🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

ЕЦБ към България и Хърватия: ERM II носи и рискове, ако институциите ви са слаби

Перспективата за приемане на еврото засилва интереса на инвеститорите, но това може да доведе до отлагане на необходими реформи

   ©  Красимир Юскеселиев
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Присъеднияването към ERM II може да ускори процеса на икономическо сближаване на България и Хърватия със страните от еврозоната, но за целта двете държави трябва да провеждат стабилна финансова и икономическа политика и да подобрят значително качеството на управление и на институциите си. Напредъкът в тази област е и условие за въвеждане на еврото. Това са основните заключения в публикация на Европейската централна банка (ЕЦБ), която е посветена на участието на двете страни във валутния механизъм. През лятото на миналата година те се присъединиха към ERM II, където минимален престой от две години, без валутата да е под натиск, е задължително условие за влизане в еврозоната. Едновременно с това централните банки на България и Хърватия скллючиха и "тясно сътрудничество" с ЕЦБ, което е начинът за страни извън еврозоната да станат част от Банковия съюз на ЕС.

Повече инвестиции, но и риск от кредитен бум

Напредъкът в процеса на парична интеграция, както и перспективата за приемане на еврото обикновено подобряват нагласите на международните инвеститори към държавите членки, присъединяващи се към ERM II. Резултатът е ускоряване на международния приток на капитали към тях, което води до ускорен ръст на кредитирането, съчетано със значително подобрение на условията за финансиране, посочва в анализа си ЕЦБ.

Такъв е опитът на страните от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към ERM II през 2004 и 2005 г. (Естония, Латвия, Литва, Словения и Словакия). Притокът на външни капитали към тези държави е по-висок в сравнение с останалите новоприсъединили се към ЕС членки (Чехия, Унгария, Полша, Румъния, България и Хърватия) и достига своя връх около три години след присъединяването им към механизма, показва анализ на ЕЦБ. Обемът на тези средства е средно около 30% от БВП (при средно 5-10% в останалите), като те са основно банково финансиране. Но тези капитали са, грубо казано, по-нестабилни - с настъпването на глобалната финансова криза през 2007-2008 г., страните от ERM II претърпяват по-рязък обрат на финансовите потоци към тях в сравнение с останалите от ЦИЕ.

От ЕЦБ посочват, че засиленият интерес на инвеститорите може да изиграе положителна роля за устойчиво догонване и развитие на икономиките в ERM II. Но този положителен ефект носи и рискове от кредитни балони и спукването им. Ако ускореният финансов приток е съчетан със слаба институционална и бизнес среда, ще се създадат грешен вид стимули. А крайният резултат може да е неправилно разпределение на капитали, отлагане на необходимите реформи и влошаване на капацитета за приспособяване на страната. Така краткият засилен интерес на инвеститорите може бързо да бъде последван от ускорен отлив.

Какво е нужно

Накратко, експертите на ЕЦБ предупреждават, че за да се възползват напълно от предимствата на паричната интеграция и да осигурят собственото си гладко участие в механизма, държавите се нуждаят от стабилни политики, управление и институции, които им позволяват да се справят с рисковете. София и Загреб имат много голям прогрес в овладяването на макроикономическите дисбаланси, но все още трябва да направят значителни стъпки по посока по-добри институции и управление, е заключението в публикация на ЕЦБ. Според експертите от Франкфурт именно тази крачка е решаваща, за да се даде зелена светлина за въвеждането на еврото в България и Хърватия, особено в условията на пандемия от COVID-19, която има сериозни преки отражения върху икономическия живот и може да доведе до различни отклонения.

От ЕЦБ посочват, че приемането на еврото насърчава паричната стабилност, което от своя страна води до по-ниска цена на финансирането. Тази полза обаче може също може да направи дадена страна уязвима, ако тя разглежда паричната стабилност като заместител на дисциплинираните и устойчиви икономически политики. Тук предупреждението е свързано с управлението на публичните финанси и опасенията, че веднъж влезли в еврозоната, много държави тръгват по пътя на големите бюджетни дефицити и огромни публични дългове. От Франкфурт посочват, че неслучайно в прессъобщенията им от 10 юли 2020 г. (с които обявиха включването на българския лев и хърватската куна в ERM II) се подчертава "твърд ангажимент" от страна на съответните власти "за провеждане на стабилни икономически политики с цел запазване на икономическата и финансова стабилност и постигане на висока степен на устойчиво икономическо сближаване".

От ЕЦБ посочват още, че процесът по приемане на еврото трябва да е съпътстван и от мерки и политики, които да не позволят неоправдано увеличение на цените от някои търговци, защото това може да навреди на доверието на населението в единната валута. Опитът на другите държави включва публични информационни кампании, споразумения със съответните търговски асоциации и въвеждане на задължение търговците да обявяват цените и в национална валута, и в евро. ЕЦБ посочва, че се ангажира изцяло заедно с Европейската комисия да подкрепя българските и хърватските власти в популяризирането на кампании за предотвратяване на закръгляването на цените.

Формалните стъпки към еврото

Българският гуверньор Димитър Радев нееднократно е подчертавал, че е напълно обозримо присъединяванетр на България към еврозоната да се случи през 2024 г., дори и при последиците, които COVID кризата нанася върху икономиката ни.

В анализа на ЕЦБ се описва и формалният процес по приемане на дадена страна в еврозоната след престоя й (минимум две години) в ERM II: След консултация с Европейския парламент и след обсъждане в Европейския съвет Съветът по предложение на Европейската комисия решава кои държави членки отговарят на необходимите условия за приемане на еврото. Това решение се взема най-късно шест месеца след получаване на предложението на комисията и въз основа на препоръката на квалифицирано мнозинство от държавите - членки на еврозоната. Еврокомисията решава коя страна е готова за приемане на еврото на база критериите от Маастрихт. Изпълнението им се проследява от ЕК и ЕЦБ, а заключенията се публикуват в докладите за конвергенция, които двете институции изготвят на всеки две години. Следващите анализи се очаква да бъдат публикувани през 2022 г.

Посочва се също така, че София и Загреб имат споразумения, в които е записан стандартният диапазон на отклонение на валутния курс на местната валута спрямо еврото +/- 15%, но е дебело подчертано, че България едностранно е поела ангажимент да поддържа валутния си борд, както и че има постигнато съгласие да въведе еврото при настоящия курс на лева към единната валута.

21 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bat_plamen avatar :-|
    bat_plamen

    Искрено се надявам , че сегашният курс на лева спрямо еврото ще се запази, защото не ми се мисли иначе!

    Нередност?
Нов коментар