Хаос и некадърност или как държавата наказа бизнеса със СУПТО

Една солена студена вода

Още през 2019 г. фирмите разбраха, че истинският проблем на промените в наредба Н-18 не е смяната на касовите апарати, а изискванията за СУПТО - счетоводен софтуер, който НАП трябва да лицензира, за да може да бъде ползван в страната, да отговаря на редица изисквания на данъчната агенция, сред които и да изпраща данни за продажбите на всеки пет минути. Оттук нататък големият проблем се раздели на редица по-малки, но също толкова сложни въпроси, които направиха за някои фирми следването на правилата трудно и скъпо, а за други - дори невъзможно. Накратко: НАП разпореди на всички фирми да си променят основния софтуер, с който управляват бизнеса си.

През всичките две години агенцията нямаше ясна представа какво точно иска (или как работи счетоводният софтуер) и поставяше търговците и софтуерните фирми пред свършен факт, което водеше до работни срещи, в които бизнесът обясняваше на НАП, че исканото е невъзможно или безсмислено, което от своя страна водеше до още промени в наредбата и още работни срещи.

Най-малък бе проблемът за големите български фирми, които ползват свой счетоводен софтуер и трябваше да добавят някои функционалности към него, за да спазят изискванията на НАП. Разходите за тях са заплатите на няколко програмисти, които са работили по доработката на вече съществуващия софтуер - както и загубеното време в разговори с агенцията.

По-големите премеждия бяха за големите международни компании, които ползват един и същ софтуер на различни пазари, съответно трябваше или да използват отделен софтуер конкретно за българския пазар, или да променят системата си навсякъде по изискването на българските данъчни.

Трети проблем се оказаха малките магазини, които ползват разнообразен софтуер за отчитане на продажбите - в повечето случаи безплатен и от чужбина, съответно без да има кой да го лицензира в България. Със същия проблем се сблъскаха и тези, които ползват софтуер на гиганти като Microsoft или SAP, където отново няма кой да го регистрира в НАП. Четвърти проблем - за електронните магазини на платформи за широка употреба, които трябваше да се свържат с теоретичен "конектор" към СУПТО. Този конектор остана чисто теоретичен.

За всички фирми, инвестирали време и ресурс по въпроса разходът варира - от няколко хиляди лева за малките до над милион за големите. Големи щети търсят и софтуерните компании, работили продукти по наредбата. Тези загуби и пропусната енергия за градивни проекти сега трябва да бъдат преглътнати от бизнеса. Стои и опцията за дело срещу държавата. Законово основание и щета има, но не е сигурно има ли дружество, което ще се осмели да скочи срещу НАП под угрозата да получи върху себе си репресивния държавен апарат.

Естествено, има и компании, които подкрепят отмяната, защото за техния бизнес правилата са били неприложими.

Сега накъде

Към края на историята с Н-18 е логичен въпросът какво следва. Факт е, че скрити продажби има и това пречи на светлия бизнес. Вече е ясно, че избраният метод не беше добър. Но на негово място поне засега не идва нищо ново от посока държавата.

"На този етап не се предвижда въвеждане на нормативна регулация на съществуващите софтуери за управление на продажбите (СУПТО). След влизане в сила на измененията в ЗДДС тези изисквания ще бъдат премахнати от Наредба Н-18", коментират от НАП за "Капитал". Това, вероятно, е добра новина за фирмите, пряко засегнати от изискванията за СУПТО. Но изначалната причина за регулацията - браншове с висок риск от укриване на оборот и данъци като ресторанти, барове, туристически обекти и търговия на този етап остават все така рискови. Данъчната администрация и финансовото ведомство засега ще продължат да разчитат на познатите вече методи - оценка на риска, проверки и ревизии и ръчно обобщаване на данните.

Одобрение за отмяната, но и призив за друго действие излъчиха и от софтуерната асоциация БАСКОМ: "Проблемът е с контрола върху отчитането на оборотите и той ще се задълбочава, ако софтуерните компании не бъдат въвлечени в новия диалог от самото начало." Те дори предложиха своята помощ за "трансформация на касовите апарати от хардуерни в софтуерни с цел да се осъвремени, дигитализира и усъвършенства процесът по контрол на оборотите без допълнителни разходи за бизнеса".

Затова надеждите са, че, ако в бъдеще държавата реши отново да се пробва с поредната масова регулация, то тя ще бъде по-добре обмислена още на концептуално ниво и обсъдена с бизнеса в страната.

Това не е края на историята. Тя зависи от това какво следва и конкретно дали ще се налага обратният процес - "развързване" на СУПТО. В този случай губещите отново ще са тези, които поначало спазват правилата, защото тези, които са игнорирали наредбата, няма да има какво да развързват.

Вижте какво мисли бизнесът тук.