"Козирка или смърт", или какво се обърка със стадиона на "Ботев" в Пловдив

Така историята (която щеше да е комична, ако не беше по-скоро тъжна) с първия изцяло нов стадион, построен в България за последните поне 40 години, поставя няколко въпроса, които са важни не само за Пловдив.

Първо, трябва ли общината да строи стадиони? Тенденцията във футболния свят в последните десет години е в точно обратната посока - собствеността на спортните съоръжения и тяхното изграждане да е изцяло на клуба, който ще ги използва, за да търсят те начини за изплащането и монетизирането им, а не публичните власти, чиято работа не е това.

Второ, след като все пак общината (или в случая Бойко Борисов) е решила да строи, не трябва ли това да се случи с ясна концепция и проект (респ. ясни количествено-стойностни сметки) както за самия стадион, така и за начините за финансирането му. От началото на строителството досега проектантът и неговият екип няколко пъти препроектират "заради финансовите ограничения, както и заради наложените от общината искания след натиск от феновете". Това повишава цената и води до нов кръг обвинения и забавяне.

И трето - реалистично ли е изобщо с парите, заявени в началото, да бъде построен качествен стадион съгласно изискванията за категория УЕФА 4? Тук отговорът е доста ясен и той е "не". Съдейки по завършените около България проекти, реалистичната стойност на подобен по размери стадион е поне 75 млн. лв., докато стадионът на Ботев в първата си фаза, по която всъщност строителят работи в момента, е оценен на 25 млн. лв.

Фенове инспектори

Кадрите предизвикаха бурна реакция и бързи действия от страна на феновете.

След няколко години обещания и изчакване феновете на ПФК "Ботев" протестират за прозрачност на плащанията и довършване на стадиона и козирката с наличните средства Фотограф : Антон Чепилски

"Не сме запознати със сметките, тъй като те не се споделят даже при изискване", категоричен е Борис Гиздаков, председател на УС на Сдружение "ПФК Ботев Пловдив", по чиито думи хаотичното изпълнение на проекта е довело до оскъпяването му. Гиздаков, който е и строителен инженер, дава примери: колона, която не е излята до проектната си кота; ръжда по финишното покритие на бетона; некачествено изпълнение на дилатационна фуга на сектор А, водещо до теч на долен етаж.

Всичко е неясно и на тъмно, прави се на крак. Абсолютно хаотично, няма календарно планиране, няма графици - всичко е на парче. Това води до съществено забавяне и оскъпяване на строежа и всички, които не са си свършили работа, трябва да носят отговорност за това забавяне и оскъпяване.

Борис Гиздаков

председател на УС на Сдружение "ПФК Ботев Пловдив”

Пропуски в строителството и некачествено изпълнение са били констатирани и от отговорната за надзора фирма - "Контрол инвест". Според управителя ѝ Атанас Ангелов всички нередности се протоколират и отстраняват от строителя, било то и не веднага. "В едно строителство винаги има проблеми. В момента проектът не е готов, така че каквото има некачествено, ще бъде коригирано за сметка на строителя", обясни той.

По негови думи контролът е ежедневен - "когато има извършване на строително-монтажни дейности, се следи изпълнението и всяко некачествено нещо се отбелязва и информираме строителя", категоричен е Ангелов, като допълва, че са изискани мостри от проектантите, които, преди да се пристъпи към масово изпълнение, се одобряват.

За пропуски в строителството потвърди и проектантът, който също следва да упражнява контрол. "Имали сме много коментари, които бяха в конструктивните части, грешки, които бяха допуснати и трябва или са били коригирани от строителя. Относно качеството не бих искал да коментирам в детайл, но не е това, което би ми се искало", коментира арх. Георги Савов.

Проба, грешка и поправка

"Рейлингът има проектантска грешка, конфликт с основната метална конструкция, която ще се коригира. За мазилките имаме по проект варо-циментова мазилка, която технологично няма как да е идеално гладка, но въпреки всичко строителят ще направи допълнителна обработка и шпакловка. По отношение на входовете - ангажиран е художник, който ще предложи варианти да бъдат по-приветливи и приятни за сметка на изпълнителя, защото го няма в проекта", коментира Павлов, като увери, че проблеми в конструкцията няма.

Видните неравности по стъпалата, както и други пропуски в строителните дейности (като ръждиви елементи или такива, които не пасват на качеството на проекта) ще бъдат изгладени и заменени до предаване на обекта, твърди строителят, изцяло за тяхна сметка Фотограф : Димитър Марков

Тази размяна на обвинения и непрекъснато дебнене обаче демонстрира проблема с начина, по който е възложен и проектиран стадионът.

От 43 на 58 млн. лв.

След това общината осигури още около 15 млн. лв. - 12 млн. лв. от заем и около 3 млн. лв. от общинския бюджет за препроектиране, седалки, тревно покритие, с обещанието, че с наличните 36 млн. лв. стадионът ще бъде покрит с козирка и годен за игра (довършване на етап 1).

Дори с новите пари обаче стадионът няма да е изцяло покрит с козирка, а само на два сектора. Кметът Здравко Димитрова неколкократно обяви, че ще са необходими още пари. Те първо бяха 26, после стигнаха 28, накрая паднаха на 22.5 млн. лв. Пред "Капитал" собственикът на ПИМК Илиян Филипов заяви, че към настоящия момент по крайните изчисления на архитекта окончателният вариант на стадиона ("както е на картинката") струва 58 млн. лв. (което в действителност означава 22.5 млн. лв. над наличното).

Димитров обяви, че е изпратено искане до МС за държавно финансиране, такова ще бъде внесено и в общинския съвет на 9 февруари. Филипов пък категорично заяви готовност да инвестира авансово в довършването на стадиона, а общината да му изплати в 3 бюджетни години.

