Пловдив и околните градове търсят пътищата едни към други

Именно темите за посоките на развитие на Пловдив, за транспортните връзки и комуникацията между общините в региона, както и за движението на хората и бизнесите бяха акцент в първата дискусия на тазгодишното събитие Среща на бизнеса в Пловдив и региона, част от поредицата "Капитал Градове".

В дискусията помежду си, която накрая се превърна в спор, представители на общините Пловдив и Асеновград обсъдиха с бизнеса какво може да се направи за балансирано развитие без конкуренция за инвестиции.

По пътя към индустрията

На миналогодишното издание на "Капитал Градове" участниците в дискусията тогава се обединиха около сновната цел Пловдив да не се превърне в София, но рискът градът по тепетата да се срещне със сходни на столицата проблеми е актуален. "Би било трудно Пловдив да се превърне в София, понеже Пловдив има повече тротоари, пешеходни зони и велоалеи, но рискът трафикът да се увеличава и да се влошава качеството на живот е огромен", коментира зам.-кметът Стефан Стоянов.

Основната причина за увеличения трафик са индустриалните зони, които го обграждат от всичките му страни и хората от цялата област, които работят в тях. Най-прекият, а понякога и единствен, път от вкъщи до работа за повечето от тях, е с кола през центъра на града.

По тази причина дискусията по време на панела се завъртя около това как може да се улесни движението на хора, които не живеят в града, но използват работната, социалната и здравната инфраструктура на Пловдив и прилежащите му територии.

Проектите за промяна

Случващото се в Пловдив не е новост и други градове вече отдавна са измислили какво и как може да се направи. Част от големите инфраструктурни проекти съществуват на идейно ниво от десетилетия - такъв например е проектът за цялостен околовръстен ринг около Пловдив и градска железница, която би могла да обслужва немалка част от трафика, който сега преминава през целия град. Процесът по реализирането ѝ обаче постоянно се спъва в тежките междуведомствени взаимоотношения на национално ниво.

На национално ниво изоставаме с капацитет, с познания и с ясни решения. Като в тази насока. Държавата в сегашния програмен период е заложила в програмата за транспорт развиването втори етап на ЖП възела, което означава да се завърши ринга около кръга, да се удвои железния път, за да може да има по-редовен трафик и да повдигне преминаването на бул. Копривщица, за да не се затруднява трафика, т.е. да няма прелези.

Стефан Стоянов

Зам.-кмет по Образование, бизнес развитие и европейски политики, Община Пловдив

Той добави още, че това би улеснило тяхната задача на местно ниво, като общината ще трябва единствено да се справи с проблемния градски транспорт - който ще се явява довеждащ до железницата.

Замислена като градска, тази железница би била далеч по-полезна, ако излезе и извън териториалните граници на града и свърже Пловдив със съседните населени места и летището, обясни зам.-кметът от община Асеновград Теньо Манолов. "При едно от последните проучвания, преди да се ремонтира пътя Пловдив-Асеновград, средно дневно минаваха по 70 хил. автомобила", обясни той. След изграждането на пътя, каза той, Асеновград на практика функционира като свързано звено с Пловдив - това означава че два града в топ 15 на България вече са на практика единна метрополия.

Манолов коментира още, че ЖП транспорта по линията Пловдив-Асеновград и в момента се използва от много хора, но още повече биха оставили автомобилите си за сметка на влак, ако в града има повече спирки, на които да слязат.

Ръка за ръка с бизнеса

Това обаче, оказва се, не е в ръцете на общините. И двамата зам.кметове бяха категорични, че има два проблема - железниците са държавни, а автобусите между общини се регулират твърде тежко и скъпо.

Това разочарова представителите на бизнеса, които настояват за решения днес. По-добрата транспортна свързаност между населените места в областа и индустриалните зони безспорно ще се отрази положително и на бизнеса, категоричен беше Красен Кръстев, управител на Мекалит България. Фабриката на Мекалит се намира на метри от линията Асеновград-Пловдив, но липсата на спирка налага нуждата от друг вид транспорт.

"При нас го има и пак не го ползваме по същество. От гледна точка на бизнеса, ние ще сме първите, които ще стимулираме собствените си хора да използват този транспорт. В нашия конкретен случай е нужно да се направи една спирка, която да позволява на хората да се придвижват", категоричен беше Кръстев.

Той посочи, че извозването на служители в момента е доста по-скъпоструващо и е един непродуктивен разход, който се отразява на себестойността на крайния продукт. Едновременно с това ограничава възможностите за наемане на работници или намиране на работа изцяло в зависимост от това дали има осигурен специализиран транспорт за служителите. "Аз не съм транспортна компания", каза той, когато влезе в спор с общините за това кой трябва да осигурява достъп и дали трябва да има градски транспорт до зоните - болна тема от години.

Такъв един проект - за интелигентен градски транспорт, има много предимства. Първото и основото е сигурността на гражданите, от гл. точка на това, че човешкият фактор е сведен до минимум. Факт, че машините също грешат, но при тях няма емоция, разсейване. Второто е мениджмънта на услугата, който е на много по-високо ниво и информацията достига много по-бързо до администраторите и това спомага за много бързо действие. Третата причина е ефикасността - със съвсем лека корекция на зелената вълна на някои кръстовища, може да се подобри трафика. От ефикасността идва и ефективността - ще се използват по-малко ресурси, което ще доведе до намаляване на себестойността на услугата, вредните емисии.

Весела Табакова

Регионален мениджър "Корпоративни продажби", Vivacom

В същото време подобряването на инфраструктурата ще създаде възможност и за засилване на културния потенциал на Пловдив, като в момента градът е с ограничени възможности. "Голям, европейски, мултифункционален фестивал с много сцени и артисти в Пловдив няма как да се случи поради инфраструктурни проблеми, а оттам и леглова база", обясни Никола Сивков, организатор на "Капана фест", който организира такъв фестивал в Барселона.