Най-големите работодатели: Труд и трудности

Топ 100 работодателите през миналата година са създали нетно почти 1900 работни места, което е двойно на предходната

Най-много нови работни места отново са разкрили търговските вериги и екпортно ориентираните компании

Вера Денизова

Най-много нови работни места отново са разкрили търговските вериги и екпортно ориентираните компании © Капитал

Статията е част от проекта К100: Най-големите компании в България. Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Изминалата година вероятно ще се окаже последната в поредицата от пет, в които пазарът на труда бумтеше: безработицата достигна исторически ниско ниво от 4.2%, броят на заетите в икономиката надмина 3.2 млн. души, а средната заплата в страната порасна с над 11%.

Тази оптимистична редица обаче беше прекъсната през март след въвеждането на мерки за социална изолация заради коронавируса. Част от бизнесите затвориха временно по искане на правителството, други - заради липса на поръчки от техните клиенти, а трети - за постоянно. Резултатът за пазара на труда беше рязък скок на броя на новорегистрираните безработни през април 2020 г., последван от бавно възстановяване, което според някои икономисти ще продължи поне до 2021 г.

Пандемията от COVID-19 обаче все още не е отминала, а несигурността дали няма да има и втора, и трета вълна правят всеки бизнес предпазлив, и то не само в България. А това се отразява на инвестиционните намерения на дружествата, както и на нагласите им за наемане на нови служители. Близо 60% от компаниите са замразили новите назначения в пика на епидемията, а повечето от тези, които са продължили да наемат хора, са променили начина, по който го правят, показа проучване на консултантската компания в областта на човешките ресурси Mercer за това как компаниите реагират на кризата.

От оптимизъм към съкращения

Ако погледнем данните за 100-те дружества с най-много служители в извадката на топ 500 по приходи - през миналата година те са създали нетно почти 1900 работни места, което е двойно на предходната година (около хиляда през 2018 г).

Персоналът в топ 100 достига общо близо 226 хил., което е ръст от 0.8% на годишна база за тази група фирми - малко по-висок в сравнение с 2018 г. Към края на март 2020 г. обаче броят на служителите в най-големите 100 компании започва да спада. Това показаха и данните на националната статистика - за периода от 9 март до 17 май броят на новорегистрираните безработни в бюрата по труда достигна над 140 хил. души. За този периoд всяка седмица хората, останали без заетост, бяха повече от тези, които са намерили работа. Тази тенденция се обърна едва през втората седмица на май 2020 г. Междувременно държавата въведе и мярка за субсидирана заетост (позната като 60/40), която бе обявена от бизнеса като спорна и недобре работеща. По данни на социалното министерство към края на май за помощ са кандидатствали над 8 хил. компании за изплатени 60% от възнагражденията и осигуровките на 131 727 служители. А мерките се протягат и към септември - за най-ударените сектори като транспорт и туризъм.

Кой наема още хора

През последните години икономиката на България дърпаше напред заради повече частно потребление. Това се вижда и в числата на компаниите от ритейл сектора - много от веригите продължиха да увеличават обектите си и да наемат още хора през 2019 г. Това са "Билла", "Кауфланд", "Лидл" и "Максима България" (чиито обекти са под бранда "Т-маркет").

Този сектор беше по-малко засегнат и от мерките за социална изолация през пролетта и данните за броя на служителите им към първото тримесечие на 2020 г. показват, че служителите продължават да се увеличават. Общо наетите от компаниите от този сектор, попадащи в топ 100 през 2019 г., са над 21 хил. души.

Дружествата, които доставят услуги (като кол-центрове за клиенти, изнесени услуги като поддръжка, счетоводство и т.н.), са продължили да наемат хора и през миналата година. Тази тенденция се запазва и през първите три месеца на 2020 г. Като общият брой на работните места, създаден от компаниите от топ 100, е над 13 хиляди.

Друг силно растящ сегмент в COVID периода беше куриерският, а причината - повечето онлайн покупки.

