Кръчмарски сметки с ДДС

Не случайно повечето реакции на бивши политици, икономисти и финансисти часове след новината беше еднозначно негативна. Причината е, че веднъж започнало по подобен безпринципен начин, наддаването за по-ниска ставка няма да спре дотук - едва ли някой може да обясни на широката публика защо храната в заведение ще се облага с по-нисък данък в сравнение с хляба и млякото от магазина или памперсите и лекарствата от аптеката. А тръгне ли се по тази плоскост на даване на преференции, наесен правителството ще трябва да стартира дебат за увеличаване на преките данъци - тези върху труда и капитала, защото сега ДДС е най-големият приходоизточник за държавния бюджет с дял от 40%. Тоест целият работещ модел на данъчната система в страната, какъвто го познаваме в последните две десетилетия, ще трябва да се прекрои с огромен риск от ефекта от това упражнение. И то в момент, в който все още няма пълна картина за икономическите последици от корона кризата. И още - ако очакванията са заради пандемията част от производствата на западните концерни да започнат да се изтеглят от Китай и да се върнат в Европа, точно в този момент България може да се окаже и без едно от малкото си конкурентни предимства - ниски ставки и опростено облагане.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Най-парадоксалното е, че подаръкът на Борисов е за един от най-рисковите откъм укриване на данъци и осигуровки сектори на икономиката. Промените в печално известната за бизнеса наредба Н-18 бяха инициирани преди две години от данъчните именно с цел да се изсветлят оборотите на заведения и ресторанти. Сега Борисов отново удължи срока в наредбата до март следващата година. "Сметката" по нея обаче вече се плаща от множество изрядни бизнеси, които междувременно инвестираха солидни суми в нови системи за отчитане на продажбите.

Сметка на салфетка

Изненадващата новина за 9% ДДС за заведенията дойде след среща на премиера Бойко Борисов с представители на ресторантьорския бизнес във вторник. Той на няколко пъти нарече решението политическо, а от думите му стана ясно, че против са били всички в ГЕРБ, които имат експертен поглед върху темата - и финансовият министър Владислав Горанов, и председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова. Само няколко дни по-рано вицепремиерът Томислав Дончев също обясняваше, че данъци няма да бъдат намалявани, защото това не е заложено в коалиционното споразумение между ГЕРБ и "Обединени патриоти".

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Сега Борисов твърди, че мярката ще е временна, а изключението е за този сектор, защото той е затворен със заповед на правителството, а дава заетост на около 200-300 хил. души" (според НСИ обаче те са 108 хил.). Условието мярката да стане постоянна е, след като ДДС падне на 9%, секторът да започне да се изсветлява и Горанов "да бъде опроверган" в края на година с повече приходи в бюджета. Последно през януари говорителят на Националната агенция за приходите Росен Бъчваров заяви, че по техни оценки близо 80% от хранителните и увеселителните заведения избягват да плащат данъци. Официалната статистика пък показва, че в момента масово заетите в бранша се осигуряват на суми, близки до минималната заплата (или 610 лв. за 2020 г.). Това е правило и в годините назад, като разликата между декларираното в туризма средно брутно възнаграждение и средната заплата в страната от 2008 г. насам се движи в рамките на около 40%, независимо дали годината е била силна или кризисна за икономиката (виж графиките). Оборотите, които се отчитат през касов апарат, са били за около 5 млрд. лв. през 2019 г., което е една четвърт от всички продажби с касова бележка в страната, показват данни на НАП.

Неофициалните разчети за ефекта от намаления косвен данък за заведенията обаче са, че за година и половина приходите в бюджета все пак ще са по-малко с между 200 и 250 млн. лв. Чисто счетоводно - ако собствениците на заведения купуват всичко с 20% ДДС, а продават своя краен продукт с 9%, те ще излизат на постоянно възстановяване, т.е. не само че няма да внасят ДДС в бюджета, а НАП ще има да им връща. Прост пример: ако даден ресторант купува минерални води за 100 лв., за тях може да ползва данъчен кредит в размер на 20 лв. Ако с надценката (с калкулирани труд, вода, ток, наем и печалба) крайната цена за клиента е 200 лв., от тях начисленото 9% ДДС е 16.5 лв., то от тази операция държавата ще има да възстанови на ресторанта 3.5 лв. Затова и страните, които прилагат редуцирана ДДС ставка за заведения, обикновено имат и по-нисък ДДС върху храните. Но тук няма да е за всички по веригата, а само за крайното заведение.

До редакционното приключване на броя все още нямаше конкретни текстове, но по информация на "Капитал" по-ниската ставка ще влезе в сила от 1 юли тази година и ще действа до края на 2021 г. Изключението няма да важи за продажбата на алкохол в заведения и барове, за който ще се дължи стандартния ДДС от 20%. В първоначалната заявка това уточнение липсваше, но ако го няма ,щеше да е странно - в повечето страни алкохолът се облага на максимума, а логиката е, че това е вредна за здравето стока и ако е скъпа, консумацията й ще се ограничи.

Като малка компенсация и оправдание, освен за барове и ресторанти, ставка от 9% ДДС ще има и за книгите. Последното беше идея, която преди време лансира депутатът от ДПС Делян Пеевски по време на едно от редките си посещения в парламента. Сега Борисов я представи като мярка на ГЕРБ "за духовната храна", като тя ще струва малко - около 12-13 млн. лв. на бюджета годишно.

