Данъчните идеи на КНСБ: необлагаем минимум, 15% данък общ доход, данък печалба и ДДС

"Хората с високи доходи не са ангажирани по същия начин със социалната система, както хората с ниски доходи", счита икономистът на КНСБ Любослав Костов.

Увеличение има и за бизнеса - корпоративният данък нараства от 10% на 15%. "Това е основната промяна, за която говорим - ще разтоварим физическите лица и ще натоварим юридическите лица със съответните облагания", казва Димитров. Според него увеличението на данъка няма да има значим ефект върху намеренията на потенциални инвеститори, тъй като ниският данък сам по себе си не е довел "кой знае какви нови инвеститори" през последните години. Решението дали дадена компания да инвестира в някоя държава обаче е комплексно и освен данъчните ставки (които в бизнес анкетите на различни бизнес камари винаги се посочват като плюс за страната) се гледат и много други показатели на бизнес средата, включително и състоянието на съдебната система. Изчисленията на КНСБ показват, че така приходите от корпоративен данък нарастват от с 1.5 млрд. лв.

Същевременно се предлага и понижение на ДДС ставката от 20% на 15%. От синдиката очакват намалението да доведе до по-ниски цени на стоки и услуги, което пък да повиши потреблението с 300-400 млн. лв. за годината. Това не се случи с приемането на диференцирана ставка за заведенията, но от КНСБ считат, че спад на общата ставка ще понижи цените по цялата верига на прозиводство. Не е ясно как тази мярка ще спомогне за преодоляване на неравенствата или сивата икономика, тъй като ефектът, ако има такъв, ще е еднократен, след което цените отново ще растат.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров държи да уточни, че предложенията на синдиката не представляват увеличение на данъците, а преразпределение.

Сега ли е моментът

Дебатът за промяна на сега съществуващата данъчна система според някои анализатори е резонен. Въпросът е дали проблеми като недофинансирани публични системи и ниски доходи могат да се решат с въвеждането на нови данъци и/или преразпределение на данъчната тежест. Както и дали сега е подходящият момент, предвид политическата криза и очакванията за икономически спад. Много по-резонно е подобен дебат да води следващото редовно избрано правителство в страната.

"Мисля, че е правилно тази дискусия да се започне в края на един мандат, за да може всяка една партия, която ще се яви на избори, да каже своето становище и визия за данъчната политика", казва Менда Стоянова.

Предложенията на Министерството на финансите за промени в данъчните закони за следващата година засега не предвиждат резки движения. Но това не означава, че в парламента текстовете няма да обраснат с куп идеи за изменения. А предвид крехкото мнозинство на ГЕРБ, моментът е идеален за извиване на ръце с всякакви лобистки (справка - намаления ДДС за заведения) и популистки промени в стил да накежем богатите, за да има за бедните. Без внимателен анализ какво точно се цели с промяната на една или друга ставка, колко ще струва на бюджета и как това ще повлияе на икономиката, се рискува да се отреже клонът, на който стоим.