Може и така: детска градина за пример в София

Новата сграда към 192 "Лозичка" впечатлява с интересен дизайн, много дневна светлина за децата, "забавни мебели" и системи за енергийна ефективност

Разширената детска градина "Лозичка" се намира на улица "Розова долина" 12А в зона на групов архитектурен паметник на културата. Архитектурата ѝ се отличава с нестандартно разположените прозорци и огромния прозорец на помещението за игра

Анина Сантова

Разширената детска градина "Лозичка" се намира на улица "Розова долина" 12А в зона на групов архитектурен паметник на културата. Архитектурата ѝ се отличава с нестандартно разположените прозорци и огромния прозорец на помещението за игра © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

На 1 юни в столичния район "Лозенец" отвори врати новата сграда към 192 ДГ "Лозичка", която ще приеме 27 деца наесен.
Тя изглежда по-различно: с интересен дизайн, много дневна светлина за децата, "забавни мебели" и системи за енергийна ефективност.
Примерът е положителен заради по-различния начин на възлагане, но проблемът с липсата на места ще остане в бъдеще, защото общината няма терени.

Жителите на столичния квартал "Кръстова вада" с години чакаха отварянето на първата детска градина. А след като това се случи, радостта им бързо изчезна, защото изникнаха нови притеснения. Строителството, по процедура "инженеринг" (изпълнителят сам проектира какво да извърши), започна да ражда дефекти. След "ремонт на ремонта" бе създадена специална група за сигнали по забелязани проблеми, продължаващи и до днес. Може ли обаче да бъде по-различно?

Новата част към 192 детска градина "Лозичка" в същия район на София - "Лозенец", показва, че да. Сградата е построена по нетрадиционен за общината начин - следва архитектурен проект, има изисквания към качеството на материалите и цялостната визия плюс различни иновативни решения, свързани с енергийната ефективност.

Откриването на новата част на градината на 1 юни пък ще позволи още тази есен да бъдат приети 27 деца или една детска група. Това на фона на огромния недостиг на места в детските градини не звучи особено впечатляващо - тази година за място не се класираха близо 9 хиляди деца за цяла София, колкото бяха и в началото на управлението на Йорданка Фандъкова преди 14 години. В район "Лозенец" проблемът е сериозен заради това, че в него попадат някои от т.нар. нови квартали като "Кръстова вада" и "Витоша-ВЕЦ Симеоново", където заради десетилетно бездействие на общината няма терени за детски градини. Тази година извън класирането само в района са 400 деца, като числото вероятно е по-голямо, защото някои родители въобще се отказват да кандидатстват.

Разширението на 192 ДГ "Лозичка" обаче си струва да се отбележи поради няколко причини. Първо, показва, че общината може да мисли и за детайлите и да направи средата комфортна, стига да има желание. Второ, показва, че практиката "инженеринг" очевидно не дава най-добрите резултати и има процедури, които позволяват други възможности - отново, ако има желание. Трето, дизайнът и архитектурата са впечатляващи заради вниманието към нуждите на децата и преподавателите, безопасната среда и комбинацията със забавление.

По-различната детска градина

Да започнем с последното. Новата сграда е долепена до вече съществуваща стара част, която също е била обновена с нови плочки и парапет.

В архитектурата е използвана дървена облицовка, а конструкцията е метална вместо обичайната стоманобетонна. "Избрахме метална конструкция, със сглобяеми елементи. Това хем е по-лесно, хем е по-трудно, защото трябва всяка една гредичка да е изчислена предварително, а строителите после да ги завият", обяснява Михал Сотиров, зам.-кмет на район "Лозенец".

Първо впечатление обаче правят големите прозорци, в синхрон с мебелите.

Най-големият иначе е правоъгълен и заема голяма част от стената с изглед към зеления двор. "Този прозорец е максимално най-големият, който може да се произведе в завода, и го донесохме с кран, защото беше много тежък", споделя кметът на района Константин Павлов-Комитата.

За разлика от множеството други инженерингови поръчки в София, тук е разработено в детайл и интериорното пространство с цел осигуряване на максимален комфорт за игра и почивка. В средата на помещението е обособен вътрешен двор, в който прониква светлина, като е включено "естествено проветряване на "принципа на комина" и възможност за отглеждане на растения от децата в него", обяснява арх. Христо Станкушев от проектантското бюро "7561 архитекти", изготвило архитектурния проект.

Мебелите са функционални и забавни, като има обособени зони за сън, игра, йога, четене и учене.

Другото, което прави голямо впечатление, са тоалетните и мивките.

"Решението не е максималистично, идеята е да създадем приятна среда за децата и да покажем, че и базовите неща могат да се правят с грижа към детайла", казва зам.-кметът Сотиров.