Един черпи, плащат всички

В момента ДДС за всички сектори в България е 20%, като има диференцирана ставка единствено за хотелиерството, където този данък е 9%. Изключението беше направено преди години с идея, че туристическите пакети са износ на услуга, която трябва да е конкурентна. Според данъчни консултанти именно ниската крайна ставка позволява на хотелиерите години наред да излизат на постоянно възстановяване на ДДС. Калоян Стайков от Института за пазарна икономика посочва, че по данни на Министерството на финансите намалената ставка по ДДС в туризма води до спад на бюджетните приходи с близо 127 млн. лв. през 2017 г. "Новата мярка също ще доведе до загуба на бюджетни приходи в година, когато така или иначе се очаква те да намалеят заради потиснатите потребление, инвестиции, икономическа активност и загуба на работни места, а заедно с това разходите се увеличават", казва Стайков. Той допълва, че както и при предходната криза разходи няма да се намаляват, т.е. новата мярка ще доведе или до ново увеличение на дълга, или, и по-вероятно, до вдигане на други данъци, включително ДДС. "С други думи "цената" за посещение на заведения ще остане същата, но частично ще се плати под формата на увеличение на други данъци", допълва Стайков. Ако се погледнат данните в държавния бюджет (т.е. без приходи на общини и на осигурителните фондове), реално около 40% от постъпленията в него са от ДДС.

Това всъщност е и причината години наред екипите в Министерството на финансите, независимо кой е на власт, винаги да са защитавали тезата, че е по-добре данъците да са еднакви за всички - това гарантира тяхното лесно администриране и намалява риска от измами. Потенциалната загуба за бюджета от конкретната стъпка не е огромна, но проблемът е по-скоро принципен - не е ясно нито защо, след като години наред няколко правителства удържаха фронта, сега Борисов го сдаде на най-неподходящия сектор.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

"Отвориш ли вратата за едни, идват и други, и с пълно право. Очаквайте майки за детски стоки, болни за лекарства, бедни за храни, журналисти за вестници, културтрегери за културни събития, и още, и още. Ако такива ще са мерките, по-добре без никакви мерки", обобщи ситуацията в своя фейсбук профил Георги Кадиев, който е бивш зам. финансов министър. Като за подкрепа на неговия коментар ден по-късно депутатите от ДПС Йордан Цонев, Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски внесоха предложение за 9% ставка за храни и памперси за деца до 3 години, които според тях ще струват на бюджета около 40 млн лв. годишно.

Според Кадиев, "ако има нещо смислено в данъчната ни система, това е еднаквата ставка и равнопоставеност на всички (с изключение на туризма, което е износ на услуга). Опазихме равната ставка години наред, явно днес лобизмът надделя".

Подобно е мнението и на друг бивш дългогодишен кадър на финансовото министерство - Любомир Дацов. "Идва изневиделица едно решение, взето под един или друг натиск, което не решава нищо и не е на мястото си", заяви той пред БНР. И коментира, че мярката би проработила, ако се вземе решение за намаляване на ДДС за всички. Но изтъкна, че е против намаляването на данъците, а е за отлагане на сроковете за плащането им. "Нито икономиката, нито публичният сектор могат да бъдат същите след тази пандемия!", предупреждава Дацов.

Цените няма да паднат

Понижението на ДДС за ресторанти, барове (и дори книги) не означава и правопропорционално понижение на цената спрямо по-ниската ставка. Причината е, че в себестойността на едно изделие или услуга се калкулират и труд, разходи за ток, вода, транспорт, маркетинг, суровини, част от които също се облагат с косвен данък, а и техните цени също варират. А и в момента заведенията не работят на пълен капацитет, ще имат и нови инвестиции в изпълнение на изискванията за социална дистанция и засилен санитарен контрол.

"Целта на мярката е да задържи повишението на цените и осигуряване на ликвиден ресурс в предприятията, които оперират в сектора. Едва ли можем да очакваме номинално намаление на цените за потребителите, но поскъпването може да се забави. Логично е да очакваме и по-малко измами с ДДС", казва Станислав Попдончев, заместник-председател и главен финансов директор на БСК. Това заявиха и представителите на бранша, които бяха на масата с Борисов - свалянето на ДДС ще замрази цените, а отстъпката ще отиде за повишаване на осигурителния праг в бранша с 200 до 800 лв. Представител на сектора, който има десет заведения в София, твърди, че според него ефектът от по-ниската ставка реално ще е изсветляване на този бизнес, и предупреди, че и ако този път управляващите се отметнат от поетия ангажимент, ще има голям протест.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Ресторантьор, чието заведение е позиционирано в по-високия сегмент, обаче каза пред "Капитал", че не участват в сдруженията, от чието име са водени преговорите. Той не вярва и че обещаното намаление на ДДС ще се случи изобщо и смята, че целта му е просто да се потушат зреещото напрежение и евентуалните протести.

"Моите очаквания са, че сега ще настане верижна реакция, други също ще поискат по-ниски ставки, ще се изостри напрежението между браншовете и това вероятно ще послужи като повод да се отмени въвеждането на 9% ДДС", казва той. Според него дори обещанието да влезе в сила, държавата ще "компенсира" по някакъв друг начин, който няма да е приятен за бранша. "За много ресторантьори разходите от наемане на хора на постоянен договор в бранш, чиято натовареност е силно плаваща и зависи от твърде много фактори, може да са всъщност по-високи от ползите от намаленото ДДС. Още повече че в момента бъдещето на бранша е силно несигурно", допълва собственикът на заведение.

Накратко: радостта от почерпката на Борисов далеч не е всеобща. А политическият елемент предизборно може все по-често да измества икономическата логика от менюто.

По темата работиха и Лилия Игнатова и Ани Коджаиванова