Бягане в обратна посока или къде е България в международните класации

През 2022 г. България се нарежда на 64-то място сред 129 страни по защита на правата на собственост, като само за година е слязла с 8 позиции надолу според индекса IPRI на Property Rights Alliance. Показателят оценява до каква степен държавата гарантира правата на собственост и включва оценка на правната и политическата среда, правата върху физически активи и върху интелектуална собственост.

Политическата нестабилност у нас не играе съществена роля за спада. Той идва основно от влошена оценка за правата на собственост върху физически активи и в частност от "процеса по регистрация", който отразява оценката на бизнеса за това доколко е утежнена административната процедура при прехвърляне на сгради и имоти. През последните 2 години според индекса държавата се представя по-зле и в защитата на интелектуалната собственост.

През последното десетилетие няма ясна тенденция на подобрение или на влошаване на защитата на имуществените права в България. Вместо това страната регистрира резки колебания и заема между 52-ра и 85-а позиция в различните години. А като цяло не просто липсва подобрение, но и през 2022 г. оценката е по-ниска, отколкото преди десетина години.

Най-добра е защитата на правото на собственост във Финландия и Сингапур, а на дъното в класацията са Венецуела и Йемен. Страните, които проучването обхваща, произвеждат общо 98% от световния БВП.

Нагоре само в класациите за икономическа свобода

Докато през последните две години икономическата свобода в света е в застой или дори се влошава, България продължава бавно да се катери нагоре в класацията на Heritage и през 2022 г. заема 29-а позиция сред 184 държави. Добрата новина е, че изкачването не е само служебно (заради по-лошо представяне на другите държави), а индексът за страната се повишава. Един от факторите е ниската данъчна тежест.

Индексът за икономическа свобода на The Heritage Foundation се базира на 12 показателя в 4 категории - върховенство на закона, размер на правителството, ефективност на регулаторите и отвореност на пазарите. Икономическата свобода най-общо представлява правото на всеки човек да контролира своите труд и собственост, а по-високите стойности се свързват с подобряване на благосъстоянието и икономически растеж.

България получава оценка над средната както за света, така и за региона, като от 2020 г. е в категорията "предимно свободни". През последната година чувствително подобрение се регистрира в сферата на имуществените права и свободата за бизнеса. Спад обаче има в оценката за правителствените разходи и фискалното здраве, какъвто е характерен за света като цяло заради по-големите разходи за справяне с пандемията и енергийната криза.

България се изкачва в последното издание и на още една класация за икономическа свобода - тази на канадския институт "Фрейзър", изготвена с данни за 2020 г. Изкачването на страната обаче се дължи по-скоро на влошаването на показателите на много от другите държави заради ковид кризата. А дългосрочно добрата оценка на страната е заради ниското подоходно облагане, стабилните пари, ниските мита и свободното кредитиране. Най-слабата за България категория е "Правна система и право на собственост".

"Правата на частна недвижима собственост в България са защитени от националните закони и директивите на ЕС, но вътрешните регулаторни пречки, прокуратурата и непоследователната съдебна практика отслабват правоприлагането", посочва и проучването на The Heritage Foundation. Други спънки пред по-доброто представяне са "труден" и "изпълнен за забавяния" административен процес за стартиране на бизнес, изоставаща производителност на труда и намаляващо население.

Предпоследни и по е-технологии според Брюксел

Въпреки добре развиващия се ИТ сектор в България страната се нарежда на предпоследното 26-о място в ЕС по навлизане на дигиталните технологии в икономиката и обществото през 2022 г. според индекса DESI на Европейската комисия. След нас остава единствено Румъния. А по-притеснителното е, че България напредва твърде бавно, за да догони останалите страни, посочва анализ на ЕК - средно с 9% през последните 5 години.

Въпреки че една трета от българите притежават поне основни дигитални умения, делът остава доста под средния за ЕС от близо 46%. При хората с по-развити умения ножицата се разтваря още повече (8% в България при 26% за ЕС). България изпреварва доста страни по покритие с оптични мрежи, а цените се определят като ниски. Оценката за свързаността обаче изостава заради слабо усвояване на фиксиран и мобилен интернет. Делът на малките и средните предприятия, които внедряват цифрови технологии в процесите си, е наполовина спрямо средния за ЕС. От дигитализацията на обществените услуги също има много какво да се желае.

Макар повечето държави постепенно да напредват в дигиталната трансформация, въвеждането на съвременни технологии като изкуствен интелект и Big Data в бизнеса остава ниско, включително сред водещите в класацията страни като Финландия и Дания.

Най-нещастната нация в ЕС

Със своето 85 място от общо 146 държави България продължава да е най-нещастната нация в ЕС. Това поне показва световният индекс на щастието (World Happiness Index), който сравнява около 150 държави годишно по различни икономически и социални показатели. Авторите на изследването правят проучвания на около 3000 души във всяка държава, които трябва да дадат оценки от 1 до 10 за всеки критерий. Под внимание се взема БВП на човек от населението, възприятието на корупцията в страната, социалната подкрепа, която измерва доколко отделната личност може да очаква помощ от семейство и близки в труден момент, продължителността на живота в добро здраве, свободата да правиш сам житейски избори, както и щедростта, измерваща даренията и солидарността между хората. В топ три на най-щастливите нации в последното издание са Финландия, Дания и Исландия. По-щастливи от българите са всички страни от ЕС, като преди нас на 58 позиция е Гърция, изпреварват ни дори Беларус и Русия. И все пак страната се изкачва в класацията от 129-а позиция през 2016 г. (при включени 157 държави) до 85-а през 2022 (при оценявани 146 държави). Най-негативни са оценките за усещането за корупция и за щедростта.

По-кратка продължителност на живота връща България десетилетие назад по човешко развитие

Пандемията и войната в Украйна върнаха назад развитието на човечеството години назад по редица показатели и България не е изключение - постигнатият през последното десетилетие и без това скромен напредък в индекса на човешко развитие (HDI) беше заличен само за две години.

Съставяният от ООН индекс се базира на продължителността на живота, стандарта на живот (измерен чрез брутен национален доход на човек) и образованието. За първи път от 32 години, откакто започва да се изчислява, средно за света показателят спада две поредни години - през 2020 и 2021 г. Над 90% от страните регистрират понижение поне в едната от тях, а над 40% - и в двете. В последната група попада и България.

Според последните налични данни за 2021 г. страната заема 68-а позиция и пада с 4 места надолу. Макар да остава в групата на високо развитите държави, индексът се връща на нивото от 2011 - 2012 г. Спадът се дължи главно на по-ниска средна продължителност на живота, която достигна връх от 75.1 години през 2019 г., но през 2021 г. вече е с 4 години по-малко. Това вероятно е следствие от извънредната смъртност от COVID-19, която тук беше сред най-високите в света. Съществена промяна при другите показатели няма. След спад на доходите през 2020 г., през 2021 г. те отново нарастват и надхвърлят предпандемичното ниво в реално изражение (брутен национален доход на човек при ППС).