Властта първо стреля, после се сети за бизнеса

Сега обаче кондицията на икономиката и поведението на потребителите са много по-различни в сравнение с пролетта - най-малкото хората са по-предпазливи откъм едри разходи, а посещенията на заведения и хотели бяха силно ограничени още преди затварянето на въпросните обекти. Някои бизнеси са обявили фалит, а други работят с намалени обороти. Има и още една голяма разлика - през пролетта хората и фирмите имаха натрупани мазнинки, както каза премиерът Бойко Борисов, и свободни дни платен отпуск, които използваха за ликвидна подкрепа. Сега не само че белите пари за черни дни са поизчезнали, но и на тяхно място в балансите стоят кредити. Освен това още през октомври започна да изтича банковият мораториум за първите, които е възползваха от него през април, а в следващите месеци все повече хора и фирми ще трябва да започнат да плащат отново кредитите си. За разкош - в момента и сметките за ток, вода и парно са по-високи спрямо март и април. Тоест тази зима задлъжнялостта на хора и компании ще расте и рискът е в един момент кризата да се превърне и във финансова.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Има и още - ноември и декември за много бизнеси са най-важните през годината откъм обороти, които им помагат да могат да продължат да съществуват.

Ако има добра новина, тя е, че индустрията се е възстановила относително бързо след шока през пролетта. Тънкият момент е, че все още не е ясно как ще ѝ се отразят мерките, които въведоха повечето държави в Европа за ограничаване на заразата, тъй като голяма част от продукцията е насочена за износ именно натам. Като цяло обаче сантиментът в света е положителен заради ваксините, а и много от страните в ЕС вече разхлабват наложените повторни ограничения.

За разлика от тях обаче в България тепърва започва (макар и по-кратък от пролетта) локдаун. Което автоматично означава и по-бавно възстановяване от очакваното. Много икономисти вече прогнозират, че БВП ще е на минус и през първото тримесечие на 2021 г., а за достигане на предкризисните му нива може да се говори едва през 2022 г. Държавните финанси също не са адекватни на случващото се - управляващите предложиха силно надценен в приходната част бюджет за догодина, който е с огромен дефицит (4.9 млрд. лв.), но много малка част от тези пари ще са за подкрепа на икономиката. "По всичко изглежда, че каквото и да се случва в икономиката, управляващите имат един-единствен бюджет с точно определени мерки - повече разходи за заплати и социални плащания", посочва в свой анализ и Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Той допълва, че липсват мерките, които да отговорят на променящата се социална и икономическа среда. По ирония - в същия ден в пленарна зала се гласуваше бюджетът за следващата година и въпреки призивите на опозиция и икономисти в него да залегнат повече икономически мерки ГЕРБ предпочете да не промени нищо.

Кой ще е най-засегнат

Подобно на пролетта, най-страдащ от мерките за ограничаване на заразата е секторът на услугите. А най-трудно е на малките и средните компании, самоосигуряващите се и семейните бизнеси, които работят при ниски маржини и имат ограничен достъп до финансов ресурс. Наскоро проведено от ЕЦБ допитване сред малки и средни компании от страните от еврозоната показва, че 46% от компаниите отчитат спад в оборота, което е най-лошият резултат досега, по-лош и от този през 2009 г., когато светът отново беше в криза. Така, ако през "нормалните" години от 2015 до 2019 г. средно 6.7% от МСП в еврозоната са се нуждаели от банков заем, кредитна линия или овърдрафт, сега този процент скача на 36.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Директно и силно засегнати от ново затваряне ще са заведенията. По данни на НСИ заетите в хотели и ресторанти през летните месеци са били около 160 хил. души. Една част от тях обаче са сезонни работници, друга са в градските хотели. Ако се погледне разбивка на наетите в този сектор през второто тримесечие, те са почти двойно по-малко, или 89 хил. души, а ефектът от локдауна тогава е 35% редуциране на персонала. През летните месеци броят на наетите се увеличава, но продължава да е по-нисък с около 40 хил. души на месец спрямо същия период на миналата година.

Какви обороти ще се зачеркнат? Декларираните с касова бележка пред НАП продажби на ресторанти, барове, сладкарници през миналата година са общо за малко над 4 млрд. лв., което прави средно на месец светъл оборот от около 340 млн. лв. В сравнение с миналата година обаче сега тези обекти са по-празни, т.е. и продажбите им са спаднали в сравнение с 2019 г. просто защото хората са по-предпазливи, други са затворили още през март - май, а трети компенсират частично липсата на клиенти с поръчки за вкъщи. С други думи, номинално загубените приходи ще са по-ниски, но това далеч не означава, че секторът няма да има проблеми - най-малкото защото сега ще трябва да затвори принудително в момент, в който предстоят приготовления за празници като именни дни и 8 декември. С този сектор са свързани и няколко други бизнеси - транспорт, търговия на едро, производство на храни, които също ще трябва да зачеркнат част от приходите си, докато трае локдаунът.

