🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Интервю | Валдис Домбровскис: Няма политическа блокада срещу България за еврото

ЕС ще следи много по-внимателно за прилагането на санкциите срещу руснаци, казва комисарят за еврото пред "Капитал"

Валдис Домбровскис
Валдис Домбровскис
Валдис Домбровскис    ©  Цветелина Белутова
Валдис Домбровскис    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Валдис Домбровскис е зам.-председател на Европейската комисия с ресор Икономика, еврото, финансовите пазари и социалния диалог. Домбровскис отговаря и за надзора над прилагането на Плановете за възстановяване и устойчивост, както и за помощта, която ЕС предоставя на Украйна. Участва в заседанията на еврогрупата като представител на ЕК.

Преди да стане член на Комисията, е три поредни мандата премиер на Латвия - най-дълго управлявалият политик в страната.

С вас се видяхме преди месец в Брюксел, по време на една работна закуска, на която обсъждахме пътя на България към еврото. Тогава датата все още беше 2024 г. Какво се промени?

Още тогава намекнах, че основното ни притеснение е инфлацията. Българското правителство вече обяви, че няма да посрещне критериите сега, за да се присъедини януари 2024, така че ще има забавяне. Важното е да не се обезкуражавате от това, но да работите за влизане. Надявам се, че това забавяне няма да е твърде дълго. Може би една година. ЕК ще продължи подкрепата за българските власти в подготовката им.

Има няколко условия. Първото е да се изпълнят Маастрихтските критерии. България е отговорила на условията за устойчиви публични финанси, дългосрочни лихвени проценти, стабилност на валутния курс, така че инфлацията е критерият, който не е посрещнат, при това с доста сериозна разлика. Има и условия, свързани с периода след ERM II (чакалнята на еврозоната - б.р.). Има няколко закона, които чакат - небанковите финансови институции, държавните предприятия, застрахователите, законодателството срещу прането на пари. Те също трябва да бъдат изпълнени.

Но те не са водещи?

Основният фактор е инфлацията. Тъй като тя е 12-месечен усреднен индекс, не може да се промени бързо. Това е споделена оценка на българското правителство и на нашите експерти. Що се отнася до законодателството, ако това беше критичен фактор, вероятно би било възможно приемането им да се забърза.

Има ли истина в твърдението, че на София е било подсказано да не иска конвергентен доклад. Какво щеше да стане, ако той беше негативен?

Бих казал, че заключението беше взаимно. Няма смисъл да се иска извънреден доклад, ако е очевидно, че инфлационният критерий няма да бъде изпълнен.

Има ли все още шанс за 2024 г., или говорим вече за 2025 г. и нататък?

Знаете, че обикновено страните се присъединяват от 1 януари, по практически причини. Така че вероятно говорим за година забавяне. Но важното са критериите, не датата. 1 януари 2025 г. не е толкова далеч.

Срещате се с българските власти, според вас те облекчени ли са или разочаровани от това решение?

Бих казал, че има силна политическа подкрепа за влизането в еврозоната, и в парламента имаше голямо мнозинство. Служебният кабинет всъщност беше доста активен в работата си по въпроса.

Говорейки за служебния кабинет, на 15 март те вероятно ще подадат искане за ревизия в Плана за възстановяване, с който ще поискат отлагане в затварянето на въглищните комплекси и по-късни дати. Това ще бъде ли прието от Комисията и рискуваме ли парите по плана така?

По отношение на това, един от критериите за оценка е отговарянето на всички специфични препоръки, които ЕК е отправила. Декарбонизацията е много важен такъв критерий в случая с България. Тъй като климатичните промени са важна част от пакета, 37% от него трябва да са посветени на такива мерки. Оценката на плана в бъдеще също ще зависи от това. Ако има обективни причини, планът може да бъде предоговорен, но не бива да се пипат заложените цели в него.

Тоест, ако отложим срока, това няма да бъде прието.

Тези цели са важни за Комисията, не можем в момента да влезем в предоговарянето им. Ние сме получили нотификация от вицепремиера Пеканов за решението на парламента, но не сме влезли в преговори по въпроса и нямаме официално искане.