Когато човек влезе в "разливната", където се приготвя храната, пък веднага усеща разлика в начина, по който звучи човешки говор. Причината: таванът в голямото помещение, където са децата, е акустичен, за да са по-балансирани нивата на шум и преподавателите да не се изморяват психически.

Внедрени са и решения, свързани с енергийната ефективност. В един от по-високите шкафове се намира много интересна машина. "Това реално е принудителна вентилация. Тя изважда мръсен въздух отвътре и вкарва чистия отвън. Разминавайки двата потока, топлинната енергия се предава от топлия вътрешен към студения отвън или обратното, така, че да няма топлинни загуби. Да кажем, че успява да запази 90% от енергията. Включена е целодневно, като могат да се задават определени параметри на въздуха", обяснява зам.-кметът на район "Лозенец". Така няма нужда да се отварят дори прозорците. Включена е и система за филтрация - външният въздух минава през филтър, преди да се случи размяната на енергията.

Отоплението е подово, като все пак са поставени и радиатори, в случай на "екстремно студени" дни. Всяко помещение пък може да си контролира температурата отделно. Климатиците са вградени в тавана, за да се избегне загрозяването на фасадата постфактум, като освен това позволяват по-висок комфорт, защото духат по-слабо в четирите посоки.

Трудно, но с гаранция за качество

Очевидно е, че дотук има редица разлики с "обикновеното" строителство на детски градини. Всички те реално са възможни заради по-различния път, избран при провеждане на процедурата. А именно - да не се използва практиката "инженеринг", където архитектурният проект и изпълнението са в ръцете на един и същ изпълнител.

"Тази практика не дава добри резултати, защото, когато архитектите са на работа при строителя, правят нещата по най-лесния за изпълнение за него начин, с най евтините материали, така че да се получи възможно най-голяма печалба", коментира Константин Павлов-Комитата. Той е "преживял" и горчивия опит с детската градина в "Кръстова вада" и решава пристройката в "Лозенец" да бъде изпълнена с отделен проект, за да може да бъде отговорено най-добре на обществения интерес.

"Целта беше да се използват съвременни идеи в областта на строителството на обществени сгради и на детски градини. Мисля, че този ход беше успешен. Да, получи се известно забавяне, защото процедурите са такива, но имаме много добър проект и след това в комбинация с приличен строител. Истинските изпитания, разбира се, ще бъдат наесен", казва той. Причината за забавянето реално са съгласуванията с Института за недвижимо културно наследство (НИНКН), тъй като градината се намира в зона със защита по закон. Съседната сграда дори кандидатства за статут на недвижима културна ценност. Тези съгласувания са отнели осем месеца. Самото строителство на новата постройка е било по-малко от година.

Друга трудност при провеждането на такъв тип процедура (първо за проект, после с възлагане на строителство) е във формулировките. "Законът за обществените поръчки не позволява конкретизиране на някакви изделия. Идеята е да се пази от корупционни практики - някой да не подкупи възложителя да ползва конкретно неговите материали. Но в случая, като възлагаш на един архитект проект, той влага своята визия, която често се постига с някаква конкретика - например за мивката или за смесител. Но възлагайки обществената поръчка, сме длъжни да напишем "такъв смесител или еквивалентен", което създава трудности с архитектурата, разказва Михал Сотиров.

В случая е имало доста навлизане в детайли при описанията - за столчето е имало проект, за шкафа също - например какъв цвят да бъде и от какъв материал. Плюсът на всичко това, макар и сложно, е, че се гарантира качество. Избраното проектантско бюро е "7561 архитекти", а за строител е избрана "Калистратов груп", предложила цена 1.47 млн. лв.

"Единственият минус на тези процедури е двуетапното възлагане - първо на проект и после на строителство, но е нормално при високи изисквания (а безспорно трябва да имаме такива за детски градини) фокусът да е върху качеството, а не единствено върху срок и най-ниска цена", коментира за "Капитал" арх. Христо Станкушев от "7561 архитекти".

И все пак - малко възможности за още

Проблемът е, че и да иска, общината вече трудно може да строи детски градини. Причината е в липсата на терени, на които могат да се построят още такива. София изпусна сроковете да ги отчужди, с което даде път на частния интерес. "Колкото по-късно се решава този проблем, толкова по-трудно става това, защото част от тези терени, които са били определени за такава цел, всъщност вече са застроени с частни проекти и частните собствености на тези терени не чакат. Те се опитват да използват всяка вратичка в закона така, че да могат да реализират там собствените си инвестиционни намерения на фона на бездействието на общината вече повече от 10 години", разказва Комитата. Така е доста вероятно да се наложи тя да изкупи въпросните терени (ако иска да ги "спаси"), на пазарни цени, които в "Лозенец" са "космически", както ги определя районният кмет.

