Интервю | Кристалина Георгиева: Препоръчваме България да преразгледа системата на плоския данък

Ние очакваме страни, засегнати от повишаването на цените на храните и енергията и влошаването на финансовите условия, да се обърнат към Международния валутен фонд за подкрепа и имаме готовност да я осигурим.

Как трябва да се адаптира българският бизнес в условията на нова желязна икономическа завеса, която се очаква да продължи с години?

Надявам се, че войната ще приключи скоро. Перспективите за развитие на света обаче, остават крайно несигурни. В тази обстановка със сигурност е важно да се гарантира енергийната сигурност, както в близко бъдеще, така и в дългосрочен план. В по-общ план, справянето с дългогодишните структурни предизвикателства, пред които е изправена българската икономика, е необходимо за процъфтяването и развитието на бизнеса и за повишаването на жизнения стандарт на всички българи. Ключови приоритети са подобряването на здравеопазването, образованието, социалната закрила, инвестициите в инфраструктура, укрепването на управлението и напредването на екологичния преход. Българският бизнес има своята роля в тази икономическа трансформация, която може да бъде осъществена чрез тези реформи.

Като имате предвид световните нива на инфлация, смятате ли, че затягането на паричната политика от страна на основните централни банки е закъсняло? До какви нива трябва да се повишат лихвените проценти, за да се контролира растежът на цените?

През последните месеци общата инфлация в повечето страни рязко се повиши, главно поради продължаващите прекъсвания във веригите на снабдяване и същественото нарастване на цените на енергията и храните. Основната причина за закъснялата реакция на много от централните банки е преждевременно обявения успех срещу ковид и шокът от войната в Украйна. С появата на ваксините имаше очакване за бързо възстановяване на баланса между предлагане и търсене, което за съжаление не се случи. Напротив, войната създаде нов тласък на цените и наложи бърза и решителна преоценка на паричната политика.

Темпът на нормализиране трябва да остане гъвкав, за да се отчитат постъпващите данни и изключително високата степен на несигурност, свързана с войната. В крайна сметка обаче, нормализирането на паричната политика трябва да продължи, докато не се създадат условия, които ще позволят на големите централни банки да постигне средносрочната си инфлационна цел.

Що се отнася до Съединените щати, на първо място важно е да се отбележи, че благодарение на силната подкрепа на паричната и фискалната политика САЩ постигнаха забележително възстановяване след сътресението в резултат на пандемията от ковид, като безработицата се понижи до нивата отпреди пандемията. Това бързо възстановяване обаче е съпроводено с рязко нарастване на заплатите и цените в номинално изражение, което поставя пред Федералния резерв трудната задача да върне инфлацията до целевото равнище от два процента.

Тъй като през втората половина на миналата година ценовият натиск се разшири, Федералният резерв ясно оповести решението си да ускори темпа на премахване на паричната подкрепа. Това включва повишаване на лихвения процент по федералните фондове, предоставяне на предварителни насоки за по-високи бъдещи лихвени проценти и намаляване на бюджетните разходи. Неотдавна Федералният резерв обяви повишаване на лихвения процент с 50 базисни пункта и даде сигнал за бъдещи, по-значителни в първоначалния етап, увеличения на лихвените проценти, което е уместно предвид тежестта на инфлационния проблем. Продължаването на политиката на предоставяне на ясни предварителни насоки, които реагират пропорционално на промените в данните, ще спомогне за запазване на инфлационните очаквания. Все пак трябва да имаме предвид, че връщането на инфлацията към целевите стойности ще отнеме известно време, особено предвид натиска върху цените на храните и енергията, с който светът се сблъсква в момента поради войната в Украйна.

В еврозоната ЕЦБ вече започна да ограничава облекченията на паричната политика, като прекрати Програмата за спешно закупуване на активи при пандемия и намали темпа на нетните сделки по програмите за придобиване на активи. Управителният съвет на ЕЦБ посочи, че очаква да приключи програмите за закупуване на активи през третото тримесечие и впоследствие да увеличи базисните си лихвени проценти.

Как ще се отрази този процес на развиващите се икономики? В кои региони виждате по-висок риск от стагфлация?

Най-застрашени са страните, които все още не са достигнали пред-пандемийното ниво на растеж, а в същото време са вносители на горива и на храни, или са тясно обвързани с руската и украинската икономики. В много страни с възникващи пазари и развиващи се икономики инфлацията се превърна в основен проблем и се очаква да остане висока. Там рискът от стагфлация значително се повиши.

