Икономическият дебат: С колко е реалистично да нараснат БВП и доходите

"Капитал" покани основните политически формации за икономически дебат, който се проведе на 29 март, с идея всеки да представи и защити своята визия за управление в сферата на икономиката и финансите. Свои представители изпратиха от ГЕРБ, БСП, ДПС и "Демократична България", а от формацията на Слави Трифонов "Има такъв народ" отклониха поканата заради решението на партията да не влиза в дебати с конкурентите си.

Дни преди изборите в неделя проучванията показват, че ако може да бъде излъчено следващо правителство, то ще трябва да е подкрепено от коалиция от повече от две партии. Ключова във всички конфигурации се очертава формацията на Слави Трифонов и това носи допълнителни неизвестни за икономическата политика, която може да се роди от консенсуса между толкова разнообразни играчи.

От представените на дебата партии припокриванията са в следните тези:

• Нужни са нов ускорител на икономиката и мерки за насърчаване на инвестициите.
• Публичните разходи трябва да са по-ефективни, бизнес средата да се подобри, а на европейските пари да не се гледа като на панацея и да не се разчита само на тях.
• Важно е икономиката (а и администрацията) да се дигитализира по-бързо, а качеството на образованието и здравеопазването да се подобри.
• Обща е и идеята за "Зелената сделка" на ЕС и края на въглищата, като разликите са в начина, по който да се постигне това.

В дебата проличаха и две големи разделителни линии:

• За данъчната политика - ДПС и ГЕРБ са за запазване на сегашния модел, "Демократична България" настоява за въвеждане на необлагаем минимум при облагане на доходите, докато БСП иска въвеждане на по-висока ставка за доходи над определена сума.
• За енергетиката и нуждата от изграждане на АЕЦ "Белене"- докато "Демократична България" са твърдо против, БСП са за, ГЕРБ казва, че са нужни нови ядрени мощности без конкретика, а ДПС залага на водород и газ.

Какъв растеж е възможен

Нуждата от ускорител на икономиката не се оспорва от нито една политическа сила. След финансовата криза от 2008-2009 г. БВП растеше с по 3-4% на година - крайно недостатъчно, за да се настигнат богатите икономики от Стара Европа. Така през 2019 г. България се позиционира с номинален БВП на човек от 8800 евро, или 53% от средноевропейското ниво, т.е. страната продължава да е на опашката на ЕС. За сравнение, Румъния, която преди 2006 г. е била зад България, сега отчита 70% от средноевропейското ниво.

На този фон обещанията на ГЕРБ са през 2025 г. БВП на страната да достигне почти 200 млрд. лв., един вид да нарасне със 70% спрямо сегашното ниво. БСП пък залага до края на мандата (ако са на власт) доходите да нараснат почти двойно и да достигнат средноевропейските. Тоест да растат с 15-17% годишно, при положение че ръстът на показателят БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност расте с по 2 на през последното десетилетие.

"В нашата програма сме записали, че ще изработим ясен механизъм за определяне на минималната работна заплата. За съжаление тя продължава да е основният фактор за растеж на доходите в нашата страна. И докато нашия БВП на глава от населението е 53% от средното за ЕС, средните доходи в нашата страна са около 25% от европейските, има сериозен потенциал за растеж на доходите и затова си мисля, че нашите изчисления са коректни", казва Димитър Данчев от БСП.

По повод обещанието на ГЕРБ за БВП проф. Румен Гечев от БСП отбеляза, че това означава през всяка от следващите години икономиката да расте номинално с по поне 13% (даже с 14%). В новата история на България има такъв период - между 2004 и 2008 г. номиналното увеличение на БВП е дори над 13% на година, но реалното е по 6-7%, а инфлацията е в пъти по-висока от сегашната. Действително в изчисленията на ГЕРБ е заложена по-висока инфлация (поне 5-6% годишно), както и очаквания за поне 5-6% реален ръст на икономиката. За сравнение - последната прогноза на Световната банка за ръста (реален) на българската икономика през тази година е за едва 2.6% и 3.3% през 2022 г.

Очакванията за по-висока инфлация бяха и част от обяснението на бившия финансов министър Владислав Горанов. "Говорим за номинално нарастване на БВП, то включва и ценови промени. От замяната на лева с евро не се очакват ценови изменения. Но колкото по-богати ставаме, толкова повече цените ще растат по естествен път. И не случайно говорим и за ценова конвергенция", казва той.

Прогнозите за завръщане на инфлацията наистина се засилват. Цените на петрола вече тръгнаха нагоре, а пазарите реагираха с покачване на стойността на облигациите именно заради очакванията за инфлация. Но кога и в какъв размер ще се пренесат тези фактори в българската икономика е трудно да се прогнозира. По-ясно е, че ще има някакъв вътрешен инфлационен натиск във връзка с приемането на еврото и конвергенцията към икономическия стандарт в еврозоната.

