Троян в бъдещето: зелена община със съхранена природа и все повече млади хора
Това е визията на кмета Донка Михайлова, под чието управление градът се развива успешно през последните 12 години
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Донка Иванова Михайлова е икономист, политик и народен представител от парламентарната група на "Коалиция за България" в 40-ото Народно събрание. През 2011 г. печели първия си мандат като кмет на гр. Троян, преизбирана е още два пъти - през 2015 и 2019 г. Тя е първата жена - кмет на общината. Шест пъти печели наградата "Кмет на годината" в категория "Средни общини", като призът се връчва след онлайн гласуване. Миналогодишната й награда е в категория "Зелена община" заради усилията на местната власт и инвестициите, свързани с управлението на отпадъците. Донка Михайлова е известна с активността си в Националното сдружение на общините в Република България (НСРОБ) и по-специално по темата за децентрализацията. Тя е негов зам.-председател от 2016 г. Преди да се заеме с политика, дълги години е работила в неправителствения сектор, била е председател на сдружение "Знание" в Ловеч.
През последните 10 години в община Троян са инвестирани над 105 млн. лв. в инфраструктура, образование, култура и др. Всички комунални дейности - ВиК, сметосъбиране, текущи ремонти, осветление, озеленяване и много други, се управляват от общината - чрез общински предприятия и фирми. Детските градини и ясли в Троян се захранват от общинска оранжерия, в която се отглеждат екологично чисти плодове и зеленчуци. Тази година се очаква да започне ремонтът на Кооперативния пазар в Троян и да приключи изграждането на новата Многофункционална спортна сграда в града на стойност малко над 6 млн. лв. Още за проблемите и успехите на община Троян разказва кметът Донка Михайлова.
На поста сте от 12 години - с кои постижения се гордеете и какво бихте променили или направили по-добре, ако можехте?
Гордея се с най-трудните проекти, които са най-незабележими за гражданите. Успяхме да решим основните комунални проблеми за града за десетилетия напред. Подменихме 85% от ВиК инфраструктура на града. Създадохме модерна система за управление на отпадъците, която управляваме сами - от сметосъбирането, през нова клетка на депото за твърди битови отпадъци, през разделно събиране на основната част от отпадъка до сепариране и компостиране. Скоро ще започнем цялостен проект за подмяна на уличното осветление в две села.Мисля, че сме ако не единствената, то една от малкото български общини, които управляват изцяло със собствени сили, чрез общинско предприятие и фирми, комуналните си дейности. Всички общински фирми приключват 2022 г. така, както приключиха и 2021 г. - с печалба.
Последната ми гордост е, че като част от усилията за добро хранене на децата с детските градини и ясли започнахме производство на екологично чисти храни сами. Днес децата на общината ни се хранят с чисти ябълки, сливи, лук, марули, домати, краставици, чушки, тикви, картофи. Започнахме собствено производство и на екологично чист мед.
Бих искала по-добре да управляваме природните ресурси, които имаме - минералните води, още по-добре да управляваме горите си, мечтая си за енергийно дружество на общината от възобновяеми източници. Ядосвам се на себе си за това, че не успяхме досега да облагородим пространството около р. Осъм, така че да се превърне в любимо място за отдих. Въпреки че инвестираме значителни средства в селата, бих искала разликите с качеството на живот в града да намаляват по-бързо.
Използва ли се пълният потенциал на региона за целогодишен туризъм? Кои населени места могат да се развият по-добре и накъде са насочени новите инвестиции?
Разбира се, че не. Ако някой в България ви отговори нещо друго, той или не е искрен, или няма реална оценка на потенциала на страната ни. Имаме толкова много резерви в използването на природните дадености, в традициите и културата, в кулинарията.Много неизползван потенциал има в с. Шипково - за балнеотуризъм. Там има нужда от свежи инвестиции. Недостатъчно използван е природният ресурс на Беклемето. Много планински и по-отдалечени села и махали предлагат уникални места за отдих и развлечения, но имат нужда от по-добър достъп. Считам, че имаме сериозен потенциал в планинския пешеходен туризъм. Вечните спорове между Българския туристически съюз, държавата и общините за собствеността на планинските хижи създава изкуствени бариери пред развитието му. Напоследък значителен интерес има към сватбения туризъм. Една от емблемите на Троян е ракията и ние все повече се обръщаме към кулинарния туризъм.
Най-големите частни инвестиции в момента са в Чифлика и на Беклемето - изграждат се нови и се реконструират хотели. Постоянно се създават нови къщи за гости. Всъщност общината е един от най-големите инвеститори в сферата на туризма.
Какъв тип инвеститори има в момента и какви бихте искали да привлечете?
Троян традиционно е община с жив поминък и предприемчиви хора. Приключихме 2022 г. с рекордно ниска безработица - 3.5%, с най-високия брой туристи (77 хил.) и с най-големия брой регистрирани нощувки в хотелите и местата за настаняване (170 хил.). Икономиката ни е базирана най-вече на местни инвеститори, което създава много различен и до голяма степен специфичен профил. Предимството на местните инвеститори е, че те се чувстват особено отговорни към хората, които наемат, и към общността, в която живеят.В общината работят около 300 мебелни фирми. В последните години се утвърдихме като център на столарското производство. Най-големият работодател е фирма "Калинел", традиционен партньор на ИКЕА, която поддържа около 1200 работни места. Добри инвеститори са двете големи фармацевтични компании - "Софарма" и "Тева".
Много важно за нас е да успеем да привлечем инвеститори, които да предлагат работни места за висококвалифицирани млади хора. Това ще ограничи негативните демографски тенденции, които трудно се преодоляват в по-малки населени места като Троян. В последните години се забелязва положителна промяна в това отношение. И от София, и от чужбина се връщат млади хора, създадоха се ИТ компании и фирми с добри условия и доходи. Но все още сме далеко от целите, които сме си поставили.
Какви мерки прилага общината, за да подобри бизнес средата в региона?
Стремим се да сме в помощ както на големи, така и на малки фирми. Брандът на община Троян е достъпен за безвъзмездно ползване от всички юридически и физически лица, които работят в региона или пък рекламират стоки и услуги от Троян. Проектът "IT заслон в Балкана" предоставя възможност за ползване на споделено офис пространство в центъра на града. Периодично изпращаме информация до фирмите за възможности за участие в търговски мисии и изложения, обучения или конкурси. Имаме и ежемесечен е-бюлетин - "Бизнес кафе Троян", който съдържа анализ на пазара на труда, информация за делови събития, финансиране по проекти, свободни работни позиции и др. Към община Троян работи Консултативен съвет за икономическо развитие, в който участват представители на институции, различни браншове и личности с обществени позиции.Най-голямото ни болка е, че въпреки нашите упорити усилия държавата отлага решаването на проблема с целогодишното ползване на прохода Троян - Кърнаре. С абсолютно всички министри и председатели на пътната агенция съм разговаряла, като предлагаме една много проста схема: проектиране на защитни съоръжения в най-високата част на планината, където навяванията са големият проблем. Мисля, че това е срамно за държавата ни, защото троянският проход е най-пряката връзка между Централна Северна и Централна Южна България. Нашите производители през зимата трябва да минават през София, което оскъпява труда им и удължава времето за пътуване.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.