят, но е важно и начина им на провеждане. Конкурсът в Добрич не е първият, но е уникален за града. Сложна е задачата, която се поставя пред проектантите - голям обем, много въпроси, които трябва да се решат. Надяваме се да се подадат качествени проекти и журито да е много затруднено при избора.

Проектът ще включва не само зле ремонтираната част, но и визия на целия център. Защо избрахте този подход?

Цялостна концепция за развитие, благоустройство и дизайн на централната градска част на град Добрич и разработване на идеен проект за бул. "25-и Септември", пл. "Възраждане" и пл. "Свобода" - това е точното заглавие и в него търсим свързаност между концепцията за целия център на града и идейния проект за по-малката зона. Вярваме,че работата на парче е пагубно за градовете ни. На много места го виждаме с ремонтите и именно това се опитваме да преборим - търси се цялостна концепция спрямо финансовите възможности за реализация. С международен, архитектурен, анонимен, открит конкурс ще получим идеен проект, след което технически проект и впоследствие работен проект. Работният проект е ключа за това да се случват "правилно" нещата.

Да има реален авторски надзор по време на изпълнението и да стигат парите за реализацията. Финансовите ограничения всъщност помагат и то много, защото знаем какви са ни реалните възможности и търсим оптималните проекти, които да могат да се случат в тези рамки. Но това далеч не ни спира от идеята за свързаност и обща визия, което дава цялостното въздействие и усещане за град. Сега имаме пари за едната част, но имаме цялостна концепция за цялата зона, която ще се реализира в бъдеще, а не да се прави компромис или нещо на парче или да бъде различно. Нека да прелее плавно от едната вече реализирана зона към другата част от центъра.

Компрометираната част от Стара къща по продължението на бул. "25-и септември" до площад "Свобода" включително е зоната на конкурсния проект за така наречената зона Б. Имемнно тя е най-наболялата тема и там фокусираме сили, търсим решение с цел спешното последващото реализиране и обновяването на зоната.

Какъв е интересът към конкурса към момента?

Няма да отговорим на този въпрос на този етап, защото все още не е изтекъл срокът за участие. Задават се много и доста задълбочени въпроси, което говори за сериозна работа.

Защо конкурсът се казва "За мравките и хората"?

Има много закодирано послание във визията на конкурса. Идеята беше колективна, но основният "виновник" е графичният ни дизайнер Димитър Трайчев. Той предложи мравките като акцент и това предизвика всички. Мравките са специални същества, много неща могат да се кажат за тях, за тяхната структурираност, трудолюбивост, задружност, сила. Те създават общества, които работят като един организъм, могат да повдигнат обект пъти по-голям от собственото им тегло. Всеки може да открие собствената си философия в символиката "За мравките и хората". Обърнете внимание на визуализацията на мравки в нашия конкурс - те не се движат в колона, както е нормалния им ход. Препратката е многопластова - Стайнбек, Стефан Цанев . нека читателят помисли.

Как решихте кой да участва в журито и ще се вземе ли предвид по някакъв начин оценката на гражданите при класирането на проектите?

Членовете на журито са внимателно подбрани и всеки със своята професионална експертиза. Много се старахме да не създадем зависимости и да не се окажат конфликтни интересите на журиращи и участници. Това е доста залегнала тенденция в българските конкурси да се канят за жури изплувалите на повърхността длъжностни лица, без да се отчитат техните професионални качества. Много старателно бягахме от тази тенденция. Водихме се от професионализма и успехите на всеки от членовете.

Фалма Фшази е участвала в провеждането на един, станал емблематичен конкурс за площадно пространство - това на град Тирана. Проф. Юлия Станчу е спечелила съвсем скоро конкурса за площада на град Брашов и впечатляващо много други конкурси, арх. Георги Бачев е проектирал едно от от най - вдъхновяващи публични пространства във Варна, печелил сграда на годината, номиниран за Мис Ван дер Рое, Рудолф Граф е анализатор и стратег за градско планиране, какъвто е и профила на арх. Любомир Георгиев, който последните 5-6 години е планирал стратегическото развитие на София, aрх. Алексадър Книър е с внушително портфолио, печелил няколко конкурса за градски дизайн, проф. Нора Ломбардини е добре позната на България, с отношение към процесите в страната ни, а арх. Велимир Георгиев е проектанта на пешеходната зона в Стара Загора, която също е възложена след конкурс, общината е представена от инж. конструктор Пенчо Керванов - професионалист и зам.-кмет.

Комуникацията с жителите на града и техния избор трябва да е водещ за всеки градоначалник. Взехме решение след класирането на журито и тяхното аргументирано професионално оценяване да се даде възможност хората да изкажат мнението си и да дадат и своята оценка. Макар и само за първите три класирани от журито проекти, но те имат право да гласуват. За тях се проектира този център и те ще са тези, които години и поколения след това ще го ползват. Така приехме за демократично и справедливо и се радваме, че община Добрич и кмета възприеха тази идея.