Петър Андронов: Основният сценарий е "мека рецесия" (видео)

Белгийската KBC очаква Федералният резерв да продължи покачването до около 5-5.25%, а ЕЦБ ще стигне до 3-3.25%

"Настоящата зима ще бъде тежка за Европейския континент, но по-тежка ще бъде следващата", прогнозира председателя на надзорния съвет на ОББ Петър Андронов, който ръководи международния бизнес на белгийската KBC.
"Настоящата зима ще бъде тежка за Европейския континент, но по-тежка ще бъде следващата", прогнозира председателя на надзорния съвет на ОББ Петър Андронов, който ръководи международния бизнес на белгийската KBC.
"Настоящата зима ще бъде тежка за Европейския континент, но по-тежка ще бъде следващата", прогнозира председателя на надзорния съвет на ОББ Петър Андронов, който ръководи международния бизнес на белгийската KBC.    ©  Надежда Чипева
"Настоящата зима ще бъде тежка за Европейския континент, но по-тежка ще бъде следващата", прогнозира председателя на надзорния съвет на ОББ Петър Андронов, който ръководи международния бизнес на белгийската KBC.    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • KBC залага на 0.7% ръст на БВП в България през 2023 г.
  • Доходите вече не компенсират скока на цените в Европа, а това е рецепта за социално недоволство
  • Несигурността е толкова висока, че всяка прогноза подлежи на ревизии

Основният сценарий, с който работят аналзиаторите на белгийската KBC е "мека рецесия", който към момента се оценява на 60% вероятност. Опасността тя да стане по-дълбока е 35%, а шансът за по-оптимистично развитие е едва 5%, като определящо за тези развития би било развитието на войната в Украйна - ескалация или примирие. Тази едра картина очерта главният изпълнителен директор в направление "Международни пазари" на KBC Group Петър Андронов на конференцията "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал".

Ключови теми, от които зависи развитието ще са продължителността на конфликта, обезпечеността на Европа с газ, динамиката при основната и общата инфлация, фискалния и монетарния отговор на събитията. А несигурността е толкова висока, че всяка прогноза подлежи на ревизии.

"Миналата година казвах, че съм предпазлив оптимист с акцент на оптимист, а сега съм предпзалив оптимист с акцент на предпазлив", пошегува се Андронов.

Война поне до лятото на 2023

Според Андронов за съжаление не може да се заложи на скорошно приключване на конфликта, тъй като по оценките на западни военни експерти Русия има капацитет и арсенал да води война, по начина по-който го прави в момента, поне до средата на 2023 г. Същевременно и способностите на западните държави да подкрепят Украйна достигат критични стойности. Затова и банкерът приема за консенсус, че конфликтът няма да затихне поне още половин година, а може би доста по-дълго.

Газ има, но въпросът е следващата зима

Хранилищата са пълни над 95% и почти всички страни имат запази за поне стотина дни, така че опасенията за тази зима са далеч по-малко. "Настоящата зима ще бъде тежка за eвропейския континент, но по-тежка ще бъде следващата", прогнозира Андронов.

Тогава ще има две предизвикателствата. Първо, излизането на Китай от ковид ограниченията и връщането му на азиатските пазари на енергоносители ще вдигне цените и ще затрудни снабдяването на нашия регион. И второ, тази година резервите бяха попълнени на 40% с руски газ. Сега вече делът е под 15%, а вероятно ще падне и към 0%. Може обаче и тези притеснения да са преувеличени заради преструктурирането в Европа - възобновяване на дискусията за ядрената енергия, строителство на LNG терминали, а вероятно и потреблението на газ ще е по-ниско.

Растеж малко над нулата

На този фон прогнозите на KBC и за САЩ и за еврозоната са за две тримесечия спад на БВП (настоящето и първото на 2023 г.) и след това връщане на положителна територия. За цялата следваща година все пак банката очаква растеж в повечето водещи икономики (с изключение на Великобритания). За страните от ЦИЕ, където KBC присъсътва, прогнозите са в границите 0-0.8%, като за България е сред по-високите нива - 0.7%.

Андронов очерта и разликите в инфлационните тенденции в САЩ и Европа. Зад океана инфлацията се състои в голяма част от основна инфлация, която стои инатливо на високи стойности, но в последните месеци има намаляване на неосновната инфлация - тази която е привнесена от енергоносители и храни. Затова може да се очаква и че общата инфлация (последно 6.7%) ще намалява. В Европа до октомври продължава тенденцията на влошаване, а неосновната инфлация е преобладаваща. "От тази гледна точка задачата на ЕЦБ изглежда даже по-трудна", каза банкерът.

Освен това от посочените от него данни и в САЩ, и в Европа ръстът на заплатите се движи сравнително в тесни рамки с инфлацията. В последните месеци обаче в Европа има рязко изоставане като разликата скача до около 6 процентни пункта - т.е. доходите не компенсират скока на цените. "Това е рецепта за социално недоволство, за сериозни протести и нагнетяване на напрежение", прогнозира Андронов, според когото правителствата ще се окажат принудени да вдигнат възнагражденията. "Ако това се случи, основната инфлация ще бъде допълнително подсилена", добави той.

Още около 1.5 пункта затягане

Според Андронов предвид това би трябвало да се очаква ЕЦБ да е по-агресивна и тя да ползва 4% лихва, а Федералният резерв да е с 1.5%, но е обратното. Отделно в Европа продължава и силната фискална подкрепа за бизнеса и домакинствата за справяне с енергийната криза, които сумарно надхвърлят 500 млрд. евро. "Централните банки освен с наследството от монетарната си експанзия, трябва да се борят и с фискалната подкрепа, която влиза в икономиките", отбеляза той.

Очакванията на KBC са федералният резерв да продължи покачването до около 5-5.25%, а ЕЦБ ще стигне до 3-3.25%. Последните данни за спадове на инфлацията в еврозоната през ноември дават оптимизъм на пазарите, но според Андронов той е пресилен и няма да се запази.

Отделно в страните от ЕС с плаващи валутни курсове проблемите са по-изострени - заради нуждата да защитават валутите си те трябваше да вдигнат лихвите си по-рязко - до 13% в Унгария и 7% в Чехия.Това сега предизвиква и негативни странични ефекти като спад на кредитирането, свиване на валутните резерви, скокове на лихвите и ръст на необслужваните заеми.