Бъдещите паркове в София струват 4 млрд. лв. Решенията: по-високи данъци, нови такси, фондове

Възможности има, а смелост?

Най-общо участниците се обединиха около тезата, че са нужни законови и нормативни промени, които да позволят повишаване на данъци и/или такси, въвеждането на нови такси, както и на нови инструменти (например като поземлен фонд ) или "преотстъпени права" според зоните, които се срещат в други западни градове.

Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика обърна внимание, че разминаването между данъчните оценки и пазарните цени на имотите вече е над два пъти.

Даниела Ушатова от Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) пък припомни, че е нужна децентрализация, която да позволи на районите да разполагат с повече средства за решението на проблема със зелените терени (повече за внесения законопроект, който предвижда такава, четете тук).

Главният архитект на София Здравко Здравков пък вече обясни, че се обмислят нови такси за строителите. Но в година, в която предстоят местни избори, а политическата обстановка продължава да е нестабилна, идеята за вдигане на данъци и такси изглежда малко трудна за осъществяване.

Ето и какви конкретни решения бяха предложени по време на дискусията:

Инструменти за улавяне на стойност

Проф. д-р арх. Александър Слаев от "Софияплан" презентира предложенията на дружеството, които противопоставят принципа "общината плаща" срещу "потребителят плаща", т.е. данъци срещу такси. "Принципът, че публичната инфраструктура се финансира от общината, е популярен по цял свят, но световният опит доказва, че така не може да осигурят желаните темпове на инфраструктурно развитие", отбелязва арх. Слаев.

Финансиране от общината означава финансиране от всички данъкоплатци. Това води до известни несправедливости. Например, ако в "Средец" има изградена публична инфраструктура, но в "Триадица" няма, жителите на "Средец" не са заинтересовани да плащат високи данъци за изграждане на инфраструктура в "Триадица".

Освен да мисли за реализацията на нови паркове, общината трябва да се погрижи и за тези, които се намират на общински терени, но са занемарени Фотограф : Надежда Чипева

Затова проф. Слаев счита, че ефективността на градското развитие изисква прилагане на т.нар. инструменти за улавяне на стойност (value capture), в случая става дума за въвеждане на принципа "потребителят/бенефициентът плаща". "Неприлагането на принципа "бенефициентът плаща" и липсата на съответни такси е главната причина за трудностите при реализиране на публично-частни партньорства", сочи анализът на "Софияплан".

За внедряването на този метод от дружеството предлагат въвеждане на такса "Благоустройство" (най-важната такса, обвързана с коефициент на интензивност/разгъната застроена площ) и такса "Улична инфраструктура", която е за възстановяване на разходите за улично строителство при урбанизиране на нови територии в градската периферия.

Други предложения на дружеството са:

• Създаване на поземлена банка под специален контрол към общините - би осигурило по-добро управление на поземлените ресурси и прилагане на дългосрочна поземлена политика.
• Създаване на фонд"Урбанистично развитие" - за развитие на инфраструктурата и ефективното използване на финансови средства от различни източници.
• Финансов планза приложение на устройствените планове - разработването на такъв при всеки подобрен или общ устройствен план би укрепило връзката между планираните дейности и финансирането за тяхното реализиране. Така например би могло да се избегне случилото се в кв. "Манастирски ливади" - иначе добре планиран квартал, с предвидени паркове, детски градини и училища, но нереализирани на практика.

В т.нар. нови квартали се наблюдава интензивно луксозно строителство, а в същото време липсват облагородени зелени площи Фотограф : Надежда Чипева

Всички тези примери обаче изискват промени в законите или нормативната уредба.

ИПИ: Приходите от облагане на сделките вече изпреварват значително приходите от облагане на имотите

Лъчезар Богданов от ИПИ пък разгледа няколко възможни решения за увеличаване на приходите на общината, за да се използват за изкупуването на имотите.

За разлика от данъка върху облагането на сделките, който се увеличава през последните десет години, този върху недвижимите имоти спада от близо 40% през 2013/2014 г. до 26.6% през 2021 г. с тенденция допълнително да намалява. Причината е, че при облагането на сделките се следват пазарните тенденции, докато при облагането на имотите подходът е изцяло административен. А това може да бъде проблем.

Данъчните оценки на имотите са административни и не следват пазарните тенденции. От ИПИ предлагат те да се актуализират чрез увеличение на коефициента за местоположение с например 40% (което пак ще изисква промяна в Закона за местните данъци и такси). "Потенциалният ефект от подобна промяна е допълнителни приходи в общинския бюджет в размер на 40-50 млн. лв. на година", изчисляват от института.

Фотограф : ИПИ Източник: ИПИ

Друго предложение е въвеждане на нова "благоустройствена" компонента в данъка върху имотите. Тя може да има отношение към политиката по благоустрояване, тоест и към политиката по отчуждаване.

От ИПИ също предлагат нов данък или такса за благоустрояване. Извън вариантите за промяна на данъка върху недвижимите имоти се разглежда и възможността за въвеждането на нов данък, който да е тясно обвързан с политиката по благоустрояване и съответно дейностите по отчуждаване. "Подобен данък по-скоро би имал отношение към развитието на града, тоест това би бил еднократен данък, който се налага някъде в процеса на урбанизация - например при регулацията на имота или издаването на строителното разрешително", се казва в анализа на ИПИ.