Пет тренда за икономиките на Плевен и Ловеч

Структурата на икономиката на Ловеч е сходна, като тук лидери са Летница (12 хил. лв./човек) и Троян (7.4 хил. лв./човек) през 2021 г., а областният център Ловеч е с 6 хил. лв./човек. И в двете водещи малки общини двигателят на местната икономика са предприятия от преработващата промишленост - за Летница водещи са спортните стоки, докато при Троян на преден план излизат текстилът, фармацията и обработването на дърво. Номинално най-голяма е добавената стойност на областния център Ловеч - 245 млн. лв., но тази на Троян е близо - 209 млн. лв. през 2021 г., като няма друга община с над 50 млн. лв. обем на местната икономика. За разлика от Плевен обаче повечето общини в състава на Ловешка област регистрират ръст на добавената стойност през 2021 г. - видими спадове има в Угърчин (-40%) и Ябланица (-29%), а лидер по ръст е Априлци (20%), следвана от областния център (11%).

Ограничените инвестиции

С отпадането на ограниченията и нормализирането на стопанския живот в страната през 2021 г. закономерно се отчита и подем в инвестиционната дейност на нефинансовия сектор на двете области. Това обаче далеч не означава, че инвестиционните разходи са разпределени равномерно между различните им части. През 2021 г. лидер в разходите за дълготрайни материални активи в Плевенска област отново е община Кнежа с 4.1 хил. лв./човек от населението, следвана от Белене (2.9 хил. лв./човек) и областния център (2.5 хил. лв./човек).

Очаквано предвид размера на локалните икономики, най-много инвестиции са реализирани в община Плевен, на стойност 289 млн. лв., както и в Кнежа - 49 млн. лв., и Червен бряг - 25 млн. лева. При общините в Ловеч и през 2021 г. инвестиционните разходи са по-ниски, като лидер тук е Априлци с 3.2 хил. лв./човек, следвана от Летница и Троян с по 2 хил. лв./човек. Доколкото Априлци регистрира над 500% ръст на годишна база, най-вероятно става дума за еднократна инвестиция.

От гледна точка на чуждестранните инвестиции поради конфиденциалност данни има за относително малък брой от общините в състава на двете области. Лидер тук е Червен бряг с 5.1 хил. евро на човек от населението преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) с натрупване, съсредоточени в големия завод за подемна техника в общината. От двете области с над хиляда евро на човек освен нея е и община Плевен. Те са и лидерите по абсолютни стойности - 151 млн. евро ПЧИ с натрупване в Плевен и 122 млн. евро в Червен бряг. Част от общините се представят добре в употребата на средства от европейските фондове, като Троян и Ябланица са с над 3 хил. лв. на човек от населението, което ги поставя сред лидерите в страната.

Възстановяването на пазара на труда

Следвайки общия тренд, всички общини в двете области показват видими подобрения в състоянието на местните си трудови пазари през 2021 година. Единствените общини, при които делът на наетите по трудово и служебно правоотношение сред населението на 15 и повече години е намалял през 2021 г. спрямо 2020 г., са Пордим и Никопол в Плевенско, но и там спадът е символичен. При повечето общини подобрението е с 0.5 до 1 пр.п. на годишна база, а най-видимият положителен тренд е в Червен бряг, където ръстът е с 2.1 пр.п.

Разликите в активността на пазара на труд в рамките на самите области също са големи - в област Плевен дяловете на наетите варират от 13% в Долна Митрополия до 40% в областния център. Различията в Ловеч не са толкова чувствителни - между 18% наети в Тетевен и 45% в Летница, като и тук индустриалната община и Троян се представят по-добре от областния център.

Положителната динамика личи и при безработицата, като в Плевен единствено Белене бележи ръст през 2021 г., а най-бързо се възстановяват Искър (-6.1 пр.п.) и Червен бряг (-5.7 пр.п.). Нито една община в Ловеч не регистрира ръст на безработните, а най-бърз спад има в Летница (-6,8 пр.п.). Разликите между общините остават големи, като в областния център на Плевен безработицата е 6.7%, но в пет от малките общини остава над 15%, в Никопол - цели 26%. В Ловеч пък най-добре се представя Троян (7%), най-зле - Угърчин (29%).

