Кирил Петков: Ще поканим на публично изслушване големите клиенти на ББР

Не искам самолично да влизам, да се срещам и да правя личен одит. Затова събрах група от експерти, наистина добри в областта на банкирането, и създадох т.нар. Комисия за прозрачност и контрол на публичните средства. В нея влизат и експерти от одитната дирекция в Министерство на икономиката и от АДФИ. Комисията вече е назначена с моя заповед от 17 май и тя вече има за задача не само да говори с надзорния съвет, но реално да изиска всички документи за всички кредити над 1 млн. лв.

Отделно искам да направя напълно прозрачни срещи. В ролята си на министър аз не представлявам себе си, а българското общество, и затова другата седмица ще извикаме всеки един от надзора на обществено изслушване, като там ще задаваме важните въпроси и ще искаме обяснение за осемте големи кредита, които лично мен ме стреснаха. Надявам се и представители на тези осем компании да бъдат така добри да дойдат до министерство на икономиката и да ни обяснят за техните кредити. Ако ние сме се заблудили, а те са експортно ориентирани с висока добавена стойност и искат да излязат на световните пазари, но по някаква причина не могат да се кредитират от частните търговски банки, да го разберем. Идеята ми е да няма разговори на четири очи и в затворени стаи, а всичко да бъде прозрачно, онлайн, пред комисия от експерти, които искам накрая да ми дадат един доклад, който също ще бъде качен в новата секция на сайта на министерството зад бутона "Прозрачност". Така и журналисти, и всеки, който желае, ще може да го прочете, като единствено много ще внимаваме да не нарушим закона за банковата тайна. Затова и сега не даваме детайли за точните движения на парите, а общите щрихи, които са важни за широката публика.

Колко са кредитите над 1 млн. лв., които трябва да се разгледат?

Още не знам, видял съм само справка за най-големите кредити, от която светна лампата. Това ще бъде изследвано от комисията.

За много от тези големи експозиции от години има медийни публикации. Има ли някаква следа в икономическото министерство те да са предизвикали притеснения или реакция?

Аз не намерих нищо до този момент, което да показва някакъв тип одит или запитвания за тези кредити - как са отпуснати и как допринасят за целта й. Аз лично се запознах с журналистическите разследвания по темата, включително и с голяма част от тези, публикувани във вашата медиа. Това, което ме притесни, е, че в тях се описва индиректна връзка с г-н Делян Пеевски при четири от тези компании. Доколкото знам, декларираните крайни собственици са други, но четейки разследванията, се вижда такава връзка. Това е едно от другите неща, които ще се опитаме да изследваме.

Бихте ли поканили и г-н Пеевски на публично изслушване?

Задължително, ако видим формална връзка. Искаме да поканим представители на фирмите, но ако можем да поканим и хората, които действително вземат решения, задължително ще го направим.

Считате ли, че извън проблема с целесъобразността на тези кредити има и такъв със законосъобразността им?

Засега единствено знаем размера на експозицията и фирмите. Начинът, по който са финансирани, и условията ще са част от работата на комисията. Засега нямам такива сведения, но бих се притеснил не само за законовата, а и за икономическата логика. Хубавото е, че банката е много ликвидна и капитализирана и това няма как да се превърне в ликвиден проблем за нея. Тук въпросът не е нейното здраве - в нея има повече пари, отколкото трябва да има, и това също е притеснително, защото това са публични средства. Проблемът е дали функцията на тази банка е да раздава кредити на средна стойност над 118 млн. лв. на едва 8 фирми.

През миналата година ББР беше използвана и в една операция за увеличаване на капитала на ПИБ, като имаше сериозна дискусия дали цената беше пазарна и т.н. Това ще бъде ли обект на проверката?

