Reuters: България и Хърватия имат подкрепа за ERM II

Според източници на "Капитал" все пак пейзажът не е напълно безоблачен - в последните дни е имало устно изказани притеснения от високопоставени политици в някои от държавите, които трябва да дадат зелена светлина, породени от корупционните скандали в България от последните седмици.

Дългият път

България започна формално одисеята си по пътя към ERM II и банковия съюз преди две години, като първоначалната цел беше членството в двата механизма да бъде факт в средата на 2019 г. Правителството пое редица ангажименти за реформи, които в голямата си част бяха приети за изпълнени още през миналата година, но същественото забавяне дойде най-вече от констатираните от ЕЦБ слабости при проверката и в шест български банки, и по-точно от нуждата да се набере капитал от ПИБ и Инвестбанк.

В един момент в началото на 2020 г. - още преди разгръщането на корона кризата министър-председателят Бойко Борисов временно даде заден и замрази усилията на държавата за влизане в ERM II и банковия съюз. През април обаче премиерското мнение отново се промени и въпреки че страната вече изоставаше от графика, сроковете бяха разтеглени, така че да може да се проведе увеличението на капитала на публичната ПИБ. Поради слабия интерес и високата цена на новите акции 70% от емисията бяха записани от държавната ББР, което беше оправдано именно с по-голямата политическа и икономическа цел.

Същевременно Хърватия, която стартира процедурата година по-късно от България, изпълни ангажиментите си, а проверката на ЕЦБ не откри капиталов недостиг в нито една от изследваните пет банки. Така реално двете държави бяха пакетирани с очакване решението да се вземе през юли.

Ключовите дати

Формално влизането на България и Хърватия зависи от две отделни процедури, които са синхронизирани заради изрично разписаните намерения на двете държави да влязат едновременно в банковия съюз и в ERM II. За първото преценката е само на ЕЦБ, докато за второто е нужно одобрение от финансовите министри и гуверньорите на всички членки на еврозоната и ERM II (където в момента е единствено Дания).

Обсъжданията за това се провеждат днес и утре. При получено "ок", формално ще бъдат подадени документи в петък, а официалното решение ще бъде оповестено през уикенда, когато не се търгува на финансовите пазари.

Членството в ERM II не води до чувствителни директни промени, особено за страна във валутен борд като България, която ще запази фиксирания си курс на лева. Едно от нещата, предизвикали кратка буря от притеснения е, че формално при стрес върху валутата може да се поиска промяна на курса, заради което и парламентът даде мандат на финансовия министър и управителя на БНБ да преговорят само за настоящите 1.95583 лева за 1 евро. Престой от минимум две години в ERM II е задължително условие за приемане на еврото.

Ефектите от членството на БНБ в банковия съюз също няма да се усещат пряко от гражданите и бизнеса. Трите най-големи банки в страната плюс други, които ЕЦБ пожелае, ще минат на директен надзор от Франкфурт в съвместен екип с БНБ. Решенията на ЕЦБ по отношение на български банки, включително и за отнемане на лиценз, стават задължителни, като опцията да не ги изпълни БНБ е да излезе от тясното сътрудничество. На този етап няма и съществени финансови ангажименти, които се очакват от България - част от акумулираните средства във Фонда за реструктуриране на банки ще бъдат прехвърлени към общоевропейския (Single Resolution Fund).