Ако това бъде гласувано на сесията на ОбС на 9 февруари, то до края на октомври стадионът ще е напълно готов и ще е най-модерният в България.

Илиян Филипов

собственик на ПИМК

В противен случай се рискува работата по обекта да спре, обясни мениджърът Цветослав Павлов, по чиито думи, ако не бъде осигурен нужният допълнителен финансов ресурс, а те са готови с работата, за която има пари, те ще имат възможност да прекратят договора. "Няма как да седим и да чакаме на същите условия и цени", коментира той.

На тъмно

Едва в прессъобщение от 1 февруари 2023 г., две години след стартирането на строителството, община Пловдив представи в сбит вариант сметките по проекта, от които стана ясно, че до момента на строителната фирма ПИМК са изплатени 29 млн. лв.

Да се види обектът отвътре е трудно. След първи неуспешен опит на "Капитал" да посети строителната площадка на стадион "Христо Ботев", въпреки даденото разрешение от страна на община Пловдив (като възложител), при втория си опит бяхме допуснати Фотограф : Димитър Марков

Фенклубът иска отчетност на изхарчените дотук средства, поправка на некачествено изпълнените работи за сметка на изпълнителя и, трето, изпълнение на целия покрив върху четирите сектора с целево отпуснатите 12 млн. кредит.

"Финансирането не е наш проблем. Парите да си ги осигурява възложителят. Ние с парите сме го свършили - платили сме си данъците, останалото е във ваши ръце. Ние бихме искали пари, но когато докажете тези 36-37 млн. лв. къде сте ги вложили. Вие не ни го доказвате, затова не ни свързвайте с пари", коментира Гиздаков, като обясни, че не само строителят, но и проектантът има вина, "който не си е дал навреме проектите и сега сме в обърната ситуация, първо свършва строежът, след това проектът".

Съвременен стадион

В днешно време долната граница е около 2 хил. евро на седалка, което би удовлетворило всички нужди за лиценз на УЕФА 4. За "Христо Ботев" това значи около 75 млн. лв. Точно толкова и дори и повече струват различни стадиони в Европа - от 2 хил. евро/седалка в Дебрецен, Унгария, до 2.7 хил. евро/седалка в Любляна, Словения.

Същото потвърди и представителят на строителната фирма, което ще рече, че още със стартирането на проекта те са били наясно, че заложената сума няма да стигне за цялостното изграждане.

След като взехме проекта, ние направихме проучване в страните около нас за това какви стадиони са правени и средно претеглено такъв стадион колко би струвал, имайки предвид и завишените цени заради глобалната ситуация. Минимум цената е 50 млн. евро. Там някъде варират нещата. Примери има за стадиони, които ще се правят и в България, като този на ЦСКА, който ще е 90 млн. лв., както и този на Левски, плановете за който достигат 240 млн. лв., което не е съпоставимо с 25 млн. лв.

Цветослав Павлов

управител на PM Project Management и мениджър на проекта

Тук стигаме и до последния важен нерешен въпрос - какво ще прави ползвателят с този стадион, когато (и ако) го получи. Например в споменатите по-горе милиони, които Пловдив ще осигурява, не е включено обзавеждане, а без него няма лиценз. И което е по-важно - махнати са, за да се спести, търговските площи. Това е ключово за финансовата възвръщаемост на една сграда. "Трябва да кажа, че колкото по-рано се включи в процеса ползвателят, който евентуално се споразумее с общината - толкова по-добре", категоричен е надзорникът на строежа.

"Капитал" изпрати въпроси във връзка с бъдещето на стадиона до ПФК "Ботев Пловдив" - за това как той ще бъде управляван, дали ще бъде поет за стопанисване от тях и за това дали биха завършили строежа със собствена инвестиция, ако има нужда, но до редакционното приключване на този текст отговори не бяха получени. Общината също няма ясен план за управлението му след построяването.

След "Христо Ботев" идва ред на "Локомотив"

Сагата около стадион "Христо Ботев" често заглушава каквито и да е било разговори за "Локомотив", където нещата, изглежда, вървят с по-тихи, но по-сигурни стъпки. Бурните емоции около "Ботев" обаче направиха и феновете на "Локомотив" по-чувствителни, а липсата на информация за изхарчен ресурс - и по-остри.

"Зико, кмет или фен?", попитаха те, след като кметът на Пловдив обяви, че ще се търсят още пари за "Ботев", но не каза нищо за тях.

По думите на Костадин Язов, районен кмет и отговорно лице за ремонта на стадион "Локомотив", все още се работи по първия договор за 12 млн. лв. (които бяха дадени от кабинета "Борисов 3"), който включва изграждането на три от четирите трибуни, като се очаква те да бъдат готови до края на тази година.

"Реагират хората, те имат право, импулсивни са. При феновете винаги е емоционално. Затова е редно да се направи едно разграничение между фенското и експертното, защото фенското си е фенско, а процесите не могат да бъдат нарушавани и не е редно под влиянието на емоция", коментира още той.

В същото време тече и проектиране на последната и най-голяма трибуна, както и на благоустрояването около стадиона, като едва след приключването му ще стане ясно на колко се оценява този етап. Дали отделените за това 12 млн. лв. (от същия заем, който беше изтеглен за "Христо Ботев") ще стигнат, или ще има нужда от средства, ще стане ясно чак тогава.

Язов добави още, че проблеми с качеството на строителството при "Локомотив" няма, а когато възникнат такива, се отстраняват за сметка на строителя, като до момента на избрания изпълнител (старозагорската фирма "Рудин") са изплатени около 7 млн. лв.