Новите стадиони, зали и други спортни планове на Пловдив

През последните години общината устойчиво инвестира средства в спортна инфраструктура и планира да продължи въпреки сбъркания модел

Не е ясно колко ще струва цялото изграждане на стадион "Христо Ботев", така че той да отговаря на изискванията на УЕФА 4
Не е ясно колко ще струва цялото изграждане на стадион "Христо Ботев", така че той да отговаря на изискванията на УЕФА 4
Не е ясно колко ще струва цялото изграждане на стадион "Христо Ботев", така че той да отговаря на изискванията на УЕФА 4    ©  Надежда Чипева
Не е ясно колко ще струва цялото изграждане на стадион "Христо Ботев", така че той да отговаря на изискванията на УЕФА 4    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: От Седмото Тепе От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

Темата накратко
  • Спортна инфраструктура е основен приоритет, залегнал в стратегическите документи на общината.
  • Реконструкцията на двата клубни стадиона в града - "Локомотив" и "Христо Ботев", ще струва толкова, колкото би струвал ремонтът на градския стадион "Пловдив".
  • Повечето спортни обекти в града се преотдават на клубовете срещу символични наеми, от които общината рядко печели.

През последните години в Пловдив се вижда ясна и устойчива тенденция - разходват се много средства за разширяване и подобряване на спортната инфраструктура. Наред с всички малки обекти, предназначени за масов спорт, които общината изгражда като изпълнение на своите социални функции, градът концентрира огромен финансов ресурс и в елитен спорт в лицето на двата клубни стадиона - "Локомотив" и "Христо Ботев".

Стратегическите документи, които всяка община е длъжна да приема, са най-добрият начин да се прецени какви са линиите, по които иска да се развива тя. Такъв например е и планът за интегрирано развитие на общината (ПИРО), с който администрацията определя рамките на големите капиталови инвестиции за период 7 години. В своя план община Пловдив е заложила проекти, свързани с изграждане на нова или подобряване на съществуващата спортна инфраструктура, на обща стойност от близо 190 млн. лв., или 18% от стойността на целия ПИРО.

За сравнение - в своя план за развитие община Варна, в която има 216 спортни клуба - с 80 повече от тези в Пловдив (144), е заложила около 20 млн. лв. за спортна инфраструктура. Малко повече са в Русе (122) - около 25 млн. лв., а Бургас (със своите 124 спортни клуба) остава на дъното на тази класация с по-малко от 10 млн. лв. за спорт. Или иначе казано - община Пловдив е предвидила да инвестира в следващите седем години над 10 пъти повече от всички тези общини в проекти, свързани със спорт.

Извън споменатите стадиони тези пари ще отидат в скейтборд площадки, спортна зала с топла връзка с "Колодрума" за загрявка, център за фехтовка и пр. Част от заложените в ПИРО-то проекти намират място и в капиталовата програма на Пловдив за тази година.

По думите на ресорния зам.-кмет Георги Титюков изборът на обекти, които да бъдат финансирани, се прави на база няколко критерия - интересът и желаещите, от една страна, наличието на достатъчно зали с определено направление, така че да не се получи струпване на много обекти за един спорт за сметка на друг, от друга страна, както и равномерното разпределение на спортните обекти в различните райони из града, така че те да са достъпни. "Градът привлича много хора, предимно млади, които искат да спортуват, и сегашната инфраструктура започва да отеснява", коментира още той.

Тези инвестиции обаче явно не се базират на твърде солидни изчисления. Те идват само няколко години след фиаското с мултифункционалната зала "Колодрума", с която и до ден днешен общината не успява да постигне успех. Може да се окаже същата ситуацията и с двата ремонтирани стадиона, за които все още не е ясно как ще бъдат стопанисвани те след построяването им - дали отново ще бъдат дадени на концесия на двата клуба, или общината ще ги управлява.

По думите на Титюков практиката в общината е след изграждането им обектите да се дават с 10-годишни договори според Закона за физическото възпитание и спорта за символична цена на някой клуб да ги стопанисва и той да поеме текущите им разходи. Тази практика понякога е успешна, но понякога е врата към друго. По негови думи например в приета от общински съвет тарифа покритата площ е 15 ст./кв.м, което ще рече, че 400 кв.м зала се преотдава за 60 лв. на даден клуб - горе-долу колкото струва средномесечната карта за повечето спортни дисциплини.

Ние тук целим друга възвръщаемост. То е статичически доказано, че всяко 1 евро, инвестирано в спортна ифнраструктура, спестява 7 евро за здравеопазване.

Заместник-кмет по спорт, младежки дейности и социална политика Георги Титюков
Заместник-кмет по спорт, младежки дейности и социална политика Георги Титюков

Стадион "Локомотив"

Най-големите проекти, що се отнася до спорт, безспорно са двата клубни стадиона в града - "Локомотив", който се ремонтира, и "Христо Ботев", който се изгражда наново, след като беше съборен през 2013 г. от тогавашния мажоритарен собственик Цветан Василев. И двата получават последователно няколко транша от държавата и от общината, като все още не е ясно колко ще е цялата сума, която ще се вложи в тях.

През 2020 г. правителството на ГЕРБ отпусна 37 млн. лв. за "спортна инфраструктура", които бяха разделени по решение на общината само между двата клубни стадиона. От тях "Локомотив" получи 12 млн. лв., които се разходват за проектиране и строителство на три от четирите трибуни. След изграждането им и пускането им в експлоатация стадионът ще получи 3-та категория от УЕФА, а след приключване и на последната трибуна - 4-та категория, каквато е и крайната цел.

