Най-дългият дълг

Парите по думите на финансовия министър Кирил Ананиев ще се използват за покриване на дефицита в бюджета тази година, за попълване на фискалния резерв, за плащания на падежиращи около 800 млн. лв. книжа догодина, както и за финансиране на COVID-мерките на правителството. И в тази заявка няма изненади:

• парламентът даде мандат на правителството да търси външно финансиране още през пролетта с актуализацията на бюджет 2020, когато лимитът за поемане на нов дълг беше увеличен на 10 млрд. лв., а държавните финанси се очаква да са на минус от 3.5 млрд. лв.;
• досега правителството е обещало мерки заради корона кризата, за които са нужни над 2 млрд. лв.;
• почти всички страни от ЕС тази година прибегнаха до ликвидността на дълговите пазари, за да запълнят дупките в публичните си финанси след шока от първата вълна на пандемията и милиардите, обещани на бизнес и хора за справяне с нея.

Предвид политическата криза в България и несигурността как ще се развие COVID-заразата през есента обаче рискът е тези средства да се похарчат в най-добрия случай популистки, без ефект за реалната икономика. И той не трябва да се подценява.

"Ограбено бъдеще" или "изключителен успех"

Емисията е първото излизане на международните пазари на България от 2016 г. насам, като страната беше единствена от региона през тази година без еврооблигация. Новината предизвика полярни коментари - от "изключителен успех, уникален в досегашната стопанска история" (по Ананиев) до "ограбване на бъдещето" (според лидера на БСП Корнелия Нинова).

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Извън политическата емоция, числата показват, че на самия аукцион е постигнат много добър резултат - към емисията е имало силен интерес - подадените заявки достигат 10 млрд. евро при търсен обем 2 млрд. евро. Затова, по думите на Ананиев, е взето решение размерът ѝ да се завиши до 2.5 млрд. евро. От съобщението на Министерството на финансите става ясно, че по време на записването са успели да направят две "изтънявания" на цената, като така е договорено намаление на спредовете от първоначалните нива с по 30 базисни пункта за 10-годишната емисия и с 35 базисни пункта за 30-годишната. Тоест разходите, които трябва да се предвидят в бюджета за лихви, ще са по-ниски от първоначално предвидените. Постигнатата доходност е рекордно ниска - 0.389% за 10-годишните книжа (0.375% лихвен купон) и 1.476% за 30-годишните (1.375% купон).

Подадени са оферти от чужди институционални инвеститори от Германия, САЩ, Швейцария, Нидерландия... "По този начин се позиционираме в групата на страните, които са или достатъчно развити, или достатъчно богати, или достатъчно дисциплинирани, за да включват нашите държавни ценни книжа в портфейлите си като обезпечение с достатъчно добър клас", твърди зам.-министърът на финансите Маринела Петрова. Български инвеститори са придобили 16% от общия обем на книжата.

Оценката на пазарните анализатори също е положителна. "България в момента е желан емитент, а постигнатите нива на доходност са съпоставими с тези на държави с А/А-. Смятам, че ако не беше кризата с COVID-19, щяхме да станем свидетели на повишаване на рейтинга през последното тримесечие на 2020 г. Това, което прави страната привлекателна за инвеститорите, е ниското ниво на дълг, балансираните публични финанси (бюджет), поддържането на нисък дефицит и ограничаване на желанието за харчене", казва Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в "Делтасток".

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Към края на август бюджетът все още е на плюс на касова основа 1.7 млрд. лв., фискалният резерв, който е вид ликвиден буфер на правителството, също е висок - около 10 млрд. лв. към края на юли, а съотношението дълг към БВП на страната е второто най-ниско в ЕС след Естония.

В подходящия момент

България планираше да излезе на пазарите още през пролетта, но тогава се отказа заради по-лоши пазарни условия и нисък интерес покрай пазарните трусове, предизвикани от COVID-19. Освен това и тогава усилията на тогавашния финансов министър бяха приоритетно насочени към влизането в ERM II. След лятото пазарите се успокоиха и дори прогнозите за икономически спадове леко се ревизират нагоре отново.

"Централните банки продължават да печатат трилиони евро и долари и да изкупуват държавни дългове, намалявайки съществено цената им на финансиране и респективно кредитните спредове на облигациите спрямо пролетта на 2020 г.", обяснява Търпанов. А това води до глад за по-доходоносни емисии на фона на отрицателните или нулеви проценти по облигациите на развитите пазари. Представители на инвестиционната общност дори твърдят, че политическата криза в държавата не притеснява пазарите и това е станало ясно още в понеделник на конферентния разговор - среща с потенциални инвеститори (Investor Call), на която са били разяснени параметрите на облигациите. Това не е толкова изненадващо, тъй като текущите трусове нямат много отношение към способността на България да изплати дълговете си след десетилетия.

Освен поддържаната години наред фискална дисциплина от финансовото ведомство добавят още един положителен момент: "Ключов фактор за забележителното представяне на страната ни на международните капиталови пазари без съмнение е присъединяването на България към валутния механизъм (ERM-2) през юли тази година", заяви Ананиев.

Как се харчат 5 милиарда

Големият въпрос обаче е трябваше ли ни този дълг и дали правителството можеше да се справи и без да излиза на външните пазари предвид склонността на премиера Бойко Борисов да потушава всяко недоволство с пачки. Бюджет 2020 беше ревизиран още през пролетта заради коронавируса и от балансирано салдото стана отрицателно в размер на 3.5 млрд. лв. Ананиев твърди, че продължават да работят с плана за този дефицит. Както и че ако се наложи нова актуализация, тя ще е не заради повече разходи, а в случай че не се изпълни приходната част заради липсата на приходи от тол таксите и от концесията на летище "София" - 550 млн. лв., чието плащане вероятно ще се случи догодина.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

"Като очакваш дефицит, има три варианта за реакция. Първият е да се свият рязко разходите, което по време на криза силно уврежда икономическия растеж. Другите два са или този дефицит да се покрие от фискалния резерв, или да се вземе дълг. Използването на резерва изглежда разумно, но България никога не е била в ситуация да поеме дълг, без да има резерв, защото той дава сигурност на инвеститорите, че сме платежоспособни. Той е вид застраховка да не се взима дълг при всяка цена", обяснява Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Освен да се покрие дефицитът през тази година, парите са нужни и за рефинансиране на падежиращ дълг - 800 млн. лв. догодина. През 2022 г. трябва да се погаси и една от евровите облигации, взета през 2016 г. в размер на близо 3 млрд. лв.

"Има риск набраното финансиране да се изхарчи, като се направят куп популистки обещания, които да надуят дефицита през 2021 г. Но моментът, в който може да се вземе изгодно дълг, е сега. Доказателство е високият интерес към емисията", казва Стайков и допълва, че никой не знае какво ще стане през следващите месеци и в тази ситуация е по-отговорно да се презастраховаме.