На територията на "Лозенец" попадат част от т.нар нови квартали, където реално са концентрирани главно млади хора и семейства. Точно за тях обаче няма детски градини, няма улици и зелени пространства именно поради пропуските на общината през годините. Обичайната гледка от тези квартали е следната: младите родители правят слалом с количките между колите и строителната техника, парковете по правило не са изградени, защото и те никога не са били отчуждавани. Липсват обществени пространства, детски площадки, училища, медицински услуги.

"А това е най-ужасното: ние гоним младите и проспериращи, амбициозни хора, които всички държави в Европа именно гледат да привлекат. Гражданите на "Лозенец" плащат най-големи данъци на глава от населението. Но какво виждат те от тях", коментира Константин Павлов-Комитата.

Добрата новина е, че в "Лозенец" се предвиждат още детски градини в следващите години (виж по-долу). Движение по въпроса реално има в цялата столица, след като държавата отпусна средства на общината да реши проблема с липсата на места. Повечето от тях са разширения на стари градини, но случаят с "Лозичка" показва, че от значение е как всички те ще бъдат направени. Представете си само още подобни детски градини, с мисъл към пространството или иновативни като 76-а детска градина "Сърничка" в "Младост".

Още детски градини в "Лозенец" и инфраструктура

Другите детски градини в района, които ще се разширяват, са 141 ДГ "Славейкова поляна" и 193 ДГ "Славейче", където ще бъде добавен и физкултурен салон. Така в тях ще могат да бъдат приети 6 нови групи (около 150 деца). или една трета от неприетите сега 400 в района. За 193-та

се очаква да бъде пусната обществена поръчка в следващите месеци. "И там минахме всички възможни съгласувания и затова се забавихме. Проблемът е, че тя е построена е върху бивша улица и всъщност под нея минава канализация", разказва Павлов.

Едновременно с това върви и изграждането на бул. "Филип Кутев", както се очаква и строителството на ул. "Флора Кънева" - важни обекти за кварталите, които в голяма степен биха решили проблема с многото тапи.

"Инвестицията за нея не е малка, защото улицата е много дълга, но се надявам да е в капиталовата програма на Столичната община. Изградили се тази улица, вече квартал "Кръстова вада" ще има един гръбнак, на който да се опре и да заприлича на място, разположено в европейска столица", коментира районният кмет.

Q&A арх. Христо Станкушев, проектант в "7561 архитекти"

Какви са използваните в случая архитектурни решения, които са подходящи за по-безопасна среда за децата, както и за комфорта им?

Проектната работа в една детска градина започва от централното място на децата в нея. За разлика от множеството други инженерингови поръчки в София, тук е разработено в детайл и интериорно пространство с цел осигуряване на максимален комфорт за игра и почивка, като са реализирани и допълнителни пространства като вътрешен двор с горно осветление с цел по-добър микроклимат, естествено проветряване на "принципа на комина" и възможност за отглеждане на растения от децата в него. В интериора е отделено специално внимание на създаването на забавни и функционални мебели като зоните за сън, игра, йога, четене и учене. Надстройката е свързана със съществуващата сграда, но има и отделен подход с външна стълба, която позволява отделното функциониране на групата при групови заболявания в градината. Площадката за игра към групата е реализирана от естествена дървесина, предполагаща дълговечност и екологична среда за децата на двора.

Какви ползи има разделянето на проекта от строителя (тоест да не се прави по практиката "инженеринг") и как в този случай се гарантира качеството?

Процедурите на база инженеринг нямат място в създаването на качествена съвременна градска среда. При разделяне на проектирането от строителството се поставя фокус върху това какво точно искаме да построим, с какви технологии, с какъв образ и най-вече какво послание има построената архитектура. При детайлно проектиране в работна фаза може да се постави задача с пълен обхват на дейностите и да се изискват идейна разработка с подробни визуализации, технически проект със строителни детайли, проект за интериора и дори специфични чертежи на отделни мебели - което дава високо ниво на информираност на възложителя и на общността какъв продукт ще получим, а и улеснява строителите, на които не се налага да импровизират. Всичко това развързва ръцете на администрацията да възложи прозрачни търгове по ЗОП и да сравнява оферти по детайлни количествени сметки, а не да гадае както при инженеринга строителят каква точно сграда ще им построи. И в частност случаят с "Лозичка" е показателен, защото надстройката е изградена със специфична метална конструкция и послоен монтаж, гарантиращи нейната лекота и енергоефективност, което не би било избраното проектно решение при възлагане на база инженеринг.