Още преди войната разходите за живот рязко нараснаха, особено поради повишаването на цените на суровините. Свързаният с войната недостиг на доставки значително ще засили този натиск, най-вече чрез повишаване на цените на енергията, металите и храните. Повишаването на цените на храните и горивата също може да увеличи риска от социални вълнения.

Днешната ситуация обаче се различава съществено от стагфлацията през 70-те години на миналия век. Петролният шок е по-слаб, петролната интензивност на производството и индексирането на трудовите възнаграждения са по-ниски и независимостта и доверието в централните банки са по-високи.

Въпреки това за редица икономики на страните с възникващи пазари процесът на затягане на световните финансови условия, при който централните банки повишават лихвените проценти, за да се борят с инфлацията, ще забави растежа.

"Държавите с висок държавен дълг, които са по-уязвими спрямо повишаването на лихвените проценти, вероятно ще трябва да направят по-труден избор и може да се наложи да коригират по-бързо публичните си финанси." Източник: МВФ

По време на пандемията посланието на МВФ към правителствата беше: "Харчете!" Сега обаче отмяната на извънредните мерки и помощи в много страни изглежда трудно. Смятате ли, че тези мерки могат да бъдат бреме за публичните финанси и да предизвикат кризи в дългосрочен план?

По време на пандемията правителствата предприеха безпрецедентни, но необходими действия, за да защитят живота и препитанието на хората. Тези действия предотвратиха по-дълбока икономическа рецесия и още по-голямо нарастване на бедността. Призивът на МВФ за "харчене" беше придружен от също толкова важен призив за прозрачност и добро управление на публичните средства ("пазете разходооправдателните документи"). И не малко страни наистина постигнаха подобрение, както показа публикуването на одитирани финансови отчети. Успехът на реакцията срещу пандемията обаче беше съпроводен и от големи дефицити и рекордно високи дългове. Когато икономиките се възстановят и условията в сферата на общественото здраве позволят това, правителствата следва постепенно да отменят въведените извънредни мерки. Всъщност не малко от свързаните с пандемията мерки вече в голяма степен са оттеглени в много страни. В резултат на това дефицитите намаляват, а дълговете се понижават от рекордните нива в много развити икономики и нововъзникващи пазари. Очакваме с течение на времето фискалните дефицити да се върнат към равнища, близки до тенденциите отпреди пандемията, въпреки съществуващата голяма несигурност и различията между отделните държави.

Въпреки това държавите ще трябва да се справят с наследството от пандемията. Политиците ще трябва да се ориентират в среда, характеризираща се с повишена инфлация, високи нива на дълга и по-строги бюджетни ограничения, тъй като централните банки повишават лихвените проценти, като същевременно трябва да се справят и с икономическото въздействие на войната в Украйна. Препоръчваме на правителствата да разработят стабилни и надеждни средносрочни фискални рамки, които да балансират между необходимостта от подкрепа за най-уязвимите и свеждането на дълга до по-безопасни нива с течение на времето. Това ще изисква мерки за мобилизиране на приходите, определяне на приоритетните разходи и подобряване на ефективността. Такива политики ще подпомогнат и усилията на централните банки за ограничаване на инфлацията. Държавите с висок държавен дълг, които са по-уязвими спрямо повишаването на лихвените проценти, вероятно ще трябва да направят по-труден избор и може да се наложи да коригират по-бързо публичните си финанси.

Защо световните икономически кризи се случват все по-често и откъде очаквате да дойде следващата?

Последните два икономически шока са резултат на външни фактори и трябва да сме готови за такива шокове и в бъдеще. Следващата криза може да бъде предизвикана от някой от различните рискове, пред които е изправена световната икономика. Ескалация на войната в Украйна и свързаните с нея санкции биха отслабили допълнително възстановяването и потенциално биха увеличили социалното напрежение в държавите. Войната крие и риск от засилване на геополитическото напрежение и широката фрагментация, които започнаха да се проявяват още преди пандемията. По-нататъшно нарастване на инфлацията би могло да доведе до затягане на финансовите условия, което от своя страна ще окаже допълнителен натиск върху държавите с голям дълг. Възможно е също така да се стигне до възобновяване на пандемията, може би подхранвано от нов и по-смъртоносен вариант, докато по-рязко от очакваното забавяне на растежа в Китай би имало значително въздействие както на местно, така и на глобално равнище. И на последно място, глобалната заплаха от изменението на климата няма да изчезне и трябва да бъде преодоляна. Всички тези рискове показват необходимостта от решителни политически мерки и преосмисляне на икономическата политика, така че да гарантираме по-голяма устойчивост срещу по-чести и неочаквани шокове.