Сектор търговия също ще пострада, а заетите там през третото тримесечие на годината са 530 хил. души. От данните за наетите в бранша (които са към второто тримесечие и са на база подаден от фирмите списъчен брой на служителите) се вижда, че работещите на трудов договор в търговията на дребно (без бензиностанции и храни) са били близо 110 хил. души. Няма данни колко от тях са заети в големите търговски центрове.

Новите ограничения ще се отразят негативно и на фитнеси и спортни центрове, частни школи за обучение. И до момента този вид бизнеси са на ръба на оцеляването, други вече затвориха.

Какво иска бизнесът

Още преди да стане ясно какви точно ограничения ще наложи държавата от 27 ноември, редица организации и бизнес сдружения излязоха със становища за необходимите според тях мерки за икономиката. Въпреки нюансите във всички от тях се цитира една и съща идея - помощ, съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107 от Договора за функционирането на ЕС. Зад този норматив всъщност се крие възможността държавите членки да прилагат мерки с държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19. И по-конкретно "да предвидят финансов принос към непокритите фиксирани разходи на предприятията, за които разпространението на COVID-19 е довело до преустановяване или намаляване на стопанската дейност".

В случая българските фирми искат за периода на затварянето държавата да им покрие част от разходите за наеми, кредити, поддръжка и т.н., които не са покрити от други източници като застраховка, временни мерки или друга подкрепа. Европейската разпоредба допуска помощта да бъде до 70% от непокритите фиксирани разходи с изключение на микро- и малките предприятия, за които може да стига до 90%. При всички случаи обаче общият размер на субсидията не може да надвишава 3 млн. евро на предприятие.

Така например в Австрия компаниите, засегнати от новото затваряне, могат да кандидатстват за до 80% от оборота им за същия период на предходната година. Подобна мярка е договорена и в Дания, където малките и средните предприятия, чийто оборот е спаднал с 30% като последица от COVID-19, могат да получат компенсация до 90% от оборота си, а големите - до 70%. Компании, които са били принудени да затворят заради COVID-19, като нощни клубове, организатори на събития и др., пък могат да кандидатстват за компенсации в размер на 100% от загубения си оборот. В Унгария държавата ще възстанови 80% от стойността на резервациите в туристическия сектор, направени в рамките на 1 месец преди 8 ноември т.г.

Какво предлага държавата

В отговор на тези искания премиерът Бойко Борисов заяви, че помощите не може да са като в Германия, след като не се плащат и германски данъци. И даде следния пример: "Там е 60% данъкът. В България е 10%. Сиреч всеки месец българският бизнес плаща 10% данък на държавата, а другите 90% прибира като печалба и инвестиции евентуално. Едно и също ли е да взимаш на 100 лева 60, а 40 да оставяш на бизнеса, както много големи европейски държави, които ми се дават за пример сега. Или на 100 лева, и то след облагане, да остават 10 на бюджета, 90 да отиват при бизнеса?" Логиката на премиера е принципно вярна, но числата са силно преувеличени - в Германия например средният размер на корпоративния данък (варира в различните общини и провинции) е под 30%, а не 60%.

Така или иначе засега държавата не възнамерява да отделя за фирмите пари от държавния бюджет. Министърът на икономиката Лъчезар Борисов обяви, че общо 156 млн. лв. за подкрепа на бизнеса ще бъдат пренасочени от оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Което реално означава, че предприятията няма да могат да ползват тези средства за технологична модернизация или иновации, освен ако на по-късен етап не бъдат възстановени по механизма React-EU.

По думите на икономическия министър най-вероятно парите ще бъдат разпределени между затворените фирми като процент от пропуснатите обороти, с което до голяма степен се припокрива желанието на асоциациите на работодателите и браншовите сдружения. Тепърва обаче ще се обсъжда с тях моделът, по който ще стане това, както и базата за оборота - дали ще се гледат същите седмици през 2019 г., или ще се вземе някаква средноседмична стойност за цялата година.

При всички случаи това ще е някаква конкретна подкрепа - досега се компенсираха само служителите, които не могат да работят, но не и работодателите, чиито постоянни разходи за наем, поддръжка, лихви и т.н. вървят дори когато обектите са затворени. "Ако средствата не са достатъчни, ще търсим допълнителни резерви, които да насочим към тази мярка", каза още министър Борисов, без да уточни какви са реалните възможности за това. Рискът обаче е отново да не се повтори сагата с мярката 60/40 - дълги преговори, лобистки натиск кой може да я използва и в крайна сметка половинчат ефект и слаб интерес от бизнеса. Така към септември по данни на Агенцията по заетостта безработицата в страната достига 7.2%.