Демографията през 2020 г.: Рекордна смъртност и спад на емиграцията

Населението продължава да застарява, а раждаемостта намалява

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Населението продължава да намалява и застарява въпреки по-малкото число на емигрирали, а смъртността е рекордно висока. Междувременно раждаемостта намалява с 2.4 хил., а браковете са със 7 хил. по-малко. Това показва демографската статистика за 2020 г., публикувана от Националния статистически институт (НСИ).

Към края на годината населението на България е с около 35 хил. души по-малко спрямо година по-рано, като така числеността намалява на малко над 6.9 млн. души. През 2020 г. броят на възрастните над 65 години остава почти без промяна, но със спада на числеността на населението техният дял нараства до 21.8% и прогнозите са това да продължи, докато работоспособното население намалява. Затова и тенденцията се посочва като един от рисковете пред фискалната стабилност на държавата (а и в региона на Централна и Източна Европа като цяло), която разчита на вноските на работещите за финансиране на социалната си система.

Рекордна смъртност

Миналата година в България са починали близо 125 хил. души, или с 15.4% (16.7 хил.) повече спрямо предходната година. Това се равнява на коефициент на смъртност 18 промила (брой починали на 1000 души от населението) при 15.5 година по-рано. Нивото на смъртност е най-високото, достигано в исторически план от 1960 г. (най-старите налични данни от Световната банка) насам. Според наличните данни на НСИ от 2000 г. абсолютната бройка също е рекордна за периода, като последният пик е през 2000 г. със 115 хил. починали. Седмичната разбивка на НСИ за годината показва, че най-силно е повишението през есента на 2020 г., по време на втората вълна на ковид-19 в страната.

Разбивката по възрасти показва, че увеличението на броя починали на годишна база през 2020 г. е най-значително в групите 50-54 г. (с 20.3%), 70-74 г. (с 26.7%), 75-79 г. (20%), но темпът е двуцифрен за всички възрастови групи над 40 г.

Драстичен спад на емиграцията

Едва 6.6 хил. са емигриралите в чужбина в пандемичната 2020 г. при 40 хил. година по-рано, показва националната статистика. Тя обаче отчита само хората, които са декларирали пред административните власти промяна на настоящия си адрес. От друга страна, броят на имигрантите остава относително непроменен спрямо предходната година - около 37.3 хил. души (от които 64% с българско гражданство при 62% през 2019 г.). Така от механичния прираст населението на страната получава плюс от 30.7 хил. души за годината.

Статистиката вероятно не улавя голяма група завърнали се българи още по време на първата ковид вълна. Според изчисления на база данни на "Гранична полиция" и на "Информационно обслужване" през периода март - май в страната са се върнали над 550 хил. души (без да се брои трафикът през гръцката граница) - с около 80 хил. повече от излезлите. За сравнение - през 2019 г. разликата е била едва 5 хил.

Демографията - по-зле от прогнозите

През 2018 г. НСИ публикува три сценария за развитието на населението през следващите десетилетия. Според първия - който се определя като реалистичен и съобразен с допусканията на ЕС за развитието на страните членки, населението на България през 2020 г. щеше да е 6.942 млн. души. Според оптимистичния сценарий (при благоприятни социално-икономически процеси в страната) числеността трябваше да е 6.953 млн., а негативният залагаше на 6.937 млн.

Според данните на НСИ намалението на населението към 2020 г. изпреварва дори негативния сценарий, като към края на годината числеността пада до 6.916 млн. души. Според него към 2050 г. населението ще се е свило до 5.67 млн. души, от които близо 29% ще са над 65 години.

До голяма степен разликата между реалността и прогнозата идва от очаквания за повече родени деца към 2020 г. - в негативния сценарий са заложени с 10 хил. повече деца до 4-годишна възраст. Голямо е и разминаването по още две линии - очаквания за повече възрастни (сметките на НСИ залагаха на 10.8 хил. повече хора над 70 г.) и млади хора между 20 и 35 години (разлика с 11.5 хил.). И докато първото разминаване може да се обясни с по-високата смъртност през 2020 г., второто вероятно се дължи на емиграцията.

7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    svetlozar_savov avatar :-|
    SS
    • + 2

    Сухите клечки изгоряха ...

    Нередност?
  • 2
    rwc28392756 avatar :-|
    Kreader
    • + 5

    5 години да паузират, мизериите ( презастрояване, липса на поддръжка на ВСИЧКО, което не е крайно наложително, подкрепа за младия човек, някаква форма на ред отвъд видео контрола, електронно правителство / електронна администрация, инициатви, които да внесат чувство за модерност - подкрепа на иновативни отрасли и прохождащи бизнеси, ефективна регионална политика и инвестиции) и ще подскочи демографията. Ама не искат, защото хората видят ли, че има как и няма да позволят връщане към сегашната гняс. Затова демографията е в реална опасност от катастрофа.

    Нередност?
  • 3
    bat_plamen avatar :-(
    bat_plamen
    • - 1
    • + 1

    Тъжно , но факт!Вече си мисля , че няма как обезлюдяването на България да бъде спряно!

    Нередност?
  • 7
    gba40480954 avatar :-|
    Todor Dzhankov
    • + 1

    Хора ,я си отворете очите - облъчват ви с фалшиви статистики ,правени от някакви невежи лица ,по някакви неизвестни начини и се говори за намаляне на раждаемостта?! Не ставайте смешни!!! Толкова майки с децата в България никога не е имало!!! Идете в родилните отделения да видите какво става ежедневно! И като цяло от както свят светува населението в света се увеличава -нито войни и нито пандемии да успели да го намалят трайно ! Излезте малко по улиците и се разходите-разгледайте и вярвайте повече на очите си отколкото на неверни данни !

    Нередност?
Нов коментар