Има ли много други държави, които искат да направят това?

В момента върви процес по договаряне, защото страните трябва да вкарат ангажиментите по REpower EU в плана. Знаете, че тази програма беше приета, за да реши нашите енергийни проблеми, да подсили прехода от фосилни горива към възобновяеми. Има 20 милиарда евро допълнително за всички страни-членки, така че ако искат да получат допълнителни пари, страните трябва да подадат ревизия на плана си. И те използват това, за да направят някои промени - например свързани с високата инфлация, промени в цените и т.н. Но това са по-малки промени, те не засягат основните ангажименти в плановете.

Притеснявате ли се, че този водопад от европейски пари - планът, заедно с програмите - ще добави към проблема с инфлацията в България?

Това е нещо, което трябва да се наблюдава внимателно. Също така се наблюдават проблеми с капацитета, например капацитета за строителство, материали и други. Страните трябва да внимават и за това, когато планират сроковете. Има и забавяне на европейските програми, предимно заради закъснелите политически решения, така че страните в момента могат да положат усилия за Плановете за възстановяване. Важно е да се подредят добре проектите, защото проблемът със капацитета в строителството, което вдига цените например, са пиковете и спадовете в търсенето.

Един въпрос, предвид че сте от Източна Европа и знаете за напреженията по линията Изток-Запад. България не беше приета в Шенген и сега отложи приемането в еврозоната. Все повече изглежда, сякаш сме изолирани от ядрото на съюза. Погледнато от Брюксел, това повод ли е за притеснение?

Трябва да правим разлика между ситуацията за Шенген и еврото. Съжалявам за това, което стана с Шенген. Комисията от десетилетие е на позиция, че България и Румъния изпълняват критериите за членство. Това беше потвърдено отново. Някои страни го блокираха по чисто политически причини.

В случая с еврозоната, не усещаме да има такава политическа блокада. Въпрос на посрещането на Маастрихтските критерии е.

И не е свързано например с натиск, подобен на холандския по Шенген за борбата с прането на пари, трафика на хора и др.?

Прането на пари е едно от условията, заложени в периода след излизане от ERM II, така че е важно този закон да бъде приет.

Какво става с помощта за Украйна?

Една година след началото на руската агресия, смятам че е важно да сме единни в подкрепата си. Да предоставяме всякаква помощ - финансова, икономическа, военна, за да се упражни натиск върху агресора и да се помогне на Украйна да се освободи.

От началото на войната досега сме предоставили 50 млрд. евро помощ, от които 12 млрд. евро са военна помощ. Това включва всичко - ЕС, страните-членки. От началото на тази година само на ниво ЕС сме програмирали 18 млрд. евро като помощ, без да смятаме страните-членки и военната помощ. МВФ е пресметнало, че нуждата от помощ за страната ще е около 38-39 млрд. долара. Това би трябвало да покрие финансовата дупка в бюджета на Украйна. Аз бях в Киев и говорих с премиера и финансовия министър и те смятат, че с тази помощ ще успеят да покрият основните си бюджетни нужди тази година.

Тези средства не покриват дългосрочното възстановяване на страната. Темата върви отделно - има платформа за възстановяването, където водещ е Г7. Там говорим за много по-големи суми.

ЕС ще участва или, или отделни страни?

В момента сформираме структурите, в които това ще се случва. Оценката от миналата година на разрушенията беше за около 350 млрд. долара но тя се увеличава всеки ден, колкото повече продължава войната. Трябва да видим как ще използваме конфискуваните руски активи. По международното право, агресорът е този, който плаща, така че ако Русия не се съгласи доброволно, ще ползваме тези активи.

Имате ли разговори с българските власти за потенциална конфискация на руски активи в България?

Идва 10-ият пакет санкции, в който ще има механизъм за по-добър надзор и докладване на санкциите и как се прилагат в отделните страни. Това включва както активи на руски институции, така и частни активи. Сега има една група, която работи със страните-членки, за да подсигури, че те се прилагат навсякъде еднакво.

Интервюто взе Огнян Георгиев

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар