Десислава Николова: Инфлацията в България премина пика и ще намалява

Но хубавата новина е, че България може да повлияе на този растеж и да го повиши. Според нашия модел при един оптимистичен, но и амбициозен сценарий на реформи потенциалът на икономиката може да достигне и надхвърли 4% на година. Но са нужни още сега сериозни реформи във всички сфери, които имат отношение към човешкия капитал, към частните инвестиции, към обществените инвестиции и към общата производителност в икономиката.

Какви конкретни реформи са най-спешни?

Най-вече тези, които са в сферата на образованието. За целите на нашия доклад проведохме изследване за т.нар. неравенства на възможностите в България. И се оказва, че има два основни фактора, които влияят на неравенството на възможностите - образованието на родителите и разликите в условията на живот между селските райони и градските райони. Тоест оказва се много важно къде е родено детето - над 50% от неговия бъдещ доход се определя от фактори, които са извън неговия контрол.

Мерките конкретно в образованието са належащи, но и ясни. Например такива са целенасочената работа за задържане на децата в училище, но също така и усъвършенстването на системите за ранно известяване за деца, които са в риск от отпадане от образователната система. България изостава значително по годините, прекарани в образование от децата, както и по отношение на качеството на образованието. Тук говорим най-вече за базова и за функционална грамотност, не говорим за елитарно образование.

Ако се вземат мерки, които целенасочено влияят на качеството на образованието, на това децата да са по-пригодни за пазара на труда, самите учебни програми да са по-гъвкави и да отчитат разликите между децата - всичко това автоматично ще помогне да приближим образованието си до първенците в Европа. Така че всичко е постижимо. Това е едно от големите послания на този доклад - че нищо не е изпуснато. България има всички шансове да достигне много по-високи нива на растеж, но са нужни реформи час по-скоро.

Разглеждате и ролята на инвестициите и влиянието им върху растежа. Какво показва докладът и как може да се насърчат тези инвестиции, които носят по-висок БВП?

Разглеждаме отделно публичните и частните инвестиции. При публичните се фокусираме върху европейските фондове. Не трябва да подценяваме огромната роля, която те имат за икономическия растеж в България. При сценарий, в който тези инвестиции изобщо липсват, българската икономика ще расте с около 1 пр. пункт по-малко в дългосрочен план. Предвид това, че европейските фондове са ключови за публичните инвестиции, нашите препоръки са най-вече по отношение на разумното им използване, като и имаме и цял пакет препоръки.

Това, което виждаме при частните инвестиции, е, че може да се направи много повече по отношение на конкурентната среда.

Микронанализът ни на фирмената производителност показва, че има неправилно разпределение на ресурсите към по-ниско производителни фирми. Българските фирми като цяло повишават производителността си, но това се дължи до голяма степен на увеличаване на вътрешната производителност - внедряване на нови технологии и инвестиции в иновации, усъвършенстване на процесите и т.н. Другият много сериозен компонент на производителността обаче - този, който показва доколко фирмите, които успяват да растат, завземат все по-голям пазарен дял, в България бележи отрицателен ръст през последните години. Тоест нещо в средата, в която тези фирми работят, им пречи. И това навежда на извода, че конкурентната среда в България би могла да се подобри, включително и при обществените поръчки. Целта е фирмите да могат да се състезават на равни начала и тези, които са най добри и най-производителните, да растат и да наемат повече хора и съответно да завземат по-голям пазарен дял.

Изследвали ли сте кои са тези пречки пред фирмите?

Направихме серия от анализи в сферата на обществените поръчки, на конкурентната политика, на картелните и тайните споразумения. Това, което се вижда от тях, е, че има редица недостатъци на институционалната среда, в която функционира бизнесът. Те се проявяват в недостатъчно прилагане на законодателството, в това, че институциите не са с достатъчно висок административен капацитет. Но също така те не са достатъчно независими, прозрачни, за да осигурят тази среда. Именно от там според нас произтичат и някои от сериозните слабости на българската икономика, които ограничават и влияят негативно на растежа.

Липсата на хора през последните години води и до по-висок ръст на заплатите в сравнение с този на производителността на труда. Това проблем ли е?

