Правителството форсира продажбите на ДЦК със сумарно 1.5 млрд. лв. от септември насам

Държавата обяви нов аукцион на ДЦК за 500 млн. лв., а от пазара очакват покачване на доходността

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Правителството ще опита да пласира втора порция облигации за 500 млн. лв на вътрешния пазар, само две седмици след като успешно дебютира с толкова голям обем 5-годишни ДЦК при -0.02% доходност. Разликата е, че на аукциона следващия понеделник ще се предложат 10-годишни бондове, от които последно през септември бяха пласирани 300 млн. лв. при 0.2% доходност

Операцията следващата седмица ще е интересна по няколко причини. Ако емисията е успешна, от началото на годината ще се натрупат 2.3 млрд. лв. нов брутен дълг, като 1 млрд. от него ще е само в рамките на две седмици а от началото на септември - 1.5 млрд. лв. Подобно струпване, особено без оповестен емисионен календар, води до известно напрежение и тежи на пазара. При последната емисия например институционалните инвеститори като пенсионни фондове и застрахователи останаха в страни, а банките изкупиха почти 94% от цялата емисия.

Те продължават да разполагат със значителна свръхликвидност, която е трудно да се пласира и носи разходи - ако банките държат средства в БНБ над минималните задължителни резерви, те се таксуват с 0.7%. Същевременно обаче ръста на депозитите в последните средства се забавя, така че вероятно някои банки ще са по-склонни да съхраняват ресурс за кредитиране, което пък се ускорява. Това може да релектира в понижен интерес към аукциона и в повишение на доходността - на миналия аукцион за 5-годишните книжа офертите бяха за 612.6 млн. лв. и надвишаваха предложените 500 млн. лв. едва 1.23 пъти. Това е най-ниският коефициент на покритие от началото на годината и показва умора на вътрешния пазар поема местни ДЦК.

За 10-годишните книжа през септември доходността беше +0.2%, но сега очакванията са за леко покачване, според дилъри с които "Капитал" разговаря. Фондовете участваха с малък дял на предния аукцион, тъй като реално имат алтернативи за по-висока доходност, като акции и облигации на държави с аналогичен профил като България. Румънските 10-годишни евробондове са с доходност от 2.25%, хърватските са с 1.05%, унгарските с 0.75%. За банките тези потенциални инвестиции по-скоро не са опция тъй като покупките на ДЦК в чуждестранни валути се третират с по-високо рисково тегло, което се отразява негативно на капиталовите им показатели. Българският евробонд с падеж септември 2030 се търгува на +0.52%.

Остават и въпросите защо страната не излезе на международните пазари, където условията все още са добри. Дилър на международните пазари коментира, че България в момента спокойно може да вземе 1 млрд. евро при доходност от 0.6% - по-висока от вътрешния пазар, но сумата се взима на веднъж. Предизборната ситуация обаче очевидно възпира служебното правителство да набира пари от вътрешния пазар - често темата за поемане на дълг бързо излиза от експертното русло и се ползва за политически цели. Най-малкото фразата милиарден нов "външен дълг" би се ползвала по всевъзможни начини по партийните линии, въпреки че това вече е практически заложено и одобрено в бюджета. Правителството има нужда от зареми, с които частично да финансира очаквания дефицит, както и да осигури ресурс за падежираща голяма емисия външен дълг през март догодина в размер на 1.25 млрд. евро.

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    popopo avatar :-?
    popopo
    • - 2
    • + 3

    Освен за имидж, какви са другите ползи от външен дълг?

    Има свободни средства в страната, защо да не се използват за ДЦК.
    Лихвата е по-ниска, което също е добре.
    Няма валутен риск.
    Така, че не виждам проблем да има по-голям вътрешен дълг и по-малък външен.

    Нередност?
  • 2
    mhm55393364 avatar :-|
    Крема
    • - 1
    • + 2

    Не е само до имидж, ще доведе до евентуално до по-голяма ликвидност на българските облигации, което автоматично значи по-ниска лихва. А в статията сравняват лихвата за 1млрд. емисия на външния пазар срещу 500 млн на въттрешния. Естествено, че лихвата за 500 млн е по-малка, защото трябва да се пласират по-малко облигации.
    До коментар [#] от "":


    До коментар [#] от "":

    Нередност?
  • 3
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 2
    • + 3

    Вече няма и кой от правителството да излезне да обясни защо се теглят тези пари, как така се теглят, за какво ще се използват. Нали Спецов им беше събрал 2 милиарда приходи, акциза от горива е рекордно висок, бизнеса плати данъците си след юли заради пандамията, инфлацията е висока и приходите са по-големи, взеха се пари от инфраструктурните проекти и се замразиха. За какво трябва да се теглят сега пари?? Верно хората и най-вече младите са изманипулирани, че кръволакът Боко е корумпиран, че ги краде, че пълни чекмеджета, че купил къща в Барселона, че всичките им проблеми идват от Боко им, че ако не беше Боко сега тук щяхме да сме цъфнали и вързали. Те не помнят какво беше преди Боко, на какво приличаха градовете ни, каква беше покупателната ни способност, какви ни бяха заплатите, безработицата, престъпността. За това сега лесно ги манипулират. На тези новите и на Радев всичко им е простено и никой не им търси сметка, защото видите ли те с голи гърди се борят срещу мафията и могат да нарушават и Конституция и да си правят всичко. Но някрая се вижда, че точно тези младите чалгаджии на Трифонов и младите, които се подвеждат от ДБ и такива като Киро им ще платят сметката за всичко в бъдеще. Вече 1.5 милиард им тежат на гърба заеми!

    Нередност?
  • 4
    popopo avatar :-|
    popopo
    • + 2

    До коментар [#] от "":

    Не е ли по-важно, че лихвата е по-ниска, а не каква е ликвидността и какъв е размера?

    Нередност?
  • 5
    mhm55393364 avatar :-|
    Крема

    Естествено, че лихвата е важна, но по-голяма ликвидност означава по-ниска лихва, когато международните инвеститори познават България като емитент, пък и да си кажем честно, стоим по-добре от Полша, Румъния и Хърватия заради липсата на валутен риск.
    Размерът на емисията е от значение за лихвата - под 500 и над 500 млн обикновено излизат с по-голяма лихва.
    До коментар [#] от "":

    Нередност?
Нов коментар