Тъй като средствата, отпуснати от държавата, не бяха достатъчни, съвсем наскоро общината получи одобрението на общинския съвет да изтегли 24 млн. лв. заем - 12 млн. лв. за всеки от обектите. За "Локомотив" средствата трябва да послужат за проектиране и изграждане на четвъртата и най-голяма трибуна на стадиона.

Костадин Язов, районен кмет и отговорно лице за ремонта на стадион "Локомотив", коментира пред "Капитал", че до края на годината трябва да е готов проектът за тази последна трибуна и тогава ще стане ясно дали сумата ще е достатъчна. "Предвид промяната на цените в основните материали имам известни резерви към сумата, но не мога да се ангажирам, преди да видя проекта", обясни той. Изпълнител по първите три трибуни е старозагорската фирма "Рудин", а за четвъртата предстои да се обяви нова поръчка.

"Христо Ботев" (Колежа)

По същото време когато се подписа договорът за стадион "Локомотив", се финализира и обществената поръчка за "Христо Ботев". Докато ситуацията с първия обаче изглежда една идея по-обнадеждаващо, стадионът "Христо Ботев" се превърна във финансовата дупка на общината.

За разлика от поетапното строителство на "Локомотив" цялото изграждане на "Христо Ботев" е възложено на консорциум "Колежа", в който 99% участие имат ПИМК. От държавното финансиране "Христо Ботев" получи над два пъти повече пари от "Локомотив" - 25 млн. лв. С предвидените 12 млн. лв. от последния заем парите, осигурени за построяването на стадион "Христо Ботев", стават 37 млн. лв. Въпреки тях обаче е сигурно, че средствата няма да стигнат, тъй като според проектната документация (направена преди поскъпването на материалите) общата му стойност ще е над 44 млн. лв. (без ДДС).

Към държавните и заемните средства за двата стадиона са отделени и около 6 млн. лв. общински средства (за седалки и тревно покритие на "Христо Ботев", както и за проектиране на "Локомотив"). Така общото финансиране на двата стадиона дотук възлиза на над 65 млн. лв. От тях за "Христо Ботев" са изхарчени 17 млн. лв., а за "Локомотив" - 4.7 млн. лв. Сумата или ще набъбва, или стадионите ще останат недостроени.

Стадион "Пловдив"



Двата клубни стадиона бяха приоритетно ремонтирани преди градския стадион, като по проекти общата им стойност е над 70 млн. лв. - средства, които биха били достатъчни да се даде нов живот на стадион "Пловдив". Самият той е най-големият по брой седалки (55 хил. - с 11 хил. повече от Националния стадион "Васил Левски") и би могъл да приема футболните срещи и на двата пловдивски тима (по пример на някои европейски градове), но едновременно с това да бъде домакин на други събития.

Чаканият плувен комплекс

В последната година общината възобнови един от своите големи проекти - плувен комплекс, който по думите на треньорите по плуване е необходим и отдавна закъснял обект, тъй като за момента те разполагат единствено с басейн "Младост", който е стар и малък.

След един печален опит през 2019 г. за стартиране на строителството с избран изпълнител ("ГБС - Пловдив"), но липсващо финансиране, общината прекрати договора и направи втори опит да започне, но този път на почти два пъти по-висока цена - 20 млн. лв., в сравнение с 12.8 млн. лв. По обществената поръчка има избран вече изпълнител - отново "ГБС - Пловдив", но предстои да се търси финансова институция, която ще отпусне заем на общината в размер на 20 млн. лв. за целите на строителството на басейна.

Резерви към стопанисването на новия обект не липсват и тук. "Издръжката на съоръжението трябва да се премисли добре, защото един спортен комплекс не се издържа от входни такси, иначе трябва да е по 100 лв. билетът. Това са скъпи съоръжения", обясни Василис Дамянидис, председател на женски плувен клуб "Младост-91". Той даде за пример поддръжката на съществуващия по-малък басейн "Младост" - тя е около 400 хил. лв. годишно, а очакванията му за новия комплекс са за разходи за поддръжка в рамките на 1.1 млн. лв. годишно.

Волейбол, баскетбол и училищен спортен комплекс

Паралелно с това в града се строят и ремонтират редица други по-малки - по стойност и мащаб, но не и по значение обекти.

Така например само в последните няколко месеца общината последователно стартира три нови обществени поръчки. Първата е за тренировъчни зали за волейбол и баскетбол на стойност 5.7 млн. лв. "Най-вероятно едната ще я отдадем на волейболния клуб, другата - на баскетболния. Да си тренират децата там при добри условия и да ги отдадем на клубовете, които да ги поддържат", обясни Титюков.

Втората е за спортен комплекс над 50 дка до двете езикови гимназии в града на стойност 6.7 млн. лв. А третата - за физкултурен салон на една от двете езикови гимназии, където ще се изгражда и спортният комплекс.

Всичко това са инвестиции за близо 15 млн. лв. (изцяло от общинския бюджет) за зали, които също ще бъдат преотдадени за стопанисване на спортните клубове на символични цени. Това се случва паралелно с довършването ремонта на зала "Дунав" (4 млн. лв.), както и с воденето на преговори от общината за придобиване обратно на зала "Строител" (за пространствата около която също ще са нужни средства за ремонт, твърди ресорният зам.-кмет).

Все още няма коментари
Нов коментар