Тъмните дупки на българската карта
Кои области се оказаха много по-малки от очакваното след преброяването и какво ще правим с европейските пари
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Представете си, че сте ръководител на голяма компания. Имате огромен екип с много подекипи и всяка година подготвяте стратегията и бюджета си, като определяте конкретно финансиране, за да изпълняват задачи.
Сега си представете, че за последно сте броили хората в тези екипи преди десет години и на тази база още разпределяте задачи. Нямате никаква идея какво става, нито колко хора има в тях. Може би някои екипи се разпадат, а хората им масово отиват в чужди компании? Може би други са твърде раздути и пречат на останалите? Може би някои екипи се справят добре, но имат нужда от помощ?
Твърде опростено, разбира се, е да се сравнява държавата с компания. Но добивате идея защо преброяването е толкова важно и защо много държавни и общински системи се базират на него. От последния път, когато се брои, България се стопи с 844 хил. души.
Също така добивате представа защо например държави като САЩ всяка година вършат извадкови проучвания, с които следят внимателно какво става. Защото според данните, които имахме до миналата година, трябваше да сме намалели "само" с 448 хил.
В края на 2020 г. НСИ прогнозира, че населението на България е 6.9 млн. души. Преброяването през септември обаче показа огромна разлика, която е по-интересна, ако се разбие на местно ниво.
Кой губи
"Капитал" преизчисли последните налични данни за прогнозно население от края на 2020 г. спрямо предварителните от преброяването по области. Като вземем предвид съществения факт, че в разликата влиза и отрицателният прираст за 2021 г. (който тепърва ще става ясен, защото няма окончателни данни за изключително високата смъртност), останалото означава нерегистрирано население, което в последните десет години е напуснало дадените области.
Областите, където са "изчезнали" най-много хора за периода 2020 - септември 2021 г., са Кърджали, Добрич и Шумен, следвани от Търговище и Русе.
Не става дума за малки разлики. Кърджали например е с 20% по-малка от очакваното. Русе почти с 15%. Областта, която е загубила най-много неотчетени хора в реално изражение, е Бургас - почти 50 хил. души (виж таблицата).
Това води след себе си сериозна нужда от преосмисляне на някои програми и бюджети.
Какво се променя
Да започнем оттам, че България е заложила други числа във всичките си прогнози - тези, с които например в момента оправдава новите европрограми. Дори самите региони за планиране вече не отговарят на нужните условия: минималният размер на регион в NUTS3 - което е най-високото ниво в европейската класификация, например е 800 хил. души. Новите сметки показват, че два от шестте региона - Северозападен и Северен Централен, не отговарят на тези условия, а третият на север - Североизточен, е само на 5 хил. души от границата. За първите два беше ясно дори преди преброяването, че имат проблеми с отговарянето на условията, но това, че третият също се е сринал драматично, е новина. Единствената област там, заради която той продължава да се държи над 800 хил. души, е Варна.
С други думи, тъй като новите програми трябва да бъдат одобрени тази година, в следващите 9 години ще харчим пари по карта, която вече не съществува.
В бюджета за тази година това също няма да бъде отразено, но следващата - със сигурност. "В бюджета се приема една формула, която разпределя парите по общини, където има индикатори като километри пътища, население и т.н. Спрямо тях се определят делегираните услуги. Те нямат време да го променят тази година", смята Георги Ангелов от "Отворено общество". Но от следващата година освен парите за общините ще трябва да се променят и някои приходни пера - такса смет например ще трябва да се смята на различна база и на повечето места ще поскъпне.
1 коментар
Картата е резултат от политиката през последните 30г. на базираните в София правителства. Като става въпрос за разходи от ЕС фондовете, ще напомня че 95% от средствата в ОП “Транспортна инфраструктура” се изхарчиха в Южна България. 85% от тях в ЮЗ район по NUTS-2. /не е 3 както сте наюисали в статията/. И 70% от тях в области София и София град.
Също така за да се изхарчат по този начин парите, правителствата на ГЕРБ начело с баш кмета на София и премиер Борисов, целенасочено запазиха сегашното разпределение по NUTS-2 непроменено и София отново продължава да е в ЮЗ район. Всички останали държави в ЕК отдавна са извадили столиците си в отделни райони. Чакаме анализ на журналистите на Капитал за последствията.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.