Битката за европейските милиарди

От 2021 до 2027 страната ще има на разположение 24 млрд. евро под формата на грантове и финансови инструменти и още 4.5 млрд. евро под формата на много изгодно заемно финансиране, гарантирано от ЕК. Или, пресметнато в левове, това значи, че има да се разпределят между 47 и 57 млрд. лева.

Ключовата дума тук е именно "разпределят". Всички европейски пари минават през правителството и зависят до голяма степен от него. Да, огромна част от тези пари ще се насочат по канали, схеми и области, вече решени и договорени от настоящото правителство, и промяната няма да е лесна. Но 12-те години управление на ГЕРБ показаха, че който държи контрола над държавата, до голяма степен може да решава кой и как получава достъп до европейското финансиране.

Откъде са парите

Преглед на оригинала

От тези почти 29 млрд. евро 17.5 са предвидени по новата бюджетна рамка на Европейския съюз, или т.нар. оперативни програми. Тя все още не е напълно одобрена, но не се очакват размествания по нея, така че България ще разполага с 12 млрд. евро за различни програми и над 5 млрд. евро за директни субсидии на земеделци (тоест следващият премиер спокойно може да каже, че е осигурил 10 милиарда за развитие на земеделието). Това са парите, които страната трябва да разпредели по всички европрограми до 2027 г. (с плащания до 2029 г.)

Малко над 6 млрд. евро, или 12 милиарда лева, са за прословутия вече План за възстановяване и устойчивост, или т.нар. план "Дончев", по името на вицепремиера, който го движи. Този план също не е окончателен и трябва да бъде защитен до края на април, но рамката му вече беше представена.

Към този план България има право да заеме до 4.5 млрд. евро за различни инициативи, които (ако бъдат инвестирани умно) ще изведат икономиката ѝ на ново ниво, по-зелена, или по-иновативна.

Много от тези пари ще бъдат ударно влети в икономиката през следващите няколко години. Например по плана за възстановяване инвестициите трябва да се случат именно в новия мандат - до 2026 г. с пик през 2023-2024 г. Оперативните програми обикновено имат забавяне, така че там през 2023-2024 ще започнат първите големи инвестиции.

Но този период ще съвпадне и с много от пандемичните мерки, които сега бяха планирани. Например почти всички инвестиционни фондове за дялово инвестиране, както и банкови гаранции ще залеят пазара тази и следващата година.

Защо е важно кой управлява

На пръв поглед парите вече са разпределени и насочени. Следващият кабинет на теория ще има задачата само да следи за правилното им усвояване и отчитане. Повечето оперативни програми са в етап последна чернова, съгласувани са с ЕК и текат координационни срещи. Планът "Дончев" е изпратен в Брюксел и по него също текат преговори.

Но това е на теория. На практика има огромно значение кой ще седи на пилотското място, преди и когато парите започнат да пристигат. Да започнем оттам, че нищо не е окончателно, докато не е договорено изцяло. Нито една програма не е финализирана, а дори и след това могат да се правят промени и корекции вътре в рамките й. В една програма като "Региони в растеж" с бюджет 6.7 млрд. лв., колкото се очаква да е новата например, дори лека корекция значи преместване на стотици милиони от едно място към друго. Да не говорим, че част точно от тази програма е и новият Фонд за справедлив преход с бюджет от 3.1 млрд. лв., който трябва да смекчи негативните ефекти от енергийната трансформация в следващите години.

Тези програми претендират да нямат политически уклон, но това естествено не е вярно. Например крепостта София, която ГЕРБ трябва да запазят на всяка цена като витрина на управлението си, ако искат да запазят и властта в държавата, ще продължи за трети пореден период да получава повече пари от останалите региони, независимо че така задълбочава неравенството, противно на всяка друга логика освен чисто политическата.

Ако нов кабинет бъде сформиран достатъчно бързо и той не е доминиран от досегашните управляващи, той може да има дори шанс да промени и Плана за възстановяване и устойчивост и да вмъкне в него нови проекти или области на финансиране. По време на общественото обсъждане на документа в края на миналата година бяха представени стотици алтернативни идеи, така че поле за действие има.

Следващият управляващ ще има възможност да реши също дали да ползваме 4.5-те милиарда евро заеми, които можем да вземем от ЕК. Настоящата позиция на ГЕРБ е по-скоро да не се прибягва до тези инструменти, но реално с правилното им използване може да се постигне голям икономически ефект.

Дори след като са приети плановете обаче, има значение кой ще ги изпълнява. Именно тук е големият плюс на ГЕРБ, които се надяват да запазят поне частичен контрол върху тези фондове благодарение на инерцията и назначенията. От една страна, са назначенията в последния момент на важни постове - като например директорите на държавни предприятия, които ще получат пари от новите фондове. Или тихото назначаване на новите регионални съвети за развитие, от които ще зависят инвестициите във всички големи градове: техният състав беше попълнен от МРРБ още през декември месец. Там влизат кметовете, но и политически лица като областните управители, както и подбрани представители на бизнеса и граждански организации.

Толкова години на власт създадоха и администрация, опитна в управлението и разпределянето на фондове, която е свързана с кръговете на управляващите. Всяка промяна в управлението на европейските програми, както и в логиката на финансиране трябва да бъде договаряна с ЕК и защитавана в Брюксел. Това изисква също опит и внимание: когато БСП и ДПС се опитаха брутално да овладеят всички европрограми през 2013-2014 г., това доведе до замразяването на две от тях и почти фалит на десетки общини и компании.