Всички следихме тази сделка. Ще видим, разбира се, дали е разкрито всичко достатъчно прозрачно и дали има нещо, което ни притеснява оттук нататък. В момента по-големият ми фокус са нещата, за които досега никой не знае отвъд няколкото журналистически разследвания. И то не толкова дали някой е направил нещо отвъд закона, а защо ние като данъкоплатци трябва да плащаме за този тип сделки. Целта не е да възкликнем "О, каква лоша банка!", а в тези два месеца да променим устава и логиката за ББР. Моята визия за нея е, че основната й функция трябва да е даване на гаранции към търговски банки, така че те да кредитират малките и средни предприятия и по този начин да активизира частния капитал и да се заложат риск-оценителите в частните банки като контролен механизъм. А ако има все пак заеми, които да се дават директно към фирми, да сложим ограничение - трябва да видим къде точно би било, но със сигурност не повече от 3 млн. лв. Част от нашите два месеца ще са не само за разследване, а и за промяна на стратегията и публичното й обявяване, така че оттук нататък, който иска да променя и отново да дава големи кредити, да трябва поне публично да го смени и мотивира.

ББР има не само собственик, а и регулатор и евентуални проблеми с големи експозиции би трябвало да са засечени от банков надзор. Говорили ли сте с БНБ по темата?

Да, говорихме с тях. Техният мандат е по-различен - банкова стабилност, а не ефективност на усвояване на средствата. И тук трябва да се разбере, че от страна на БНБ тази банка е повече от изрядна. В нея има толкова ликвидност, колкото никоя частна банка не поддържа, защото това не е ефективно. Затова от гледна точка на БНБ тази банка не е проблемна и има прекалено много кеш и капитал и погледът на централната банка стига дотам. В което са прави - собственикът на капитала трябва да следи къде отива капиталът, а не централната банка.

Вече заявихте намерения за промени в ръководството на ББР - подадени ли са имена за одобрение в БНБ?

Самите смени, ако има такива, ще бъдат направени, след като се завърши докладът. Няма да избързваме. Но за да сме готови, ако се наложат смени, сме подали потенциални хора за надзорния и за управителния съвет, за да има одобрение за всеки от тях. Подготвяме този отбор, който обаче няма да бъде приложен, докато не протече проверката. Ако се установи, че някой си е вършил работата и няма директна вина за това, което се е случвало, ние не сме тук за да сменим всички. Ако обаче констатираме реален проблем, ще имаме готов одобрен екип, който няма да се бави.

В телевизионно интервю вашият предшественик на поста Лъчезар Борисов, който е бил и председател на надзорния съвет на ББР, изказа хипотеза, че сте били подведен и че по негова оценка всички тези кредити са изрядни и са нормална част от дейността на банката. Искате ли да го репликирате?

Само мога да кажа, че имаме силата на прозрачността. Вече можете да видите на сайта на министерството въпросните фирми с общата експозиция 946 млн. лв. Слушах интервюто му и то беше малко като игра на цифри. Ако гледаш броя на компаниите, наистина 99% са малки - образно казано дори 100 хил. кредита по 10 хил. лв. срещу 8 по над 100 млн. лв. наистина бройката е много по-голяма. Но за мен въпросът не е колко малки предприятия са финансирани, а каква част от капитала, който е в голямата си част от нашите данъци, е вложен в несвойствени за банката дейности. Летвата не трябва да е дали в тази банка е свършена някаква добра работа, а има ли проблеми и затова публично сме оповестили тези осем най-големи експозиции. Затова няма да влизам директно в реплика, но всяка информация ще бъде предоставена публично в специалната секция на сайта ни.

Има ли други тъмни зони към икономическото министерство?

Моята цел не е да хвърляме черни новини, а да откриваме проблеми, които да решаваме в периода ни от 60 дни. Така всеки проблем искам да завършва с краен резултат, който е положителен.

Следващата комисия, която сме назначили в понеделник, е за Държавната консолидационна компания (ДКК), която ще обхване и всички дружества под нея - от "Монтажи", които се занимават с язовирните стени, през военно-промишления комплекс, до "София тех парк". А ДКК, зарадвах се да разбера, вече готвят уеб страница, за пръв път в тяхната история, и следващата седмица тя ще е готова.

