Саниране, дигитализация и напояване: къде ще отидат 12-те млрд. лв. от Плана за възстановяване

Другите мащабни строителни проекти са модернизирането на училища и детски градини за 712 млн. лв. и специален фонд за подпомагане на изграждането на индустриални паркове и инфраструктурата към тях - 490 млн. лв. Най-неочаквана част от програмата обаче може да се каже, че са 848-те милиона, които ще отидат за подобряване и реконструкция на системите за напояване. Това е безспорно нужно - системата за напояване не е модернизирана от десетилетия и това пречи на развитието на разнообразно земеделие в много области. Но сумата е по-висока от почти всичко друго в плана с изключение на санирането.

За "разгръщане на цифрова инфраструктура" например са планирани малко над 800 млн. лв., а за подкрепата на изследователска инфраструктура в университетите - 410 млн. лв. (виж таблицата). Тези пари впрочем ще бъдат управлявани от новосъздадената Агенция по иновации, която вече получи над 800 млн. евро пари от европейските програми за следващия програмен период.

Интересно е, че само един от проектите на енергийното министерство е попаднал в плана - този за модернизация на Електроенергийния системен оператор за над 500 млн. лв. Неговият бюджет е за над 500 млн. лв., които обаче са крайно недостатъчно. Експертните оценки за създаването на умна мрежа - т.нар. Smart grid, са за поне 3 млрд. лева.

Нови пари, стари изпълнители

"Имаме огромни нужди от инвестиции в публичния сектор. Само тези в базисна инфраструктура се оценяват на десетки милиарди евро. Същата нужда има и в частния сектор", заяви Дончев при представянето. Според него екипът му е получил над 100 проекта, чиято обща стойност е била двойна на наличния ресурс, затова са отсяти само тези, които гарантират добавена стойност и вместване във времето за изпълнение.

Ако този план се изпълни, всяка година до 2026 г. държавата ще налива в икономиката поне 2 млрд. лв допълнителен ресурс, което ще удвои публичните инвестиции според вицепремиера.

Това е първата заявка на България за новите пари от Европа и е по-добре от разхвърляните досега проекти на парче из ведомствата. Големият проблем на първо четене с този план не са толкова идейните посоки - няма нищо укоримо в това България да развива повече изследователска инфраструктура или да модернизира училища - а фактът, че тези проекти ще зависят от същите играчи, които досега не се справят особено добре. Най-вероятният получател на парите за напояване например е държавното "Напоителни системи", което е, меко казано, неефективен разпределител на средства. Или 450 млн. лв., които най-вероятно ще отидат при Националната компания "Железопътна инфраструктура" за модернизиране на гара Горна Оряховица и строежа на интермодален терминал там, както и за тягови подстанции. НКЖИ е може би държавната структура, която се справя най-бавно с проектите си - жп линията Бургас - София ще продължи модернизацията си вече трети програмен период и да се твърди, че нейни проекти ще свършат навреме, е силно съмнително.

А 76-те млн. лв. за цифровизация на работата на съдилищата са добра новина, ако не взимаме предвид, че България вече похарчи повече от 80 млн. лв. за електронно правосъдие и прозрачност на съдебната система, доста от тях - със съмнителен ефект или голямо забавяне.

Освен Плана за възстановяване и развитие на nextgeneration.bg са представени и плановете за REACT-EU и Фонда за справедлив преход. Първото са парите, които България ще получи директно към настоящите оперативни програми - за 2021 г. те са 808 млн. лв. и ще бъдат дадени на "Конкурентоспособност" и "Развитие на човешките ресурси", за да ги разпределят към фирми. Фондът за справедлив преход пък трябва да подпомага региони, зависещи от въглищата, да минат към алтернативна заетост. Европейската комисия посочи три такива региона за България - Кюстендил, Перник и Стара Загора. По необясними причини обаче България реши да разпръсне 1.2 млрд. лева, които получава по този инструмент на 11 региона, вместо да фокусира помощта към най-засегнатите.