Какво мислят компаниите и работодателите за мерките

Кандидатствахме за подкрепа по мярката, която трябва да помогне с между 10% и 20% от оборота на засегнатите от частичния локдаун компании, но засега нямаме обратна връзка дали сме одобрени. Чувствам се много неуверена заради цялата ситуация с корона пандемията и затварянето на заведенията. Оборотите в салона, който открихме, паднаха с повече от 50%, защото той на практика не работи. Двама от осемте заети във фирмата са в принудителен отпуск. Спасява ни това, че нашите наемодатели се оказаха изключително разбрани хора и не плащаме наем за времето, в което сладкарницата ни не работи, както и това, че влязохме с наши продукти в магазини за продажба на здравословни храни. Дори да получим подкрепа от държавата по тази мярка, тя ще е нищожна.

Според мен държавата може да направи повече в посока улесняване наемането на служители, изплащането на помощи за принудително безработни, защото на практика ние сме възпрепятствани да работим по причини, които не зависят от нас.

Помощи има и те работят, помогна и свалянето на ДДС

Аладин Харфан, собственик на "Аладин фуудс"

Фотограф : Цветелина Белутова

Икономическите мерки, които използва фирмата ни, са 60/40 и помощта от 290 лв. на служител. От останалите програми, които засягат компании с до 250 служители, не сме се възползвали, защото при нас работят близо 700 души и съответно сме в графата големи предприятия. Благодарение на помощите и въпреки големия спад в оборота през изминалата година фирмата успя да задържи служителите си и дори да запази добро ниво на печалба. Един от основните фактори, които спомогнаха за реализирането на печалба, е сваляне на ДДС на част от нашите дейности. Това изключително помогна на данъкоплатци като "Аладин фуудс" да излязат от неравностойната конкуренция със сивия сектор в бранша, които реално се явяват основният ни конкурент на пазара.

Не мога да скрия учудването си, че за най-леснодостъпната програма на правителството, която е за безусловна безвъзмездна помощ от 20% от оборота на малки и средни предприятия за обществено хранене, статистиката показва, че са кандидатствали само 20% от нашите колеги. "Аладин фуудс" заради големия брой служители не може да се възползва, но повечето наши конкуренти биха могли, а те не го правят. Недоверието в държавните институции и страхът от "проверки" или, другояче казано, принадлежността им към сивия сектор, спъват масово бизнеса от достъпа до помощите, които по мое мнение са повече от достатъчни. Съветът ми към колегите в бранша е да не приемат държавните институции и служителите им като враг, а да им се доверят, защото помощите ги има и те работят.

Успешна е подкрепата с оборотен капитал

Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК

Фотограф : Надежда Чипева

Икономическите мерки за преодоляване на последващо затваряне зависят от секторите, които ще бъдат засегнати, и от периода, в който предприятията няма да могат да извършват своята дейност. Те не могат да бъдат по-различни от досега прилаганите два основни типа мерки - за запазване на заетостта и за ликвидна подкрепа.

В края на миналата година се проведе заседание на НСТС, на което бяха разгледани параметрите и срокът на действие на мерките за запазване на заетостта, придобили публичност като "60/40" и "24 лв. на ден". БСК заяви принципната си подкрепа за двата разгледани проекта с оглед оповестеното намерение от министъра на труда и социалната политика през втората половина на януари 2021 г. да бъдат представени за обсъждане със социалните партньори изменения в Кодекса на труда. Те позволяват трайна уредба на въпроса за задълженията на работодателите при т.нар. преустановяване на работа по време на обявено извънредно положение или извънредна противоепидемична обстановка, както и правото на обезщетение на работещите в тези хипотези. За съжаление предложенията за изменение на КТ все още не са представени в Комисията по трудовото законодателство.

В бюджета за 2021 г. е предвидено мерките за заетост да функционират до края на септември 2021 г., като за това са заделени 600 млн. лева.

Намираме за успешна процедурата за предоставяне на подкрепа с оборотен капитал на Министерството на икономиката в партньорство с НАП. Седмица след крайния срок за подаване на проектни предложения бяха изплатени средства на близо 30% от одобрените предприятия. Това е моделът, чрез който помощта стига най-бързо до бизнеса, и вярваме, че при необходимост ще бъде приложен отново.

Държавата може да поеме част от фиксираните разходи на бизнеса

Васил Велев, АИКБ

Фотограф : Велко Ангелов

Най-много ресурс е ползван по схемата 60/40, но тази мярка със сигурност не е достатъчно ефективна. Тя работи за фирмите с малък спад на оборота, но на практика е безсмислена за тези с големи загуби. В същото време няма нужда да се подпомага нещо, което няма бъдеще. Например "Мини Марица-изток" е най-големият получател на субсидии по мярката 60/40 и това е абсурд.

Мерките трябва да се променят, за да могат да отговорят на бизнес реалността в момента. Едно от предложенията ни заедно със синдикатите е при фирми със спад на оборота над 30% държавата да поема част от фиксираните разходи. Става въпрос за заплати, режийни, охрана, наеми и др. В зависимост от размера на фирмата това подпомагане може да стигне до 90%.

Ясно е, че мерките в един момент ще бъдат прекратени, но това зависи от начина, по който се възстановяват различните сектори на икономиката. Например за някои фирми то може да е факт още в средата на годината, но за други - като тези в туризма и заведенията, възстановяването може да отнеме много повече време.

Нужни са проактивни политики за насърчаване на инвестициите

Любомир Станиславов, изпълнителен директор на БРАИТ

Фотограф : Анелия Николова

Създаването на устойчив бизнес, който може не само да се навигира през множеството вълни на пандемията, но и през всякакви природни или човешки бедствия, е на дневен ред както в България, така и по света. Сега е моментът бизнесът да разгледа как се е адаптирал към настоящата ситуация и реши върху кои от тези адаптации иска да надгради в бъдеще. Ако погледнем към минали икономически и световни кризи, е видно, че компаниите, които инвестират в иновации, са именно тези, които постигат успех.

По данни на БРАИТ България достига лимитите на инвестиционното си развитие като дестинация за аутсорсинг на процеси с ниско и средно ниво на сложност. Държавата ни среща все по-ожесточена конкуренция от бързо трансформиращите се икономики на Гърция, Румъния и Вишеградската четворка, които пренасочват труд и капитал от сектори с ниска добавена стойност към високотехнологични производства и ИКТ.

Според нас текущата световна икономическа криза с почти хомогенна динамика е уникален шанс за България да се възползва както от процесите на near-shoring, така и от антицикличното развитие на определени икономически сектори.

Умното използване на ресурсите и потенциала ни ще гарантира бъдещата икономическа стабилност на България. За целта е нужно да се предприемат проактивни политики както за привличане на чуждестранни инвеститори във високотехнологичните сектори, така и за стимулиране на местното предприемачество чрез коригиране на институционалните недостатъци основно в сферата на образованието, както и чрез допълване на пазарните недостатъци основно по отношение на достъпа до финансиране.