В ДКК ще вкараме екип, който да види всички външни поръчки над 500 хил. лв. Изискал съм договорите на всяка от дъщерните държавни компании, която е сключила договор с външни контрагенти и комисията ще проверява съответствие, правомерно използване на средствата Подходът е точно като един добър собственик на компания, затова искам да се отчетем пред нашите инвеститори - всеки български данъкоплатец, дали парите им се използват ефективно. Допреди една седмица аз бях в частния бизнес и си плащах данъците, знам колко трудно се изкарват тези пари, колко трудно е да пробиеш на един международен пазар, да изкараш не само за своите работници, но да имаш и печалба и да платиш данък. Този данък е много важно къде отива. И през идните два месеца всичко, което зависи от Министерството на икономика - ще светим и ще виждаме как е възможно да се преструктурира, така че след нас дори някой да иска да се върне в тъмнината, да го направим по-трудно.

Години не сме виждали нито веднъж публично директорите на ДКК. Там възможна ли е промяна?

Искаме всичко да върви според закона. Дори да виждаме, че функционирането не е оптимално, не можем да пристъпваме закона. В случая с ДКК те са преминали през конкурс и не могат да бъдат сменени. Но това, което може да се случи, е прозрачната отчетност. Ще ги извикаме, като ББР, на публично изслушване пред комисията със задаване на въпроси и така цялата общественост да се запознае.

Като бизнес човек каква бизнес логика виждате в събирането на толкова разнородни дейности в този холдинг? Каква е логиката той да съществува като втора инстанция между дружествата и министерството?

До този момент не съм открил смисъл. Не виждам защо тези компании не са на директен контрол от министерството.

Не виждам и причина за големия държавен комплекс от 90 хил. кв. метра, който ДКК започва да проектира в "София тех парк". Планът е бил строител да е държавната "Монтажи", а инвестицията изглежда от порядъка на 100 млн. лв.

Когато ни трябва възстановяване на икономиката, за малкия и средния бизнес не е важно да построим държавна сграда с 90 хил. квадрата. Решението е било взето от предишния министерски съвет. Сега искам да проверим дали може да бъде спряно. Защото от името на данъкоплатците не трябва в този момент 100 млн. лв. да отиват в сграда.

Извън прозрачност и по-добро управление на нашите данъци, какво може да очаква бизнесът от ас? Предвиждате ли да насочите някакъв ресурс към фирмите тези два месеца?

С министъра на финансите в момента правим анализ колко ресурс има за потенциални програми за подкрепа. Ясно осъзнаваме, че влизаме в нов етап - преодоляване на епидемиологичната обстановка, което предполага възстановяване на истинския бизнес. За мен мерките трябва да се променят от спасяващи, които служеха фирми да не умират заради затварянето на държавата, към мерки, които дават на бизнеса сили да си стъпят отново на крака, с посока нови инвестиции, нов растеж. До дни трябва да излезем с готови мерки.

Какви ще са?

За нас е важно да са максимално гъвкави и бързи, без излишна бюрокрация, и да е на максимално пазарен принцип. Идеята ни е помощта да е чрез гаранции през търговските банки. Като ще съгласуваме с бизнеса, с банките, но и ще е с най-бърз темп, за да имат фирмите достъп до свеж капитал.

И нещо, което ме изненада - аз съм очарован от администрацията в министерството. Скоростта, с която за пет дена се придвижиха всички тези заповеди, комисии, доклади. И в събота, и в неделя и вечер имаше хора, които работеха, за да се случат тези неща. Това разби за мен мита за тромавата бюрокрация. Има много кадърни хора в администрацията. Въпросът е какви задачи им се дават?

Интервюто взеха Николай Стоянов и Теодора Василева