В годината на преброяването на населението имаме информация и за общата заетост в общините. Разпределението е сходно като при наетите - заетостта на населението на 15 и повече години в област Ловеч е най-висока в общините Троян (46%) и Ловеч (42%), а най-ниска - в Угърчин (25%) и Летница (27%), като разминаването при последната е следствие от високата ежедневна трудова миграция към нея. Чувствително по-висока - 49%, е заетостта в Плевен.

Относително добре се представят и Червен бряг и Белене със съответно 38% и 39%. В абсолютни стойности най-големият трудов пазар в Плевенско е този на областния център - 48 хиляди заети, както и тези на Червен бряг (7.4 хиляди заети) и Левски (4.8 хиляди заети). В другата област пък община Ловеч води с 14.5 хиляди заети, но Троян, на второ място, е относително близо с 11.1 хиляди заети.

Различните нива на икономическо развитие в общините обуславят и големите разлики в заплатите помежду им. Докато във водещите общини в двете области - Летница и Кнежа, брутните месечни заплати надхвърлят 1600 лева месечно, то в някои от по-изоставащите - Искър, Тетевен, Угърчин, те все още не са достигнали 1000 лева. При областните центрове, които съсредоточават в себе си заетостта, по-добре се представя Ловеч (1277 лв./месец) в сравнение с Плевен (1240 лв./месец).

Образователните проблеми

Преброяването ни позволява да разгледаме и образователната структура на населението на общинско ниво, която е пряко свързана с потенциала за развитие на локалните икономики и привлекателността за инвестиции. От гледна точка на висшето образование в Плевен няма особени различия - всички общини се разполагат в диапазона между 9 и 15% с изключение на Плевен, където висшистите са 29% от населението на седем и повече години. Още по-малки са разликите при средното образование, където във всички общини освен Никопол делът им е между 50% и 57%. Прави впечатление, че в Ловеч има цели три общини - областният център, Троян и Априлци, където висшистите са над 20% от населението на 7 и повече години, а в нито една делът им не е под 10%.

Почти навсякъде и в двете области освен в община Ловеч делът на хората с основно и по-ниско образование е над 20%, но това отразява най-вече възрастовия диапазон на данните от преброяването, което включва и учениците в разбивките според образованието. Някои общини имат и видим проблем с грамотността - делът на неграмотните е особено висок в Ябланица (9%), Летница (4.5%), Угърчин и Луковит (по 3%), което допълнително ограничава възможностите за експанзия на пазара на труда в тях.

От гледна точка на училищното образование резултатите в двете области са ниски - на зрелостните изпити по български език и литература единствено община Ловеч се приближава до средните за страната стойности със средна оценка "Добър" 4.17. Троян и Плевен постигат равен резултат - по "Добър" 3.85, но всички останали общини са с оценки близо до "Среден" 3.00. Резултатите са сходно ниски и на външните оценявания след седми клас.

Демографските предизвикателства

Северозападна България е районът с най-дълбоки демографски проблеми и бързо застаряване в страната и общините в Плевен и Ловеч не правят изключение. В рамките на областите обаче има много различни темпове на свиване на населението - докато общини като Белене, Никопол и Пордим са загубили приблизително ¼ жители в рамките на десетилетието, при тези с най-висока степен на икономическо развитие спадът е чувствително по-нисък. Примери за това са Летница (4% спад за десетилетието) и Кнежа (-6%). Областният център на Плевен е загубил 14% от жителите си, а Ловеч - 22%.

Факторите, които движат демографската динамика в общините в двете области, са разнопосочни. През последните две години няма нито една община, в която естественият прираст да е положителен, като в най-слабо представящите се - Пордим, Никопол, Гулянци, Априлци, коефициентът приближава и дори надхвърля -30‰, а в повечето общини е над - 20‰. По-разнопосочни са тенденциите при механичния прираст, като обръщането на миграционните тенденции през 2020 г. не подминава ловешките и плевенските малки общини. И тук областните центрове губят население, но периферията им отбелязва значителен ръст, който в някои случаи (Априлци, Летница) продължава и през 2021 година.

Важно е да отбележим също, че областите Ловеч и Плевен са сред значително застарелите райони на страната, като в някои общини (Гулянци, Долна Митрополия, Искър, Долни Дъбник, Априлци, Угърчин) делът на хората над 65 години надхвърля 30% от населението, а в повечето приближава тази стойност. Това допълнително ограничава потенциала им за развитие от гледна точка на силно ограничения достъп до работна сила.