България има възможност да се възползва от кредитен ресурс от над 4 млрд. евро от Европейския план за възстановяване, но все още дори не е подала молба за отблокирането им. Според Вас има ли смисъл страната да използва този ресурс, гарантиран от ЕК, и ако да - в какво би имало смисъл да се инвестират тези пари?

Очаква се България да получи значителни по размер безвъзмездни средства от Next Generation EU - 6,3 млрд. евро по Механизма за възстановяване и повишаване на устойчивостта [и общо 7,5 млрд. евро (равняващи се на 12 % от БВП)], които трябва да бъдат изразходвани до 2026 г. Разходването на тези средства по най-добрия начин в този сравнително кратък срок само по себе си е предизвикателство.

Въпреки че социалните и инвестиционните нужди на България са огромни, приоритет за страната е да подобри капацитета си за ефективно разходване и управление на безвъзмездните средства, вместо да търси нови заемни средства. Нашето изследване показва, че чрез подобряване на управлението на публичните инвестиции България може да постигне същия резултат в областта на публичните инвестиции с по-малко разходи, като това намаление се равнява на 1.8 процента на БВП на страната.

В доклада от последната си мисия в България МВФ препоръчва на страната да се откаже от плоския данък. Какви са плюсовете и минусите на подобна стъпка и защо според вас това би било положителна стъпка?

Всъщност ние препоръчваме България да преразгледа системата на плоския данък. Що се отнася до плюсовете на тази стъпка, преразглеждането на ниската плоска ставка на данъка върху доходите на физическите лица би могло да спомогне за генерирането на повече приходи, които да се използват за посрещане на големите социални и икономически нужди на страната. Важно е да се отбележи, че тя би могла да бъде и мощен инструмент за намаляване на огромното неравенство в доходите чрез по-голямо преразпределение. Прави впечатление, че България има най-слабо преразпределителната данъчна система в Европейския съюз, въпреки преобладаващото в обществото голямо подоходно неравенство. Що се отнася до минусите, плоският данък има предимството на семплостта и това, че е лесен за прилагане. Тъй като се прилага от дълго време, той се разбира и приема добре от хората. Като цяло смятаме, че отказът от преразглеждане на системата на плоския данък би бил пропусната възможност, като се имат предвид икономическите и социалните ползи, които то може да донесе, докато разходите, свързани с преминаването към нова система, биха били временни.

На 17-ти май Ви беше връчена почетна степен от УНСС за работата Ви във финансовите институции и постиженията Ви в областта на икономиката, изменението на климата и устойчивото развитие на световно равнище. Според Вас и Вашия опит настоящият момент ли е най-голямото предизвикателство от началото на работата Ви в международните организации и защо?

За мен е изключителна чест и мотивация за по-нататъшната ми работа да получа почетна степен от моята Алма матер - УНСС. Ценя я особено много в този сложен момент за световната икономика, а това ще рече и за моята работа. Предизвикателствата са действително несъпоставими с предишни кризи - трябва да се справим с последствията на два последователни и застъпващи се шока, които ни сполетяха в рамките на само две години. Първо, пандемията: тя преобърна живота и икономиките ни с главата надолу и все още не е приключила. Второ, войната: опустошителното за украинската икономика нахлуване на Русия в Украйна носи отрицателни последици по целия свят. Над всичко стои човешката трагедия - страданията на обикновените мъже, жени и деца в Украйна, огромният брой разселени хора, както и бедните по света, които трябва да плащат за скъпа енергия и храна. Икономическите последици от войната, високите нива на дълга, инфлацията - всичко това допринася за сложността на ситуацията. В същото време проблеми като нарастващото неравенство в света и климатичната криза изискват политическо внимание и сериозни икономически мерки. Светът днес е силно взаимосвързан, но е под заплахата от разпадане на глобалното сътрудничество, което е лоша новина за стремежа към по-висок стандарт на живот. Единственото ефективно средство за преодоляване на тези рискове е да работим заедно, да предпазим света от фрагментацията на геополитически и икономически блокове, която ще ни направи по-слаби в лицето на будещи кризи и по-бедни.

Интервюто взе екип на "Капитал"