Ричард Гривесън от Vienna Institute for International Economic Studies (WIIW) например твърди пред The Economist, че повишаването на онлайн продажбите, което се очаква да продължи дори след края на пандемията от COVID-19, може да доведе до пренасочване на бизнеси от Азия към Централна и Източна Европа и услуги като кол-центрове и складове могат да се дадат на външни изпълнители в региона.

И кой освобождава

Най-големите производители и търговци на оръжие продължават да освобождават хора за втора поредна година. Това не е неочаквано, защото и пазарите им се свиват. През 2019 г. броят на заетите в компаниите от сектора в топ 100 е 16.5 хил. Което е с 6% по-малко спрямо година по-рано. Редуцирането на персонал е продължило и през първите три месеца на тази година, като работниците намаляват с около 1000 души.

В данните на НСИ за износа също се "четат" свити продажби на военна продукция. Тези изделия обикновено са в групата "Специфични стоки и движения", като през 2019 г. статистиката отчита годишен спад с 27% до 915 млн. лв.

В класацията традиционно присъстват и големите държавни и общински дружества, в които заетите са хиляди. Двете свързани с железопътния транспорт дружества на държавата (БДЖ и НКЖИ) например дават работа на почти 20 хил. души, като през 2019 г. броят им леко се свива спрямо предходната година. За сметка на това персоналът на "Български пощи" се увеличава с 11% до над 10 хиляди души.

Несигурната среда заради пандемията прави дружествата предпазливи при наемането на нови хора.

Експортният сектор - работа в непредвидима среда

За разлика от предходните няколко години, когато заедно с инвестициите и продажбите растяха и работните места в експортно ориентираните компании, през 2019 г. картината е по-шарена. Една от причините е, че подобно на шивашката индустрия цената на труда за производителите на кабелни системи за автомобили започна да става неконкурентно висока. Което пък води до закриване на производства и намаляване на работници в България. Най-големият работодател в производството на кабели в страната - "Язаки", е намалил с около 680 души работниците си, а от пика през 2016 г. спадът на заетите е с над 2000 души. От компанията обясниха преди време, че понижението е временно и ще бъде преодоляно, след като производството се пренастрои по нови договори. Факт е и първият голям затворил и фалирал в сектора авточасти - фабриката за калъфи за седалки "АЛС България".

Данните за българския износ показаха, че през първия пълен месец с ограничителни мерки - април, е имало драстичен спад на продажбите на български стоки в чужбина. Понижението е с 19.5%, или 912 млн. лв. на годишна база. А един от силно засегнатите сектори е бил именно този на части, машини и компоненти за автомобилната промишленост.

Числата на производителя на ел. компоненти "АББ България" също показват спад на заетите, но това не е следствие на съкращения, а е заради отделянето на ново бизнес направление в компанията - АBB Power Grids, в което през 2019 г. работят почти 470 души.

Дружеството, което отчита най-голям ръст на разкритите работни места през 2019 г. - над 100%, е заводът за автомобилни компоненти на "Костал България аутомотив" в Пазарджик. Заетите там се удвояват до 1800 през миналата година, като причината е прехвърлянето на линии от фабриката на Kostal в Чехия, както и започването на нови проекти. Според мениджмънта на дружеството, ако се сбъднат очакванията им за завръщане на клиентите след корона кризата, работниците ще се увеличат до 2500-3000 души до края на 2020 г.

Макар и с не такъв темп, продължава да се разраства и групата Teklas, която произвежда изделия от каучук, пластмаса и метал за горивните, охладителните и спирачните системи на колите, а клиенти са й практически всички водещи автомобилни компании. Най-големите заводи на турското дружество са в България - четири в Кърджали и по един в Крумовград и Момчилград. През 2019 г. то е увеличило работниците си с 5.5% до 2760 души, като през тази година компанията обяви, че започва изграждането на седмия си завод - във Враца.

Да се прогнозира как ще се развие бизнесът до края на 2020 г. обаче е трудно, тъй като никой не знае дали няма да има втора, по-силна вълна от COVID-19, както и колко бързо икономиките и потреблението ще се възстановят от наложените безпрецедентни мерки за социална изолация в началото на годината в почти целия свят.