Наистина в последните години темповете на растеж на заплатите, или на т.нар. разходи за труд, са изпреварващи спрямо производителността на труда. Теоретично би трябвало темповете на растеж на двата показателя да са сходни. А когато има такъв изпреварващ растеж на разходите за труд, икономическата теория казва, че това би могло да увреди външната конкурентоспособност на държавата. Доколко наистина в България имаме такова негативно влияние върху външната конкурентоспособност е трудно да се каже. Износът расте бързо въпреки отчитаните високи нива на растеж на заплащането, което може да се обясни с редица слабости в изчисляването на производителността на труда, както и на заплатите заради сивата икономика. Сивата икономика изкривява и двата показателя.

Важна е и стартовата позиция, от която тръгват двата показателя. В България просто бихме могли да наблюдаваме и някакво догонващо нарастване на доходите, което не е увреждащо икономиката и не е неравновесно.

Доскоро като конкурентно предимство за България се изтъкваше евтината работна ръка. Кои са другите?

Когато се говори за конкурентни предимства, традиционно се изтъква стабилната валута, което между другото не е за подценяване. Особено предвид негативните развития в някои от основните конкуренти на България, като Турция например. Друго предимство са относително ниските преки данъци в комбинация с опростената данъчна система. Разбира се, всички тези позитиви, които следват от членството на България в отворения европейски пазар, също не са за подценяване.

Нашият анализ навлиза в малко повече микроданни, откъдето също излизат позитивни новини. Първата е този ръст на производителността на българските фирми въпреки предизвикателната среда, в която работят. Имаме и много интересен анализ на ефектите от присъствието на чужди фирми върху българската икономика и върху местните фирми. От него се вижда, че там, където има чужди инвеститори, техните местни снабдители също много бързо повишават производителността си. Тоест има такъв позитивен ефект на прехвърляне на ноу-хау, на технологии, изисквания за различни стандарти.

Но аз отново бих се върнала към образованието и към равния старт на децата за живот в България. Това е ключовата сфера, откъдето ние ще успеем да повишим производителността на човешкия си капитал и от там - директно да повлияем върху растежа на икономиката. Нашият модел на дългосрочния растеж показва, че едни съвкупни реформи в сферата на образованието и на човешкия капитал най-общо биха могли да увеличат растежа на икономиката с 0.4 пункта допълнително на година до 2050 г.

В този контекст е важна инфраструктурната и дигиталната свързаност на селските и по-отдалечените райони, за да се премахнат неравенствата във възможностите. Ако хората имат достъп до качествено образование, здравеопазване, социални услуги, тогава те няма да мигрират от по-слабо развитите райони или от по-отдалечените райони.

Тоест проблемът на обезлюдяващите се региони не са ниските доходи и слабото икономическо развитие?

Оказва се, че всъщност свързаността е ключова, т.е. доколко достъпът до обществени услуги е бърз и лесен. Повечето семейства искат да осигурят качествено образование, искат да имат достъп до педиатър, когато е необходимо. Това са ключови фактори, които влияят върху решението на едно семейство дали да остане в даден регион. Важно е, разбира се, и в рамките на региона, на сравнително малко разстояние от дома, да могат да си намерят работа.

Ще има ли и какви биха могли да са последиците за страната, ако не успее да влезе в еврозоната през 2024 г.?

Световната банка подкрепя усилията и стремежа на българското правителство да се присъедини към еврозоната през следващата година. Ако този срок по някаква причина се изпусне, би би било добре правителството да постави нова цел в обозримо бъдеще и да продължи да работи за постигането й. Важно е да продължим да се придържаме към фискална дисциплина, защото това касае пряко два от маастрихтските критерии за членство. Но ако България работи за постигането на тази цел, няма причина тя да не бъде постигната.

Достигна ли пика си инфлацията и какъв ръст на икономиката да очакваме през тази година?

Изглежда, инфлацията в страната достигна и премина пика си. Нашата прогноза е инфлацията чувствително да се забави през тази година до 6.8% средногодишно. Разбира се, това все още е над нивата, с които бяхме свикнали през последните няколко години. Цикълът на затягане, който започна от САЩ и продължи в Европа, неминуемо ще повлияе негативно на растежа на икономиките в еврозоната. В България също ще има забавяне на растежа през тази година до около 1.7% по нашите последни прогнози.

Разбира се, остават рисковете, свързани с войната в Украйна, най-вече за доставките на горива и на суровини.

През последните седмици страховете от т.нар. твърдо приземяване в Европа намаляха и вече не се говори за рецесия. Очакванията за трусове заради нарушени доставки на газ не се сбъднаха. Така че очакванията като цяло са по-позитивни в момента и е по-вероятно Европа да отбележи слаб растеж тази година.

Интервюто взе Вера Денизова