Виенският институт wiiw очаква по-разхлабена фискална политика в България

БНБ ревизира нагоре прогнозата си за инфлацията заради по-високи енергийни цени

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Виенският институт за международни икономически изследвания wiiw подобрява прогнозата си за българската икономика тази година - от 1.7% през есента на 2.5% сега. За следващите две години икономистите залагат на леко ускорение на растежа до 3.1% през 2022 и 3.4% през 2023 г. Причината за подобрената прогноза е по-лекото преминаване през кризата миналата година спрямо очакванията. Въпреки това ефектът на третата вълна на коронавируса върху региона и слабият темп на ваксиниране са причина експертите да залагат на умерено възстановяване на икономиките в региона тази година.

От института wiiw предупреждават, че фискалната подкрепа в отговор на пандемията вероятно перманентно е увеличила размера на държавата в икономиката на региона, а в България може да се очаква трайна промяна на фискалната позиция към по-разхлабена политика.

Българската народна банка (БНБ) също леко ревизира нагоре очакванията си за българската икономика през тази година, но по-значителна е промяната в нагласите за инфлацията (виж карето).

Очакванията за България

Фискалната позиция ще остане разхлабена и през 2021 г. На това залагат икономистите от wiiw за България и вероятно са прави предвид факта, че бюджетът е на минус от над половин милиард лева още в края на първото тримесечие. "Това отразява както продължаващите мерки, свързани с коронавируса, но също така и голям социален политически пакет, който не е пряко свързан с пандемията", посочват от wiiw, като тук става дума за значителното увеличение на заплатите в публичния сектор и пенсиите.

Икономистите предупреждават, че тези разходи няма да бъдат еднократни, ще се пренасят и в бъдещите бюджети. "Следователно може да се очаква трайна промяна към по-разхлабена фискална позиция", казват от wiiw.

Тази година туризмът ще продължи да търпи негативи от продължаващите ограничения на международните пътувания. Фискалната подкрепа ще бъде удължена, но няма да е достатъчна, за да стимулира силен растеж, считат икономистите с нагласата, че възстановяването в България ще остане слабо през 2021 г.

"Ръстът в краткосрочен план ще бъде предимно движен от вътрешното търсене. Предвид нарастващата социална ориентация на бюджета, очакваме растежът на реалните разполагаеми доходи да продължи, което трябва да подкрепи частното потребление", пишат от института. Възстановяването на инвестициите ще зависи от увереността на частните инвеститори и темповете на усвояване на средствата от ЕС. По втория фактор от wiiw изразяват съмнение, че България ще успее да усвои всички средства, които очаква от многогодишната финансова рамка и от Плана за възстановяване и устойчивост.

Централна, Източна и Югоизточна Европа

Като цяло регионът на Централна, Източна и Югоизточна Европа мина през кризата относително по-леко - БВП се сви с 2.3% през 2020 г. при 3.4% за глобалната икономика и 6.8% за еврозоната.

На пръв поглед изглежда и че пазарът на труда също мина относително леко през 2020 г., но това не е цялата картина, казват от wiiw. Много хора, изгубили работата си, минават към редиците на неактивните (и не се броят за безработни), а хората в сивата икономика вероятно са понесли по-тежък удар, отколкото показват официалните числа. Добрата новина е, че, за разлика от предходната криза през 2008 г., младите хора са в по-добра позиция с по-добрите си ИТ умения и нестихващото търсене на кадри от страна на дигиталната икономика.

Основната прогноза на института залага на това, че през пролетта икономиките в региона малко по малко ще разхлабят ограниченията, докато темповете на ваксинация нарастват. Големият двигател на икономическия ръст вероятно ще е частното потребление през 2021 г., а в България и други страни на ЕС може да се очаква и стимул за инвестициите от заложеното увеличение на европейски средства.

БНБ: По-висока инфлация през 2020 г.

В петък БНБ също публикува последната си макроикономическа прогноза, според която темпът на растеж на БВП през тази година ще бъде 3.8% - с 0.1 пр.п. над заложеното в предходната прогноза от декември 2020 г. По-значителна обаче е ревизията на очакванията за инфлацията, които за повишени с 1 пр.п. до 3% по европейския Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ). "Определящо значение за направената ревизия на годишния темп на инфлация имат заложените допускания за по-силно поскъпване на петролните продукти и храните на международните пазари през 2021 г., последвано от поевтиняването им през останалата част от прогнозния хоризонт", пишат от БНБ. Предходната прогноза предполагаше по-умерено и постепенно увеличение на международните цени през 2021 г. през следващите две години. Сега обаче БНБ посочва, че е възможно поскъпването на транспортните горива и храните да се отрази на ценообразуването на някои услуги.

Euler Hermes: Растежът на заплатите ще се забави

Застрахователят на търговски кредити Euler Hermes залага на ръст на безработицата през 2021 г. до 7.4% в резултат на продължаващата здравна криза. Това би било над нивото, отчетено от Агенцията по заетостта през февруари - 6.9%. "Тази ситуация на пазара на труда ще се отрази и в значително забавяне на ръста на заплатите у нас, като след убедителното увеличение през предходните две години съответно с 11.5% и 7%, за 2021 г. се очаква осезаемо успокояване на тенденцията до 3% ръст, а за 2022 година - 5%", пишат в анализа си от компанията. Според експертите възстановяването на икономиката на България ще достигне темпове от 3.5% и 3.8% през тази и следващата година.