От ГЕРБ не предоставиха своите изчисления на редакцията, въпреки че по време на дебата се размениха остри реплики с БСП по темата. Изглежда обаче, и при двете партии се залага на номинален ръст, базиран на повишаване на доходите. ГЕРБ вече извършват стъпки в тази посока, като през последните години повишават заплатите в публичната сфера - с по 10% средногодишно в администрацията, с бързи темпове на учителите, полицаите, а през 2020 на някои категории, заети в т.нар. първа линия - с 30%. Това неизбежно ще се пренася като натиск и в частния сектор и е добра посока за задържане на работна ръка в България. Друг е въпросът дали фирмите ще запазят конкурентността си.

Въпреки че икономистите се обединиха около тезата, че еврофондовете не могат да са единствен залог в икономическата политика, те ще бъдат обективно един от водещите фактори. Спрямо това, което е заложено, България би могла да усвоява средногодишно по 5 млрд. лева, което може да удвои държавно управляваните инвестиции - с всички ефекти и дефекти от това.

Има ли друг универсален ускорител

Отговор на въпроса защо икономиката на страната, а оттам и доходите растат с недостатъчно високи темпове, дава икономистът Георги Ганев, който е от гражданската квота на "Демократична България". Според него причината е, че се е изчерпал моделът, по който страната настигаше ЕС през първото десетилетие на този век. Той добавя, че в този период ръстът на БВП бе много екстензивен - наблюдаваше се активиране на работна сила, която не беше активна преди това, имаше силен приток на капитали заради перспективата за членство в НАТО и ЕС.

"На управленско ниво не се предприе нищо, за да се генерират нови двигатели на растежа", казва Ганев и посочва като основен проблем в страната сега липсата на върховенството на закона в България. "Защото инвеститорите не инвестират от добри чувства. Те инвестират, когато са сигурни в правата си, в изпълнението на договорите. Когато могат да си правят дългосрочните планове и са убедени, че някой няма да дойде да открадне бизнеса им. За съжаление това в България се случва тревожно много. Затова е това ограничено инвестиране, което предопределя по-ниския ръст на производителност, а това е основата на дългосрочното забогатяване", е мнението на Ганев.

Това е и причината от "Демократична България" да са убедени, че "архиреформата, без която нито една друга мярка няма да проработи, е правораздавателната". За нуждата от такава не отричат и останалите партии. Друг е въпросът в колко от тях има политическа воля за реформа в правосъдието. Всъщност партиите на статуквото показват точно обратното през последното десетилетие. Това поставя под съмнение част от заявените намерения освен естествено усвояването на европейските фондове, които обективно ще са решаващ икономически фактор през следващия мандат.

Според БСП фактор е и свободната конкуренция, която подкрепя предприемаческия дух и в последните години беше задушавана с едно или друго решение на властта.

"На първо място гигантският проблем е корупцията по високите етажи на властта. Ще направим редица промени, които касаят модела на управление на страната", казва още Данчев, пропускайки факта, че като опозиция в парламента досега не направиха много по този въпрос. От ГЕРБ обаче твърдят, че ако се изпълни цялата предизборна програма на БСП (не само в частта икономика), ще се появи дефицит от 10 млрд. лв. годишно. А най-скъпата мярка (почти 2 млрд. лв.) е идеята за преизчисляване на пенсиите спрямо средния осигурителен доход от 2017 г. Според Гечев това е преувеличено число, а реалното е 1.8 млрд. лв., които могат да бъдат компенсирани от увеличение на някои данъци.

ДПС има своя визия, макар че това е единствената партия, която не е публикувала подробна предизборна програма. "Инвестициите като дял от БВП в страната са на нивата от 2006 г. Бизнес средата е влошена. Темпът на растеж е бавен. Сриваме се до 113 място в Doing Business на Световната банка. По нива на заетост се върнахме към 2005-2006 г.", констатира Петър Чобанов. Според него освен несигурност, лошата инфраструктура, липсата на работна ръка проблем за инвеститорите е и цената на енергията. Формацията му предлага ускоряване на инвестициите, дигитализация, фиксиране на сроковете за промяна на условията за правене на бизнес, дигитална трансформация, акцент върху изоставените региони.

"Институционалната среда е важна, затова трябва да рестартираме държавността и да възстановим прилагането на демокрацията. Да възстановим доверието в институциите. Да възстановим диалогът между политическите партии", продължи Чобанов. Тук е най-деликатната част от посланията на ДПС - партията е неофициалният коалиционен партньор на ГЕРБ, през последните години заедно са овладели голяма част от държавните институции и призивът за "рестартиране на държавността" звучи иронично. Или е някакъв сигнал към ГЕРБ.

Според ГЕРБ няма как само една мярка да е ускорител на икономиката, затова и предложението им е "е микс от политики". Томислав Дончев посочва, че са нужни масирани инвестиции, увеличаване на квалификацията на работната сила, подобряване на инфраструктурата, по-добра бизнес среда и драстично увеличаване на разходите за дигитализация, за иновации в частния сектор. Всички тези идеи са добри, но тук очевидният въпрос е как променя бизнес средата партия, която е на власт от над десетилетие. И най-вече - защо не е свършила досега всичко това.