"Няма пари в хазната" или какви са рисковете за бюджета

Вече няма безплатен дълг

Краткосрочните рискове са свързани с покачващите се лихви и съответно цена, на която държавата се финансира в момента, за което всъщност се опитваше да говори Борисов. Последните емисии ДЦК на вътрешния пазар показаха слаб интерес, комбиниран с бързо покачващи се доходност и оценка на риска. Заложеният дефицит за 2022 г. е 6.2 млрд. лв., падежиралите през годината външен и вътрешен дълг са над 2.5 млрд. лв., така че финансовото министерство се нуждае грубо от около 8.5 млрд. лв. От началото на годината обаче са набрани около 6.65 млрд. лв., така че поне на пръв поглед изглежда, че ще е нужен още дълг. Все пак засега няма проблем с приходите, някои разходи се бавят и не е изключено отрицателното салдо да е по-ниско, т.е. да е нужен по-малко дълг.

В малко по-дългосрочен план обаче поне засега се очертават още няколко години с бюджетни дефицити. А както казва Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика - всеки нов дълг ще идва с ежегодни разходи за лихви, които всеки бъдещ министър на финансите ще трябва да осигури, преди да дава пространство за пенсии, заплати или болници. А лихвите ще растат още - в опит да овладеят галопиращата инфлация Федералният резерв на САЩ и ЕЦБ продължават да покачват основните лихви и очакванията са това да се случва поне до пролетта догодина.

"Това означава, просто казано, че бъдещото управление - избрано или назначено, защото не е изключено политическата криза да се задълбочи след изборите - не трябва да живее с илюзията, че може да харчи неограничено. Пазарът ще смачка много бързо всяко намерение за увеличаване на бюджетния дефицит с лихви далеч над 4%, още повече при политическа нестабилност без ясна визия за реформи, растеж и фискално управление", заявява Богданов.

И бюджет без дефицит няма

В същото време служебният финансов министър Росица Велкова вече обяви, че ако не се предприемат някакви мерки за свиване на разходите, догодина потенциалният бюджетен дефицит ще е 11.3 млрд. лв., и то без да се вдигат заплати или пенсии извън предвиденото. Дори и сметките да са твърде консервативни, очакванията са още през тази зима еврозоната да влезе в рецесия, а това ще се отрази и на българската икономика, и на приходите на държавата. В допълнение - вече има и забавяне в изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост. Догодина оттам се чакат около 2 млрд. евро. През пролетта предстоят и падежи на външен и вътрешен дълг за около 3 млрд. лв.

На този фон независимо дали има някакво правителство или пък се гласува изготвен от служебния кабинет проектобюджет, ако популизмът в парламента надделее и разходите се раздуят още повече, вероятността дефицитът в бюджета да стане над допустимия, се увеличава. Съпредседателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев например обясни още в нощта на изборите, че те искат да водят социална политика, която не съвпада с разбиранията на десните партии. Борисов му апострофира, че и той обича пенсионерите и че в името на съставяне на правителство дори са готови да приемат социалните мерки на ПП.

Ако няма правителство пък е силно вероятно да се повтори това, което се случи при гласуването на актуализациите на бюджет 2022 и 2021 в парламента - масов предизборен популизъм и пари за всички. Резултатът обаче ще е постепенно влизане в спирала от измамен ръст на пенсии и заплати, последван от хронични дефицити и все по-скъп дълг, с който да се финансират. А с такава политика дори и да успеем някак по чудо да се вместим в критериите за еврото, едва ли някой ще ни иска там.