Пловдив-Карлово: най-смъртоносният път в най-опасната област в България

Отсечката от 55 км, която свързва областния център с подбалканския град, е основна пътна артерия за всички 7 общини, които са на север от Пловдив, като тя е и пряка връзка на областта със северна България чрез прохода "Троян-Кърнаре", но и Калофер с Казанлкък и "Шипка". Тя е двупосочна, с по една лента в посока (само на места има допълнителна лента за изпреварване).

Второкласният път е ремонтиран през 2016 г. и още тогава има идея за неговото разширяване поради натовареността. Това не се случва, но се случва друго: изключително дългите прави отсечки имат нов асфалт, който предполага висока скорост и десетки изпреварвания.

Това, в съчетание с факта, че товарният, автобусен и автомобилен трафик от и към Пловдив растат всяка година, дава тъжни резултати. За 2022 г. там са се случили 56 катастрофи (или на всеки километър от него), в които са ранени 38 души, а 9 са загинали. За сравнение: на пътя Пловдив-Асеновград-Смолян-Рудозем-граница Гърция, който е дълъг 220 км, катастрофите са над 2 пъти повече, но са само с 1 жертва.

Чел(р)на позиция

Пловдив има сериозен проблем с автомобилния трафик, като част от причините за това са липсата на алтернатива за придвижване и слабата свързаност както в рамките на града, така и в цялата област (било то с влак или автобус). В областта по данни на МВР - Пловдив към средата на 2022 г. са регистрирани общо 361 хил. превозни средства, с което се бележи ръст спрямо същия период на 2021 г.

По брой катастрофи спрямо главо от населението Пловдив не се отличава от сравнително високата средна стойност за страната (около 0.8-1 промила), но концентрацията на произшествия на определени пътни отсечки, отреждат на областта първо място като абсолютна стойност на брой ПТП-та, като и на брой жертви и ранени в тях. Част от основните пътни артерии в областта се определят и като най-опасните пътища в страната.

Трите участъка с най-висока концентрация на ПТП, жертви и загинали, са и три от главните входно-изходни артерии на Пловдив - АМ "Тракия" (която е най-опасната магистрала в Европа), Пловдив-Асеновград-Смолян-Рудозем-граница Гърция и вече споменатият Пловдив-Карлово, като общо на трите отсечки са се случили над 200 катастрофи, със 130 жертви и 16 загинали (вж. таблицата).

Kъде е контролът

Тревожните данни за тежките произшествия налагат да се зададат логичните въпроси - какво ги причинява и как да се таргетира проблема и да му се противодейства. Пътят Пловдив-Карлово е олицетворение на липсващата единна стратегия за пътна безопасност и разхвърляните действия на всички институции и - от инфраструктура до контрола, които не са обединени в една единна система.

Според данни от ОДМВР-Пловдив най-честите причини, довели до тежки катастрофи през 2022 г., са различни нарушения на Закона за движение по пътищата - отнемане на предимство, несъобразена скорост, неспазване на дистанция, невнимание, неправилна маневра и пр. (вж. таблицата).

Преимущественият брой катастрофи (97%) се дължат на нарушения на водачи, сочи ведомството. Едва 2% от общия брой от всички произшествия се дължат на нарушение, извършено от пешеходец (внезапно навлизане на платното, неправилно пресичане), като през 2022 г. са регистрирани 19 такива случая с 1 загинал и 19 ранени в областта. Още по-малко са ПТП-тата, предизвикани вследствие на употреба на алкохол и наркотици - 11 катастрофи с 1 жертва. Този процент изцяло кореспондира със ситуацията в национално ниво, където до септември месец 2022 г. алкохолът и наркотиците са били причина за 1,3% от общия брой ПТП-та.

"Проблемът е свързан, от една страна, с това, че самият път е лош и опасен, контролът е неефективен и административно-наказателното производство не обслужва обществения интерес", обясни инж. Богдан Милчев, председател на Института за пътна безопасност (ИПБ), като по думите му да се прехвърля вината върху шофьорите е изключително погрешна, тъй като "същите тези шофьори като попаднат в друга среда, променят поведението си".

Въпреки това именно управлението на МПС от водачи, употребили алкохол и наркотици, се таргетира като основен проблем и залегна като фокус в последната голяма акция, разпоредена от служебния вътрешен министър Иван Дерменджиев. Това по думите на инж. Милчев са реактивни действия, които не се позовават на какъвто и да е анализ, а почиват единствено на настроенията на обществото. "Безсилието на държавните институции води до това да се прави кризисен ПР", категоричен е той. По думите му "ресурсите на МВР от гледна точка на контрола трябва да бъдат разпределени ефективно и правилно, но оценка на риска изготвена няма, нито методология и ние сме в ситуация, в която действаме според събитието", категоричен е той.

На въпроса какви мерки се предприемат в насока намаляване на нарушенията и произшествията, от областната дирекция на МВР-Пловдив лаконично отговориха "строг, законосъобразен и перманентен контрол на водачите на ППС и пешеходците", както "ежедневно натоварване на техническите средства за видеоконтрол и наблюдение над участниците в движението, с оглед осъществяване на безпристрастна АНД практика и ограничаване до минимум на евентуални корупционни практики".